Решение № 17605 от 15.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17605 гр. София, 15.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110110905 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от М. К. Н. срещу Д.

И. П. и Д. Н. Х..

Ищцата извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че през месец април 2016 г. закупила лек автомобил марка „.............“ с рег. № .......... от лице на име .......... на което заплатила продажната цена на автомобила срещу саморъчна разписка. След закупуването автомобилът й бил предаден, заедно с ключовете и документите за него, като от този момент ищцата установила фактическа власт върху същия. В исковата молба се сочи, че впоследствие ищцата установила, че по документи автомобилът се води на името на ответника Д. И. П., поради което потърсила същия във връзка с прехвърлянето на собствеността. Ищцата твърди, че независимо от обстоятелството на чие име се води автомобилът по документи, от момента на закупуването му през 2016 г. до настоящия момент единствено тя упражнява фактическа власт върху него, като го владее, ползва, поддържа и стопанисва като свой собствен. Твърди, че владението й върху автомобила е явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано повече от пет години, като през този период заплащала всички разноски, свързани с автомобила – застраховки, данъци, технически прегледи, винетни такси, ремонти и поддръжка. Сочи още, че впоследствие узнала, че ........... е вписан като собственик на автомобила, като след смъртта му негов наследник се явява ответницата Д. Н. Х.. При тези твърдения ищцата моли съдът да признае за установено по отношение на ответниците Д. И. П. и Д. Н. Х., че е собственик по давностно владение на лек автомобил марка „.............“, с рег. № .........., рама № .............. и двигател № ............

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. И. П. е депозирал отговор на 1 исковата молба, с който заявява, че не оспорва предявения иск. Сочи, че е продал автомобила през 2016 г., след което не е имал отношения към него и не претендира права върху същия.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Д. Н. Х. е депозирала отговор на исковата молба, с който сочи, че не оспорва твърденията на ищцата за придобиване на процесния автомобил. Твърди, че е подала отказ от наследството на ..........., вписан в специалната книга при Софийски районен съд, поради което не е негов наследник. Излага съображения, че не е собственик на процесния автомобил и не е упражнявала фактическа власт върху него. Сочи, че не следва да понася разноски за производството.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 80, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците Д. И. П. и Д. Н. Х., че ищцата М. К. Н. е собственик по давностно владение на лек автомобил марка „.............“, с рег. № .........., рама № .............. и двигател № ............

За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: правото си на собственост върху процесния автомобил, придобито на въведеното основание – изтекла в нейна полза придобивна давност, а именно, че е упражнявала фактическа власт върху автомобила като свой, явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано за период, по-дълъг от 5 години.

С изготвения проект за доклад на делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: лек автомобил марка „.............“, с рег. № .........., рама № .............. и двигател № ............ е бил регистриран по документи на името на ........... - починал на ........... г. и оставил за свой единствен наследник по закон ответницата Д. Н. Х., която е подала отказ от наследството му; 2/ считано от 2016 г. до настоящия момент процесният автомобил се намира във фактическа власт на ищцата М. К. Н., която го владее като собствен явно и необезпокоявано от никого.

Съгласно чл. 80, ал. 1 ЗС правото на собственост върху движима вещ се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на пет години.

За осъществяването на фактическия състав на придобивната давност е необходимо лицето да упражнява фактическа власт върху вещта със съзнанието, че я държи като своя, като владението следва да бъде непрекъснато през посочения период. Владението като фактическо състояние включва два елемента – упражняване на фактическа власт върху вещта и намерение тя да се държи като своя. Съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. В настоящия случай не само липсват доказателства, които да оборват тази презумпция, но събраните по делото доказателства установяват именно поведение на ищцата, обективиращо намерение за своене.

2

В този смисъл са показанията на разпитания по делото свидетел ............ който сочи, че познава ищцата от 2019 г., когато двамата са работили заедно в 4 РУ – СДВР, и установява, че през целия период, през който я познава, тя управлява процесния автомобил. Твърди, че не е виждал друго лице да управлява автомобила, че ищцата го стопанисва постоянно, извършва необходимите ремонти и заплаща свързаните с него разходи, включително застраховка „Гражданска отговорност“. Свидетелят не е чувал друго лице да е предявявало претенции спрямо автомобила и възприема поведението на ищцата като поведение на негов собственик. Съдът кредитира показанията на свидетеля като последователни, логични и основани на непосредствените му впечатления от продължителен период от време. Обстоятелството, че свидетелят е в приятелски отношения с ищцата, само по себе си не е основание показанията му да бъдат изключени от доказателствения материал, а налага тяхната преценка с оглед всички останали доказателства по делото. В случая те съответстват изцяло на останалия доказателствен материал и на обстоятелствата, отделени като безспорни между страните. Действително свидетелят има непосредствени наблюдения върху упражняването на фактическата власт от ищцата едва от 2019 г., а не от посочения от нея начален момент през 2016 г., което обаче не препятства установяването на релевантния давностен период. Обстоятелството, че от 2016 г. автомобилът се намира във фактическата власт на ищцата и се владее от нея като собствен, явно и необезпокоявано, е отделено като безспорно и с окончателния доклад по делото. Свидетелските показания от своя страна потвърждават продължаването на същото фактическо състояние най-късно считано от 2019 г.. По делото липсват въведени твърдения и доказателства владението да е било прекъсвано или отнемано, нито някое друго лице да е упражнявало фактическа власт върху автомобила или да е противопоставяло на ищцата свои собственически права.

При така установените факти съдът приема, че ищцата е упражнявала върху процесния автомобил непрекъснато владение, който е считала за свой, в продължение на повече от предвидения в чл. 80, ал. 1 ЗС петгодишен срок.

Владението е било явно и необезпокоявано, а външното поведение на ищцата – изключителното ползване на автомобила, неговото стопанисване и поддържане и поемането на разходите във връзка с него – обективира намерението й да държи вещта като своя. При начален момент на владението през 2016 г. предвиденият в чл. 80, ал. 1 ЗС петгодишен давностен срок е изтекъл през 2021 г. По делото не се установява настъпването на обстоятелство, което да е прекъснало давността преди изтичането на този срок. Следователно с изтичането му ищцата е придобила правото на собственост върху процесния автомобил на оригинерно придобивно основание.

За да достигне до този извод съдът съобрази обстоятелството, че автомобилът е продължил да бъде регистриран по документи на името на друго лице. Регистрацията на моторното превозно средство не представлява самостоятелен способ за придобиване или прехвърляне на правото на собственост и сама по себе си не изключва възможността собствеността върху движимата вещ да бъде придобита по давност при осъществяване на предпоставките на чл. 80 ЗС. Не води до различен извод и обстоятелството, че 3 фактическата власт е установена с оглед твърдяна покупко-продажба на автомобила през 2016 г. Ищцата не основава предявения иск на деривативно придобиване на собствеността по силата на тази сделка, а на последващото упражняване на давностно владение. Поради това за предмета на настоящия спор не е необходимо съдът да установява дали твърдяната сделка сама по себе си е породила вещнопрехвърлително действие. Тя има значение в рамките на заявеното придобивно основание доколкото обяснява начина, по който ищцата е установила фактическата власт върху автомобила и характера, в който е започнала да я упражнява.

При съвкупната преценка на всички доказателства съдът приема за установено, че ищцата М. К. Н. е упражнявала върху процесния лек автомобил фактическа власт с намерение да го свои непрекъснато за период, надхвърлящ пет години, поради което е осъществен фактическият състав на чл. 80, ал. 1 ЗС и правото на собственост е придобито по давност.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният положителен установителен иск следва да бъде уважен, като бъде признато за установено по отношение на ответниците Д. И. П. и Д. Н. Х., че ищцата М. К.

Н. е собственик по давностно владение на лек автомобил марка „.............“, с рег. № .........., рама № .............. и двигател № ............

По разноските.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата изрично е заявил, че не претендира присъждане на разноски от ответниците, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 80, ал. 1 ЗС по отношение на Д. И. П., ЕГН **********, с адрес: с. .............. и Д. Н. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. ..........., че М. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ......... е собственик, на основание изтекла придобивна давност, на лек автомобил марка „............., с рег. № .........., рама № .............. и двигател № ............

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4