Решение № 284 от 10.11.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Габрово, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело № 20254200100287 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно чл.439 въ вр. с чл.124 ГПК.

В исковата молба се твърди, че изп.д. №991/2011г. е образувано против ищеца, въз основа на изпълнителен лист от 31.08.2011г., издаден на основание съдебно решение по ч.гр.д. №1121/2011г. по описа на PC Севлиево, по молба на „ОББ. Твърди се, че задължението на ищеца по изпълнителното дело, към 17.03.2025г. било в общ размер на 126861,86лв., от които: главница в размер на 57828,96лв., законна лихва в размер на 63133,73лв. за периода 29.08.2011г . - 17.03.2025г., разноски по изпълнителното дело 1105,26л в . + 78,00лв. авансови такси ЧСИ, такси по Тарифата към ЗЧСИ - 4715,91лв.

Последното изпълнително действие в рамките на това изпълнително производство било осъществена публична продан на ипотекиран имот, по която на 18.09.2018г. било постановено възлагане на недвижим имот, влязло в законна сила на 16.04.2019г.

Вземането било цедирано от ОББ АД на ЕОС МАТРИКС ЕООД на 13.03.2020г.

За периода от публичната продан и след цесията от 13.03.2020г. до момента в период за повече от пет години не били извършвани други изпълнителни действия, които да прекъсват давността, поради което процесното вземане било погасено по давност.

Съгласно чл.116, б.в ЗЗД и приетото в т.10 от TP № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето от ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.

1 8 , а л . 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Според даденото в решенията на ВКС разрешение, в хипотезата на прекратено по право принудително изпълнение, всички предприети изпълнителни действия по него се обезсилват по право и дори да е имало такива, и да са били от вида на посочените в чл.116, 1 б.в от ЗЗД, те не могат да доведат до прекъсване на давността.

Вземането за лихви и разноски, като акцесорно вземане, се счита също погасено в случай, че се приеме, че е погасено главното вземане. Въпросът за това за чия сметка са разноските по принудителното изпълнение се решава по правилата на чл.79 ГПК в хода на самото изпълнително производство в зависимост от изхода на спора по чл.439 ГПК за вземанията по изпълнителния лист.

Претендира се да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника, въз основа на изпълнителен лист от 31.08.2011г., издаден на основание съдебно решение по ч.гр.д. №1121/2011г. по описа на PC Севлиево, по което е образувано изп.д. № 20117340400991 по описа на ЧСИ Зв. В. следните суми, които към 17.03.2025г. са в общ размер на 120962,69лв., от които: главница в размер на 57828,96лв., със законна лихва в размер на 63133,73лв. за периода 29.08.2011г. - 17.03.2025г., на основание чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК Претендира се и да бъдат присъдени разноските по делото, както и да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗАдв. за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие.

Ответникът по делото счита, че предявения иск е частично недопустим за суми посочени в исковата молба, а именно досежно частта, с която е поискано съдът да се произнесе за недължимост на сумите от 1105,26 лв. разноски по изпълнителното дело и 4793,91 лв. такси по ТЗЧСИ, начислени по образуваното изпълнително дело , тъй като тези разноски не са предмет на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист.

Счита предявения иск за допустим и основателен в останалата му част, тъй като възможността за принудително изпълнение на вземането действително е погасена по давност. Последното изпълнително действие по делото е предприето на дата 18.09.2018г. с постановление за възлагане на недвижим имот, което действие е извършено преди дружеството да придобие вземането въз основа на договора за цесия от 13.03.2020г.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

От събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед №619/30.08.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№1121/2011г. на РС Севлиево ищецът е осъден да заплати на „ОББ“ АД сумата то 57828,96лв.-просрочена главница, 5132,70лв. договорна лихва за периода 20.10.2010г.-28.08.2011г., 107,47лв. наказателна лихва за периода 20.10.2010г.-28.08.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.08.2011г. до окончателното изплащане.

Присъдени са и разноски по заповедното производство. Въз основа на издадената заповед за изпълнение на 31.08.2011г. е издаден и изпълнителен лист за присъдените суми.

Въз основа на издадения изпълнителен лист от 31.08.2011г. на 03.11.2011г. било образувано изпълнително дело №991/2011г. по описа на ЧСИ – Зв.В..

С молба вх.№2870/13.03.20120г. като взискател по делото било конституирано ответното дружество, въз основа на сключен между него и ОББ АД договор за прехвърляне на вземане, с която вземането от длъжника по делото е прехвърлено на ответника.

Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД вземанията установени със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК (каквото е вземането предмет на делото) се погасяват с изтичане на 5 годишен давностен срок.

Давността е правна последица на бездействието на кредитора. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ. Когато съдебното решение влезе в сила започва да тече нова давност. С предприемане на всяко действие за принудително изпълнение изтеклата до момента давност бива прекъсната и започва да тече нова давност. В изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи) Последното валидно извършено изпълнително действие по изп.д№991/2011г. по описа на ЧСИ – Зв.В., по см. на т.10 от тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС е от 16.04.2019г., когато изготвеното по делото постановление за възлагане е влязло в сила.

Исковата молба по делото е депозирана на 22.04.2025г., а видно от пощенското 2 клеймо е предадена на куриер на 16.04.2025г.

От датата на влизане в сила на изготвеното постановление за възлагане - 16.04.2019г. до датата на депозиране на иска е изтекъл период от време (6 години), през който по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, по см. на т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, нито взискателя е искал извършването на такива, поради което вземането предмет на изп.д. №991/2011г. по описа на ЧСИ - Зв. В., *** е погасено поради изтичане на петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД и предявения иск се явява основателен, като следва да бъде уважен.

Въпреки признанието на иска, предвид обстоятелството, че след изтичане на погасителния давностен срок изпълнителното производство е било висящо, като взискателя не е предприел действия за прекратяване на същото съдът намира, че ответника следва да понесе отговорността за разноските сторени в настоящия процес.

Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в полза на съда в размер на 4838,51лв., както и държавна такса в размер на 5лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист да присъдената държавна такса.

Съобразно изхода от настоящия правен спор и направеното от ищеца искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.К. сумата от 1200лв.-адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗАдв. При определяне на възнаграждението съдът съобрази обстоятелството, че предявеният иск не се отличава с фактическа и правна сложност, процесуалният представител на ищеца е извършил минимален брой процесуални действия и че освен прилагането на изпълнителни дела не са събирани други доказателства. Освен това съдът счита, че въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв. правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. (в този см. са Определение №50015/16.02.2024г. по т.д.№1908/2022г. на Іт.о., Определение №959/05.03.2024г. по ч.гр.д.№5106/2023г. ІІІг.о., Определение №50016/26.02.2024г. по т.д.

№1964/2022г. на Іт.о. и др.)

По изложените съображения нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са : видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. Й. И., с ЕГН ********** от гр.Севлиево, ул.**** против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК 131001375, с адрес на управление гр.София, кв.Малинова долина, ул. Рачо-Петков-казанджията №6 иск, че К. Й.

И., с ЕГН ********** от гр.Севлиево, ул.**** НЕ ДЪЛЖИ сумите по изп.д №991/2011г. по описа на ЧСИ - Зв. В., ***, образувано въз основа на изпълнителен лист от 31.08.2011г., издаден по ч.гр.д.№1121/2011г. по описа на РС Севлиево, поради изтекла пет годишна давност, ведно със законните последици.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК 131001375, с адрес на управление гр.София, кв.Малинова долина, ул. Рачо-Петков-казанджията №6 да заплати сумата от 4838,51лв.(четирихиляди осемстотин тридесет и осем лева и петдесет и една стотинки)държавна такса, в полза на ОС Габрово, както и държавна такса в размер на 5лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист да присъдената държавна такса.

3

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК 131001375, с адрес на управление гр.София, кв.Малинова долина, ул. Рачо-Петков-казанджията №6 да заплати на адв.С. С. К. от АК Габрово от АК Габрово, с адрес на упражняване на дейността гр.Севлиево, ул.*** сумата от 1200лв.(хиляда и двеста лева) – адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38 ЗАдв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________

4