Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 56 от 08.07.2024, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Административно наказателно дело 209/2023
Вид
Решение № 56
Подписан
08.07.2024
В сила
12.12.2024
Състав
Румен Атанасов Стойнов

Цитирани разпоредби

  • чл. 189, ал. 14 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 100, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137а, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20231880200209 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 5 8д – чл. 63д о т Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от В. И. Г. от с. Ц., общ. С., ул. „...” № , ЕГН **********, против Наказателно постановление № 23-0353-000205 от 16.10.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева – на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева – на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 лева – на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление (НП) противоречи на материалноправните разпоредби и при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се от съда да го отмени изцяло. В съдебно заседание защитникът оспорва и фактическата обстановка описана в акта за установяване на административно нарушение (АУАН), за което съдът допусна трима свидетели.

Административнонаказващият орган (АНО) не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.

1

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното НП и са разпитани петима свидетели.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 23.09.2023 г. разпитаните от съда свидетели - очевидци : А. Н. и Ц. Г.

(служители на ...), изпълнявали задължения си по контрол на обществения ред в района на бул. „Искър” на гр. Своге. Около 20,40 ч. те подали светлинен и звуков сигнал с цел да спрат за проверка лек автомобил марка „БМВ”, модел „330ХД”, с рег. № ...... Колата се движела по бул. „Искър”, с посока на движение от гр. София към гр. Мездра, и се управлявала от В. Г.. Проверката била извършена на отбивката на пътя наречена Шарената чешма, като при нея свидетелите установили, че водачът управлява без поставен обезопасителен колан и не носи в себе си свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС) и свидетелство за регистрация на МПС. За констатираните три административни нарушения на място бил съставен АУАН, който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. В. Г. се е запознал със съдържанието му и е бил е уведомен за правото в 7-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Написал е в акта, че има възражение за тенденциозно отношение и ще подаде жалба до министъра. Не е оспорил фактическите констатации посочени в АУАН и не е дал обяснения/възражения по съществото на установените от проверяващите административни нарушения. Издаденото на 16.10.2023 г. НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН, като е редовно връчено на 03.11.2023 г., а жалбата е подадена в Районен съд Своге на 16.11.2023 г.

Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното постановление са съставени съгласно изискванията на ЗАНН.

Фактическите констатации, отразени в тях, не се опровергават от събраните достоверни и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите полицейски служители, тъй като тези лица са незаинтересовани от изхода на производството. Също така техните показания са безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите доказателства и установени по делото факти. Редовно съставените актове по Закона за движение по пътищата имат доказателствена сила до доказване на противното – чл. 189, ал. 2 ЗДвП, като по делото не се представиха достоверни доказателства, които да докажат противното.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите И. Г., П. П. и М. И. На първо място и тримата са заинтересовани от изхода на производството – пряко или косвено. На второ място казаното от тях не звучи и житейски правдоподобно. Те твърдят, че са видели идващата след автомобила на жалбоподателя полицейска кола и въпреки това са тръгнали да се качват при него, при което макар и да не са се качили са успели да видят, че В. Г. е с поставен обезопасителен колан. По-логично изглежда те да не са се доближавали към автомобила на жалбоподателя – до момента на приключване на полицейската проверка. В тази насока са и показанията на свидетеля Н., а 2 именно, че водачът е бил сам в автомобила. На трето място тази теза не е застъпена при съставянето на АУАН, нито в жалбата, а се появява едва на съдебна фаза. Последнато навежда на извод, че се касае за по-късно възникнала защитна теза създадена с оглед на настоящото дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи :

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна. По делото безспорно се установи, че на 23.09.2023 г. водачът В. Г. е управлявал моторно превозно средство (марка „БМВ”, модел „330ХД”, с рег. № ....) без да е изпълнил задължението си да използва предпазен колан.

Законът задължава водачите да ползват обезопасителен колан, а в случая не е налице нито едно от изключенията посочени в чл. 137а, ал. 2 ЗДвП. Също така водачът не е носил в себе си свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС. Поради това настоящият съдебен състав намира от правна страна, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на нарушенията, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Следователно административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН, доказал е извършването на административните нарушения от страна на жалбоподателя по ЗДвП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 ЗАНН. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на В. Г.. Наложените административни наказания са предвидените в закона за извършените нарушения, като е взето предвид, че те се характеризират с висока степен на опасност за установения ред на държавно управление и засягат съществено важните обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Не би могло да се приеме, че извършеното от жалбоподателя, макар и формално да осъществява признаците на предвидените в закона нарушения, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. Видно от справката за нарушител/водач В. Г. е получил свидетелство за управление през месец ... ... г., като за сравнително краткото време оттогава до месец септември на 2023 г. е извършил множество нарушения на правилата за движение, санкционирани с наказателни постановления, без оглед на наказанията наложени с фишове.

В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен ред.

Нарушенията са описани достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно тяхното съдържание. Всички елементи от състава им са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно описанието на административните нарушения и фактите по тяхното извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Мястото на нарушението също е достатъчно ясно посочено, като свидетелите полицейски служители са видели и движението на превозното средство и обстоятелството, че водачът е без колан. Ето защо се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

3

Възражението относно броя на контролните точки е неотносимо към предмета на делото, тъй като отнемането им не съставлява административно наказание и не се подчинява на режима на ЗАНН. Обстоятелството, че в НП погрешно е посочено предложение трето на чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вместо правилното предложение второ, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като се касае за фактическа грешка и наложената глоба е съобразена с определената в закона.

В заключение, в производството пред административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление.

Административнонаказващият орган осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти закона е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че В. Г. е осъществил от обективна и субективна страна нарушенията за което е санкциониран административно.

От субективна страна деянията са извършени виновно. Видно от справката за нарушител/водач В. Г. вече четири пъти е бил наказван за извършено от него нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и това е петото извършено от него такова нарушение, за срок от около две година. За горепосочените нарушения са издадени НП. Обсъденото от съда обстоятелство характеризира жалбоподателя като лице, което отказва да съобразява поведението си с правилата на ЗДвП, в частност със задължението да се поставя обезопасителен колан. Също така той многократно е наказван и за неносене на свидетелство за управление на МПС и на свидетелство за регистрация на МПС, видно от същата справка за нарушител/водач.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът РЕШИ:

Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 23-0353-000205 от 16.10.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР София, РУ Своге, с което на В. И. Г. от с. Ц., общ. С., ул. „...” № , ЕГН **********, са наложени три административни наказания „глоба”, първата от тях в размер на 50 лева, втората в размер на 10 лева и третата също в размер на 10 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4