Решение № 501 от 13.12.2019, Окръжен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 501 гр.Р., 13.ХІІ.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Р.нският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 19 ноември през две хиляди и деветнадесета година,в състав:

Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА

Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

При секретаря ДИМАНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията А.Георгиева ВГД № 745 по описа за 2019 год.,за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.435 и сл ГПК.

С.Л.Е. и Б.Б.Е.

*** са обжалвали постановлението за разноски на ЧСИ В.Н. по изп.дело № 704/2019 год.по описа на ЧСИ.Развиват оплаквания за неговата неправилност в частта относно размера на адвокатското възнаграждение и искат отмяната му или намаляване на размера на дължимото възнаграждение до минималния размер по чл.10,т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение,като в тази насока излагат подробни съображения.

Ответниците по жалбата-взискатели в изпълнителното производство считат жалбата за неоснователна.

Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,както и писмените обяснения на ЧСИ по повод обжалваното действие,намира за установено следното:

Жалбата е подадена от длъжници в изпълнителното производство,насочена е срещу действие на съдебния изпълнител ,подлежащо на обжалване съгласно разпоредбата на чл.435,ал.2,т.7 ГПК и е постъпила в законния срок.Следователно,е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.Разгледана по същество,жалбата е частично основателна.

Изпълнителното производство под № 704/2019 год.по описа на ЧСИ В.Н. е образувано по молба на Е. Ф. Е. и А. С. Е. *** въз основа на изпълнителен лист по гр.д.№ 5619/2015 год.на РРС,с решението по което в дял на взискателите са поставени недвижими имоти в землището на гр.С.п.,област Р. в местността „Т.Г.“,подробно описани в представения към молбата изпълнителен лист .Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена от упълномощен от взискателите адвокат ,с когото съгласно представения договор за правна помощ е договорено възнаграждение в общ размер 2742 лева,от които 200 лв.за образуване на делото и 2542 лева за въвод.В поканата за доброволно изпълнение е посочено задължението на длъжниците за разноски общо в размер на 3616,91 лева,включващи депозит за вещо лице-геодезист,такси по ТТРЗЧСИ и за адвокатско възнаграждение.

При тези фактически обстоятелства ,съдът намира подадената жалба за частично основателна.

В жалбата се оспорва възлагането върху длъжника на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение,като се поддържа приложимостта на разпоредбата на чл.355 ГПК предвид характера на изпълняемото право,а в условията на евентуалност че договорената правна помощ за процесуално представителство при посочения изпълнителен способ не е оказана.Съдът намира тези доводи за неоснователни.

В изпълнителния процес отговорността за разноски е уредена в разпоредбите на чл. 79, чл.

73а и следващите от ГПК. Предвидени са само три изключения, в които длъжникът не е отговорен за разноските, а именно- при прекратяване на изпълнението по чл.

433 от ГПК поради направено плащане след началото на изпълнението; при изоставяне на изпълнителните действия от взискателя или ако същите бъдат отменени от съда и за разноски на взискателя при неприложени изпълнителни способи. В изпълнителният процес няма въведен принцип според който разноските по изпълнението да останат на страните така както са ги сторили, респективно да се разпределят според обема на правата на страните в съсобствеността. Принципно отговорен за разноските е само длъжника по изпълнението с посочените в чл. 79 от ГПК изключения.

В продължение на изложеното,следва да се посочи,че длъжникът дължи и разноските за адвокатско възнаграждение.Ирелевантно за тази отговорност е обстоятелството дали и доколко взискателят е получил договорената правна помощ в пълен обем.

Основателно се явява възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съгласно чл.

10, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което има за предмет въвод или опразване на недвижим имот представлява 1/2 от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 на база стойността на имота.Определено по тези правила адвокатското възнаграждение възлиза на 1271 лева .До този размер то следва да бъде намалено,тъй като при липсата на фактическа и правна сложност или обем от действия по осъществяване на въвода във владение ,възнаграждение над този минимален размер се явява необосновано завишено и не следва да се понася от длъжника.

Мотивиран така окръжният съд

Р Е Ш

И:

ОТМЕНЯ Постановлението за разноски,съдържащо се в поканата за доброволно изпълнение ,връчена на С.Л.Е. и Б.Б.Е. изх.І 8631/30.ІХ.2019 год.по изп.дело № 704/2019 год.по описа на ЧСИ В.Н.,рег.№ 914 на КЧСИ в частта за адвокатско възнаграждение за въвод във владение над 1271 лева до

2542 лева и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА адвокатското възнаграждение за въвод във владение на 1271 лева.

Потвърждава постановлението за разноски в останалата част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: