Решение № 3892 от 04.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3892 гр. Варна, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20233110111069 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от Етажна собственост „Ф. к. 4“ на сграда с административен адрес: гр.

Б., ул. .....№ ..., представлявана от П. К. М., член на Управителния съвет с право да представлява ЕС пред съда, срещу О. Н. К., роден на ********** г., гражданин на Р. ф., с постоянен адрес в РФ, гр. М., обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно осн. чл. 6, ал.1, т. 9, вр. 38, ал. 1 от ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 283,32 лева, представляваща незаплатена такса за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.08.2020 г. до 31.07.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.08.2023 г., до окончателното изплащане на задължението;

- с правно основание чл. 6, ал.1, т. 10, вр. 38, ал. 1 от ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 735,25 лева, представляваща незаплатена такса за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода от 01.08.2020 г. до 31.07.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.08.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба и уточняващите я такива се излага, че ответникът е собственик на ап. Б 3-7, находящ се на ет. 3 в сграда „Ф. к. 4“ с административен адрес: гр. Б., ул. .....№ ..., ведно с 1,888045% ид. ч. от общите части на сградата. Сочи се, че на ОС на ЕС от 19.06.2019 г. е взето решение разходите за фонд „Ремонт и обновяване“, както и за управление и поддръжка, да се разпределят между етажните собственици пропорционално на дела им от общите части на сградата. Посочено е, че отчетните периоди за ЕС са годишни – от 1 юни до 1

31 май на следващата година. Излага се, че таксата за фонд „Ремонт и обновяване“ е постоянна величина в размер на 5000 лева за цялата етажна собственост, като за обекта на ответника, съобразно идеалните части от общите части на сградата, възлиза на 94,40 лева годишно (5000 х 1,88804%). За таксата за управление и поддръжка предварително се определят очаквани разходи на ЕС, които след изтичане на отчетната година се прецизират с оглед цените за периода на електрическата енергия, ВиК услугите, таксата за абонамент на асансьор, почистване и др. В съответствие с годишните разходи за управление и поддръжка, за 2020-2021 г. – при разходи за ЕС в размер на 17 788,71 лева, ответникът дължи сумата от 241,45 лева (17 788,71 х 1,888%); за 2021-2022 г. – при разходи за ЕС в размер на 19 270,00 лева, ответникът дължи сумата от 269,41 лева (19 270,00 х 1,888%); за 2022-2023 г. – при разходи за ЕС в размер на 16 885,00 лева (16 885,00 х 1,888%), ответникът дължи сумата от 224,39 лева, или общодължимата сума е в размер на 735,25 лева. Сочи се, че разходите се разпределят с помощта на Майкрософт офис продукт – ексел, и съставените таблици се предоставят на собствениците, като ответникът не е заплатил дължимите суми.

Настоява се предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът О. К. е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на исковете. Счита, че взетото на ОС на ЕС от 14.06.2019 г. решение разпределението на разходите за поддръжка и управление между собствениците да се извършва съобразно притежавания от всеки процент идеални части от общите части на сградата касае само бюджета за съответната година, не и последващия период, за който са предявени исковете. Счита освен това, че вноска за такса поддръжка, изчислена на база процент идеални части от общите части на сградата, противоречи на императивните разпоредби на ЗУЕС. Намира, че от Протокола от ОС на ЕС от 14.06.2019 г. не става ясен падежът на задълженията. В евентуалност поддържа, че задълженията на ответника са платени преди встъпването на същия в делото. Твърди, че един ден след подаване на исковата молба той е бил уведомен по електронна поща от УС на ЕС за възникнали негови задължения за периода от 2019 г. до 2023 г. в размер, различен от предявената пред съда претенция, като забелязал, че в изпратената му справка не е отразено извършено от него плащане на дата 10.11.2022 г. в размер на 180,00 лева с основание: такси за периода 01.06.2022 г. – 31.12.2022 г. С извършени последващи две плащания - на 31.08.2023 г. в размер на 500 лева и на 12.10.2023 г. в размер на 200 лева, ответникът погасил изцяло задълженията си към ЕС за исковия период. Счита, че доколкото не са взети решения за падеж на вноските, не е станал причина за завеждане на делото.

Настоява за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът Етажна собственост „Ф. к. 4“ на сграда с административен адрес: гр. Б., ул. .....№ ..., се представлява от П. К. М., член на УС, и адв. В.

Б. от АК - Варна. Сочи, че с извършените от ответника плащания в хода на процеса – в размер на 500 лева на дата 31.08.2023 г., в размер на 200 лева на дата 13.10.2023 г. и в размер на 394,32 лева на дата 23.07.2024 г., исковите претенции са погасени; настоява за присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

2

В съдебно заседание ответникът О. Н. К. се представлява от адв. И. А. от АК - Варна.

Поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУЕС, собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части (т. 9); да заплащат разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата (т. 10). Размерът на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване", както и на тези за управление и поддържане на общите части на сградата се определя от общото събрание на ЕС (чл. 11, ал. 1, т. 5 и 7 от ЗУЕС). С чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС е уредено, че решенията на ОС се изпълняват в определените в тях срокове, а когато срокът не е определен - в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7.

Между страните не е спорно, че ответникът О. К. е собственик на ап. Б 3-7, находящ се на ет. 3 в сграда „Ф. к. 4“ с административен адрес: гр. Б., ул. .....№ ..., ведно с 1,888045% ид. ч. от общите части на сградата, както и че сградата е в режим на етажна собственост .

Видно от представения по делото Протокол от ОС, проведено на 14.06.2019 г., с Решение № 10 по т. 6 от дневния ред е прието етажните собственици на ЕС „Ф. к. 4“ да заплащат разходите за поддръжка и обслужване пропорционално на участието си в общите части на ЕС. С Решение № 10 по същата точка от дневния ред етажните собственици се задължават да внасят авансово и ежемесечно до 1-во число на текущия месец дължимите вноски. С Решение № 11 по т. 7 от дневния ред е утвърден размерът на сумата за фонд „Ремонт и обновяване“ – 5000 лева на годишна база.

По делото не са налични данни, а не са наведени и твърдения горните решения на общото събрание да са атакувани по специалния ред, предвиден в чл. 40, ал. 2 на ЗУЕС.

Съобразно цитираната разпоредба, срокът за обжалване на незаконосъобразните решения на общото събрание на ЕС е преклузивен. Предвид последното, не може да бъде споделен доводът на процесуалния представител на ответника, че искът е неоснователен, тъй като вноска за такса поддръжка, изчислена на база процент идеални части от общите части на сградата, противоречи на закона. В настоящото производство не може да се извършва косвен контрол за законосъобразност на решенията на общото събрание на собствениците - към датата на предявяване на иска решенията на ОС от 14.06.2019 г. са стабилизирани и задължение на етажните собственици, вменено им с чл. 6, ал. 1, т. 8 от ЗУЕС, е да ги изпълняват. Неоснователно е и възражението, че тези решения касаят само бюджета за конкретната година, не и за последващ период. При липса на последващи решения на общото събрание относно начина на разпределяне на разходите за управление и поддръжка и за годишния размер на фонд „Ремонт и обновяване“, относими са вече приетите.

Конкретният размер на разходите за управление и поддръжка се установява от отчета на УС на ЕС за периода 03.06.2021 г. – 02.06.2023 г.

Предявеният иск по чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС се явява частично неоснователен обаче поради извършено погасяване преди подаването на исковата молба в съда, тъй като видно от представената Разписка № 0200017102894641 на „Изи пей", на 10.11.2022 г. от ответника по сметка на ЕС е преведена сума в размер на 180 лева с основание: такса обслужване ап. Б3-7 01.06.2022 г. – 31.12.2022 г. Това се установява и от отчета на УС на ЕС за периода 03.06.2021 г. – 02.06.2023 г., в който посоченото плащане е съобразено. Същото не е съобразено обаче при предявяване на иска – доколкото последният е предявен и за посочения в Разписката период. Предвид изложеното, искът по чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС 3 следва да бъде отхвърлен като неоснователен в частта до сумата от 180,00 лева.

В хода на делото от ответника е извършено доброволно плащане и на останалите суми по двата иска, което съдът цени като извънсъдебно признание за тяхната дължимост. С оглед на това, неоснователни се явяват каквито и да е възражения на процесуалния представител на страната за принципна недължимост на претендираните задължения.

Поради извършеното плащане в хода на процеса - предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съгласно която при постановяване на решението си съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска - подлежат на отхвърляне искът по чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС изцяло и искът по чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС в частта за разликата над 180,00 лева до пълния претендиран размер от 735,25 лева.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора разноски се следват и на двете страни.

Със списък по чл. 80 от ГПК ищецът претендира такива в общ размер на 402 лева, от които 102 лева – държавна такса, и 300 лева – платено в брой адвокатско възнаграждение.

Представени са доказателства за извършването им.

Ответникът претендира присъждане на 400 лева - платено в брой адвокатско възнаграждение; представена е разписка от адв. А. за получаване на сумата.

Съдът намира за неоснователно искането на ответника разноските да бъдат възложени върху ищеца на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, направено с довод, че плащанията в размер на 500 лева от дата 31.08.2023 г. и 200 лева от дата 13.10.2023 г. са извършени преди встъпването на ответника по делото и при липса на определен с решенията на ОС на ЕС срок за плащане. Както беше посочено по-горе, с решение на общото събрание от 14.06.2019 г. на етажните собственици изрично е вменено задължението да внасят дължимите вноски авансово и ежемесечно до 1-во число на текущия месец.

Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т. е. към датата на завеждане на иска – 29.08.2023 г., ответникът е бил в забава за целия исков период и с поведението си е дал повод за предявяване на исковите претенции (в този смисъл Определение № 200 от 20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1960/2016 г., ВКС, III ГО, Определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г., ВКС, I ТО, Определение № 674 от 23.11.2011 г. по ч. гр. д. № 597/2011 г., ВКС, IV ГО, и др.). Третото погасяващо вземане в хода на процеса е извършено на 23.07.2024 г., след встъпването на ответника по делото, като за него важат същите съображения.

При така изложеното, разноски в полза на ответника следва да бъдат присъдени само съразмерно с отхвърлената като неоснователна част от иска по чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС – в размер на 70,69 лева.