Определение № 1668 от 31.07.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1668 гр. Бургас, 31.07.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Частно наказателно дело № 20232120202942 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба на П. Р. Д. ЕГН ********** от гр.*** срещу Постановление на БРП от 07.10.2019 г., с което на осн. чл.243, ал.1, т.1 НПК е прекратено досъдебно производство № 1122/2017 г. по описа на 02 РУ-Бургас, прок. преп. № 7358/2017 г. на БРП /пор. № №3826/2017 г./, водено за това, че след като било осъдено, като длъжник с влязъл в сила съдебен акт, да изпълни парично задължение и в продължение на 1 (една) година от датата на влизането му в сила, не изпълнил задължението си към кредитора - П. Р. Д., въпреки наличието парични средства или на имущество за това - престъпление чл. 293а от НК.

В жалбата с обобщен словесен израз се изтъква несъгласие с постановеното от прокурора прекратително постановление, с противостоящо мнение на правната преценка на прокурора, че в едногодишния период длъжника не е имал валидно трудово правоотношение и не е реализирал трудови доходи.Изложени са хаотично и фрагментирано фактически твърдения относно непогасено парично притезание в размер на *** лв. на длъжника В.С. към жалбоподателя. Приложени са изпълнителен лист №348/16.10.2014 г., издаден от РС – Средец въз основа на заповед №518/18.09.2014 г., по ч.гр.д. №340/2014 г. на РС-Средец, с който В.Д.С. е осъден да заплати на П. Р. Д. сумата от *** лв. по предоставен на 01.03.2013 г. паричен заем, дължим на 31.12.2013 г.,със законната лихва от 18.09.2014 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на *** лв., начислена за периода 01.03.2013 г., до 17.09.2014 г., както и сумите *** лв. за платена държавна такса и *** лв. за платен адвокатски хонорар.

Приложен е и протокол за разпределение на сума от публична продан по чл.460 ГПК от 11.02.2019 г. с длъжник В.С. и множество взискатели, сред които П. Р. Д..

Съдът след като се запозна със жалбата, постановлението за прекратяване на наказателното производство, и материалите по досъдебното производство намира за установено следното:

След обективна индивидуална оценка на информацията от събраните доказателства и доказателствени средства, прокурорът е възприел следното от фактическа и правна страна:

С влязла в сила на 18.09.2014 г. Заповед за изпълнение на парично задължение № 518/2014г. на PC -Средец, по гр. д. № 340/2014 г. по описа на Районен съд -Средец, длъжникът В.Д.С., е бил осъден да заплати на П. Р. Д. - кредитор, сумата от общо *** лв.-главница представляваща предоставен на 01.03.2013 г. паричен заем,дължим на 31.12.2013 г. със законната лихва от 18.09.2014 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на *** лева, начислена за периода от 01.03.2013 г. до 17.09.2014 г., както и сумите от 174, 32 лева за платена държавна такса и *** лева за платен адвокатски хонорар. Издаден е и изпълнителен лист № 348/16.10.2014 г. от PC- Средец,чийто обективни и субективни предели възпроизвеждат изпълняемото право, инкорпорирано в заповедта за изпълнение. Въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20158010400007, 1 същото образувано с длъжник В.Д.С. и взискател П. Р. Д. при ЧСИ Т. Д., рег.№801, в хода на което след проучване имущественото състояние на длъжника с писмо изх. № 407/18.02.2015 г. до ОДП –Бургас-Пътна полиция бил наложен запор на 4 бр. моторни превозни средства собственост на длъжника В.С.. Освен това за обезпечение на вземането на П. Д. в размер на *** лв., с постановление от 05.03.2015 г., вписано с №340/ 10.03.2015 г., в Служба по вписванията Средец, ЧСИ наложил възбрана върху притежавания от длъжника С. недвижим имот, находящ се в гр. Средец, обл. Бургас, представляващ дворно място на ул.

„***“, № 4, с площ 568 кв. м. по скица и 565 кв.м. по нотариален акт,ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с разгъната застроена площ 166 кв. м. и масивен гараж със застроена площ от 18 кв. м. Във вр.с насрочен опис в дома на длъжника на 31.08.2015 г. в 15.00 ч. в гр.Средец, при който са открити секвестируеми вещи на много ниска стойност, взискателят не е пожелал да бъдат описвани. Наложен е и запор на сметки „Юробанк България“АД на длъжника,като в отговор на запорното съобщение е постъпило уведомление, че по сметката липсва авоар.

В пределите на проведените от прокурора процесуални действия за всеобхватно и пълно събиране и проучване на доказателствена съвкупност, предоставяща относима информация към елементите на изследваното непровомерно поведение, са приобщени следните писмени доказателствени източници:

-справка за банкови сметки и сейфове от „Уникредит Булбанк“ЕАД и „Юробанк“ клон Бургас изготвена въз основа на декларация съгласие- чл.62, ал.5 ЗКИ на В.С.,, видно от която по разплащателните сметки в лева с титуляр В.С. няма извършени операции за периода 16.10.2014 г.-16.05.2019 г.;

-справка от ТП-Бургас на НОИ, съдържаща извлечение от Регистър на трудовите договори и Регистър на осигурените лица, за периода 01.01.2014 г.-18.04.2019г., видимо от която В.С. не е получавал парични обезщетения за безработица, за временна неработоспособност,пенсии или други плащания;

-справка по лице в цялата страна от Служба по вписвания гр.Бургас,удостоверяваща, че върху притежавания в индивидуална собственост от В.С. ПИ, пл.№-501.1343 с площ 568 кв. м. гр. Средец, ул.“***“ е наложена възбрана от 10.03.2015 г.за обезпечаване на вземане на кредитора П. Д.;

-справка от ТД на НАП-Бургас, удостоверяваща,че в периода от 16.10.2014 г. до 09.04.2019 г.по отношение на В.Д.С. има регистрирани трудови договори и облагаеми доходи от трудови правоотношения, като в систематизиран вид в справката договорите са подредени хронологично с първи по ред регистриран трудов договор за периода -19.10.2017 г. до 16.04.2018 г.с работодател „Брита Бург“ ЕООД.

Очертаните обстоятелства, включени в лимитирания от чл. 102 на НПК предмет прокурорът е извел от съдържимите се фактически данни относно връчването лично на длъжника В.С. на 20.03.2015 г. на Покана за доброволно изпълнение №743/17.03.2015 г. на задължение в размер 10 202, 88 лв. с взискател П. Р. Д., произтичащо от Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 по ч.гр.д. №340/2014 г. на РС-Средец и издаден изпълнителен лист от 16.10.2014 г.

В поканата изрично е посочено,че се прилага препис от подлежащия на изпълнение акт. В Заповед за изпълнение на парично задължение № 518/2014г. по ч.гр.д. №340/2014 г. на PC –Средец на длъжника В.С. изрично са разяснени алтернативните възможности: да плати сумата, посочена в заповедта,или да подаде в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта.Със заповедта длъжникът С. е бил предупреден,че ако до изтичане на 14-дневния срок не изпълни задължението или не подаде писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Длъжникът С. не е упражнил в срок препятстващото влизането в сила на заповедта за изпълнение процесуално право на възражение.

Логическо следствие от приетите за доказателствено обосновани фактически положения от прокурора е формираното заключение, че връчването на 20.03.2015 г. на поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20158010400007, лично на длъжника С. в комплексна и кумулативна връзка с изтичане на процесуалния преклузивен срок за депозиране на възражение срещу Заповедта за изпълнение,обуславя концептуално тезата, че срокът, от който започва да тече едногодишния срок по чл.293а,ал.1 НК е с начало 2

21.03.2015 г./денят следващ връчването на поканата за доброволно изпълнение/. На следващо място, базирайки се на формираната от доказателства вътрешна увереност относно релевантната фактология, прокурорът е обективирал правен извод за елиминиране на обективната съставомерност на престъплението по чл.293а,ал.1 НК.В услуга на този извод, прокурорът е извел правно-оценъчните си изводи с оглед доказателствените данни,че в инкриминирания период 21.03.2015 г.-21.03.2016 г. В.С. не е получавал доходи от трудови правоотношения или по договор за възлагане на управление.Допълнил е мотивацията си, с приетото въз основа на доказателствата, че върху притежавания от длъжника недвижим имот и собствените му четири автомобила в едногодишния срок за изпълнение на съдебния акт /инкриминирания период/ са били наложени обезпечителни мерки,съответно възбрана и запор, което е ограничило разпоредителната му власт по отношение на описаните имуществени обекти и практически е отнело легитимната възможност на длъжника да осребри запорираното и възбраненото имущество. Прието е,че за едногодишния период от влизане в сила на съдебния акт, с който е установено задължението, не е констатирано В.С. да е притежавал и друго имущество извън запорираните и възбранените вещи,или други източници на парични средства, което обосновава изключване на обективната съставоменост по чл. 293а от НК.

Настоящият съдебен състав счита, че жалбата с вх.№7358/27.07.2023 г. на П. Р. Д. е подадена от ненадлежно легитимирано лице – лице, за което се твърди да е претърпяло вреди от процесното деяние по чл.293а,ал.1 НК, чийто иманентни същностни характеристики –родов и непосредствен обект на наказателно-правна защита изключват наличието на пострадало лице, предвид което същата е подадена от лице без активна процесуална легитимация. Предвид констатирания базисен дефицит в процесуалната допустимост на жалбата по см. чл.243, ал.4, НПК, същата не може да обуслови деволутивно действие, включващо разглеждането й по същество.

Съгласно нормативното указание, вложено в процесуалния регламент на чл. 243, ал. 4 от НПК постановлението за прекратяване на наказателното производство може да бъде обжалвано от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. Това изброяване е изчерпателно, като съдебната практика е приела, че разпоредбата не подлежи на разширително тълкуване.

Съгласно чл. 293а НК наказва се всеки който, след като е осъден да изпълни парично задължение с влязъл в сила съдебен акт и в продължение на една година от влизането му в сила не изпълни задължението си към кредитора, въпреки наличието на парични средства или имущество за това.

В практиката на ВКС устойчиво и непротиворечиво е изяснена правната природа и същностните юридически характеристики на престъплението по чл.293а НК, като такова на формална, безрезултатна дейност, от която дефинитивно не настъпват съставомерни вредни последици. Ето защо предвид нормативно формулирания от законодателя минимум от съставомерни фактически белези и предвид разясненията в множество решения на ВКС непротивопоставима се явява интерпретацията, че с тази форма на изпълнителна дейност хипотетично би могло да възникне съставомерно ощетяване на диференцираната имуществена сфера на друг субект /физическо или юридическо лице/ или увреждане на субективни притезателни права на трети лица. В този см. и Решение № 91 от 10.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1975/2014 г., I н. о., НК : Неправилно окръжният съд е приел наличие на такива вреди, които били несъставомерни, очевидно - неизпълненото парично задължение .

/…/ Неплащането на паричното задължение е елемент от обективната страна на престъплението и не може да се приема като настъпили от него имуществени вреди.“В този смисъл и в Решение № 265 от 27.05.2009 г. на ВКС по н. д. № 239/2009 г., I н. о., НК, и в Решение № 563 от 5.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2760/2011 г., I н. о., НК,е прието:

„Престъплението по чл. 293а НК не е резултатно, а е от онези, които създават само състояние на опасност за настъпване на вреда. /…/ Престъпленията, изразени чрез бездействие, които, като не изискват настъпването на определени обществено опасни последици, каквото е това по чл. 293а НК, се явяват довършени в момента, до който деецът е бил длъжен да предприеме съответното действие, като до това време не може да се говори още за начало на изпълнение, тъй като дължимото действие все още може да бъде извършено.“