Решение № 247 от 06.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Варна, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100502588 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава XX ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 90258/28.10.2025 г. по описа на ВРС, подадена от Б. В. К., ЕГН **********, чрез процесуален представител, срещу решение № 3387/30.09.2025 г., постановено по ГД № ******** г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен за разликата над 1500 лв. до 2500 лв. предявеният от Б. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

Варна, бул. „В.В.“ № 133, бл. 40, вх. А, ет. 6, ап. 52, срещу Община В., ЕИК *******, с адрес: гр. В., бул. „Осми приморски полк“ № 43, иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически болки, психически и емоционални страдания, причинени в резултат на нападение от безстопанствено куче на 19.06.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането – 19.06.2024 г., до окончателното погасяване на задължението.

В нея са наведени оплаквания, че присъденото обезщетение за претърпени вреди не отговаря на критерия, предвиден в чл. 52 ЗЗД и намира същото за занижено. Счита, че от събрания доказателствен материал по делото по безспорен начин са доказани в пълен обем неимуществените вреди, претърпени от ищцата. Намира, че са подценени констатациите на изслушаната и приетата по делото съдебнопсихологична експертиза.

Изложени са доводи в подкрепа на тезата, че при определяне на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди не са отчетени социално – икономическите условия в страната към момента на деянието и към момента на определяне размера на обезщетението. Моли първоинстанционното 1 решение да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде уважен в пълен размер, както и претендира сторените разноски във въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваемата страна, с който я оспорва. В него излага становище, че обжалваното решение е правилно. Намира, че първоинстанционният съд е съобразил всички релевантни обстоятелства и е определил размер, който отговаря на критерия, предвиден в чл. 52 ЗЗД. Моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника моли за уважаване на така подадената въззивна жалба. Счита, че първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на доказателствата, но не ги е съобразил в достатъчна степен при определяне размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди. Намира, че присъденото обезщетение е занижено и моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяването на ново, с което да бъде уважен искът в пълния претендиран размер. Моли за присъждане на сторените разноски.

Процесуалният представител на въззиваемия е изразил становище в писмена молба, подадена до съда в деня на откритото съдебно заседание.

Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част, както и за присъждане на разноски.

Съдът съобрази следното:

Производството по ГД № ******** г. по описа на ВРС е образувано по предявени от Б. В. К. срещу Община В. искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически и физически болки и страдания, вследствие на нападение от безстопанствено куче на 19.06.2024 г., в непосредствена близост до детска площадка пред бл. 40 на бул. „В.В.“ в гр.

В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 19.06.2024 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищцата твърди, че на 19.06.2024 г., около 20:30 часа, заедно с петгодишната си дъщеря и домашния си любимец (мини пинчер) е нападната от безстопанствено голямо куче, докато се разхождала в непосредствена близост до детска площадка пред блок 40 на бул. „В.В.“ в гр. В.. Посочва, че кучето се нахвърлило внезапно и агресивно върху нея, като се изправило на задните си лапи, опирайки ги в гърдите й, което предизвикало силна болка, панически страх и шок, както за нея, така и за детето и околните майки с деца на площадката. Твърди, че успяла да се придвижи до оградата на площадката и да затвори дървената вратичка. В резултат на съприкосновението получила охлузни рани по бедрата от ноктите на кучето. Треперила от уплаха и не могла да спи цяла нощ. Впоследствие изпитвала силен страх да излиза от дома си.

Няколко дни след това – на 25.06.2024 г., посетила Клиника по съдебна медицина в УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД в гр. В., където се снабдила със съдебномедицинско удостоверение, в което били отразени констатациите за претърпените от нея физически наранявания в резултат на инцидента.

2

В същия ден, около 21:30 часа, излизайки от дома си на бул. „В.В.“, блок 40, видяла същото куче да стои пред входа на блока и се вцепенила от страх, като отново преживяла същите негативни емоции от 19.06.2024 г. Подала сигнал на тел. 112, върнала се обратно и отказала да излиза от дома си.

Вследствие на инцидента твърди да е претърпяла неимуществени вреди, изразили се в емоционална и психическа травма, физическа болка и страдание. Заявява, че това състояние е продължило около месец и половина и е затруднило ежедневния й ритъм на живот. Около седмица отказала да излиза от дома си и била придружавана от майка си. Спряла да ходи на работа за няколко дни, а майка й поела грижата за нейното дете, като го водила и прибирала от училище. Ищцата твърди да е ограничила социалните си контакти и ежедневната й активност. Това влошило качеството й на живот.

Към днешна дата продължава да изпитва страх от безстопанствени кучета, като посочва, че в квартала, в който живее, са много на брой.

Счита, че е налице причинно – следствена връзка между претърпените от нея вреди и гореописания инцидент. Поддържа, че вредоносният резултат е настъпил вследствие на бездействието на ответника, както и че ако той е изпълнил вменените му задължения, не би настъпило увреждането, причинено от безстопанствено куче, по повод на което е предявен настоящият иск. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника – Община В., съобразно който оспорва иска. Възразява срещу наведените твърдения, че вредите са причинени от безстопанствено куче. Навежда доводи в подкрепа на тезата, че изпълнява задълженията си по Закона за защита на животните.

Сочи, че не е постъпило уведомление за инцидента с оглед предприемане на мерки. Оспорва да е налице причинно – следствена връзка между поведението на общината и твърдените вреди. Възразява се и срещу претендирания размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на предявения иск.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 65/2024 г., издадено от съдебен лекар в Клиника по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД, гр. В., се установява, че на 25.06.2024 г. е извършено освидетелстване на ищцата Б. В. К.. При прегледа са направени следните констатации: в областта на дясното бедро, по външно – страничната му повърхност, се установяват 4 бр. петнисти морави кръвонасядания с жълтеникава периферия. Те са разположени в горната и средната трета на бедрото. Най – голямото от тях е с размери 6/3 см. По вътрешно – страничната повърхност на същото (дясното) бедро се установяват няколко пръснати окръглени жълтеникави кръвонасядания с приблизително равен диаметър – около 1 см. По предната повърхност на лявото бедро в средната му трета се установява бледо – жълтеникаво кръвонасядане с окръглена форма и неясни граници с диаметър около 1.5 см. По външно – страничната повърхност на лявото бедро в горната му трета се установява окръглено мораво кръвонасядане с жълтеникава периферия с диаметър около 3 см. По задната 3 повърхност на лявото бедро над колянната ямка се установява друго окръглено мораво кръвонасядане с жълтеникава периферия и диаметър около 2 см.

Като заключение е изложено, че Б. К. е получила кръвонасядания по двете бедра, като всички увреждания са получени чрез увреда от твърди тъпи предмети, а именно чрез удари/притискане с/върху такива. Посочено е, че травмите съответстват на заявеното от освидетелстваната – улично куче се нахвърлило върху нея и започнало да я драска и удря. Констатирано е, че уврежданията в своята съвкупност са причинили на освидетелстваната болка и страдание.

По делото е прието заключение, изготвено във връзка с назначена съдебнопсихологична експертиза, от което се установява, че по време на внезапното нападение освидетелстваната е била силно уплашена, като е изпитала ужас и страх, който и до момента не е овладян напълно. Изложено е, че при освидетелстваната са налични симптоми, които включват епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени, за които споделя; сънища или кошмари на фона на продължаващо чувство за страх и безпомощност, отчужденост от другите хора, липса на съзвучност спрямо заобикалящата среда и избягване на действия и ситуации, напомнящи за травмата – което е налице и към настоящия момент. Състоянието й след нападението е характерно по симптоматика за стресовите разстройства, като се препоръчва психотерапевтична намеса.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че след подробното психологично изследване се установява, че е налице причинно – следствена връзка между нападението от куче и негативните емоции, изпитвани от ищцата.

В производството пред първоинстанционния съд е изслушан запис от телефонно обаждане на Дирекция „Национална система 112 – МВР“, Районен център на 112 – гр. В.. Същият е възпроизведен в протокола от открито съдебно заседание, проведено на 19.09.2025 г., в съответствие с нормата на чл.

204 ГПК. От него се установява, че ищцата е подала сигнал за бездомно куче на тел. 112 на 25.06.2024 г. Заявила е, че е била нападната преди пет дни в района, където живее. В телефонния разговор сочи, че е подала сигнал и към общината, както и че явно не са взети мерки, тъй като когато се прибирала с детето си, отново срещнала кучето пред дома й. Споделя, че друга жена също е била нападната от същото куче и моли за предаване на сигнала до компетентните органи и предприемане на съответни мерки.

От показанията на свидетеля В.С.Р. се установява, че познава ищцата, тъй като живее в района. Знае за инцидента. Излага, че докато се прибирал от „Г.М.“ в посока „П.“ чул от детска площадка писъци и крясъци. В този момент погледнал в тази посока и установил, че ищцата била нападната от куче.

Описва, че то се е било качило върху нея, а тя се е опитвала да се измъкне.

Тръгнал в посока площадката и установил, че кучето, което я е нападнало, е бездомно. Заявява, че е било сравнително голямо – около 50-60 см високо, жълто – рижаво на цвят. Нямало каишка. Когато стигнал до ищцата, тя вече се е била затворила в площадката и кучето в този момент си е било заклещило главата на решетката на вратичката. В този момент видял, че на ухото му има 4 марка. И друг път е засичал това куче в района. Възприел е единствено, че кучето се е било хвърлило върху гърдите на ищцата, но не и че я хапе. На място установил, че по тялото на ищцата имало синини и надрасквания. Най – много наранявания имала по краката.

От показанията на свидетеля П.А. К. – майка на ищцата, преценени в съответствие с разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява, че знае за това, че дъщеря й е била нападната от куче. След нападението дъщеря й се обадила разтревожена. Свидетелката не успяла да разбере какво се случва и веднага отишла при нея. Установила, че дъщеря й трепери, била е надраскана и се опитвала да й обясни какво е станало. В този момент видяла и кучето, което се отдалечавало в посока спирката на „П.Е.“. Ищцата започнала да трепери и да заеква, което състояние продължило и след като се прибрали. Впоследствие я завела да й леят куршум, тъй като се притеснила от това, че дъщеря й започнала да заеква. През нощта не успявала да спи и била много неспокойна.