Решение № 558 от 01.10.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Видин, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина В. Герасимова при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело № 20261320101295 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Е.

И. Е. от гр. Видин, чрез пълномощника адв. Л. Б. от САК, против „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, представлявано от В- Г. С., с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 11.10.2023 г. ищецът е сключил Договор з а потребителски кредит № 226093, по силата на който „Макроадванс" АД му е предоставило в заем сумата о т 2 000 лв. при фиксиран ГЛП от 28.80 % и ГПР от 49.65 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 18 месечни вноски в размер на 231,14 лв., или общо 4 160,55 лв., като сумата включвала главница - 2 000 лв., лихва - 486,55 лв. и неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 1 0 от договора 1674 лв.

Твърди се, че Договор за потребителски кредит № 226093 е нищожен.

Същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:

ГПР е 49.65 % - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва.;

1

ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора;

В чл. 10 от Договор № 226093 е посочено, че кредитополучателят се задължава да предостави на кредитора следното обезпечениепоръчителство на едно физическо лице, което да отговаря на определени от кредитора условия, също така страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 13,20 лв. + 0.220 % от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0.220 % о усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

Твърди се, че до датата на подаване на исковата молба ищецът е платил сумата от 3062,28 лева.

Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № 226093 от 11.10.2023г., сключен между страните, поради противоречието му със закона.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на платената по договора сума от 1062,28 лева.

Претендира се присъждане на направените по производството разноски, както и на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който признава предявените искове за основателни.

Сочи, че претендираната чрез предявения осъдителен иск сума, ведно със законна лихва, е заплатена в пълен размер по банкова сметка на ищеца.

Иска се от съда да постанови решение, с което да уважи предявения установителен иск като основателен и да отхвърли осъдителния иск поради плащане. По отношение на разноските ответникът поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което се иска от съда при постановяване на крайния съдебен акт, на основание чл. 78, ал.2 ГПК, да възложи разноските изцяло в тежест на ищеца.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, е поискал съда да постанови решение по чл. 237 от ГПК с оглед направеното признание на иска от ответника.

2

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, представените с нея доказателства, направеното признание на иска от ответника, както и след като прецени, че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че е признато право, с което страната може да се разпорежда, намира че следва да се произнесе с решение по чл. 237 от ГПК, като уважи предявения установителен иск без да мотивира допълнително решението.

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен поради извършено плащане от ответника. Като ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса, погасяването на задължението следва да се съобрази от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, като следва да се приеме, че след депозиране на исковата молба, ответникът е погасил задължението си към ищеца, обстоятелство, обуславящо отхвърляне на предявения иск като погасен чрез плащане в хода на процеса.

Спорът остава за това как следва да се разпредели отговорността за разноски. Ищецът поддържа искането си за присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В случая ответникът е признал исковите претенции, като предявеният осъдителен иск се отхвърля като погасен чрез плащане след депозиране на исковата молба. С оглед направеното в хода на производството плащане от ответника, с което е погасено процесното задължение, съдът приема, че ответникът е станал повод за предявяване на иска. Към момента на депозирането на исковата молба вземането е съществувало и не е било изпълнено, поради което ищецът е бил принуден да потърси защита на правата си по съдебен ред. Последващото изпълнение на задължението в хода на процеса не заличава обстоятелството, че именно поведението на ответника преди завеждане на делото е наложило неговото образуване. Поради това ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по арг. от противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК в размер на 110,65 евро за платена държавна такса.

В полза на адвокат Л. К. Б. на основание чл. 38 от ЗАдв. следва да бъде 3 присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищеца. Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда. Изрично в представения и приложен по делото договор за правна защита и съдействие (л. 11 по делото) е обективирано изявление на страните по мандатното правоотношение, че адвокатската защита се осъществява на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК , вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата от 205,00 евро – адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за потребителски кредит № 226093 от 11.10.2023г., сключен между Е. И. Е. с ЕГН ********** от гр. Видин и „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, представлявано от В- Г. С..

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. И. Е. с ЕГН ********** от гр. Видин против „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, представлявано от В- Г. С., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1062,28 лева, представляваща платена при начална липса на основание сума по сключен между страните Договор за потребителски кредит № 226093 от 11.10.2023г., като погасен чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, ап. 14, представлявано от В- Г. С., да заплати на адвокат Л. К. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311, сумата в размер на 205,00 (двеста и пет) евро, представляваща адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

4

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 5