Определение № 766 от 16.03.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 766 гр. Бургас, 15.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Кристиян Ант. Попов като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20232100500438 по описа за 2023 година

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ - ЕАД – гр.София, против Разпореждане №724/01.02.23г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение №289/01.02.23г., постановено по ч.гр.д.№515/23г. на Бургаски районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед на осн. чл.410 ГПК срещу длъжника М. Р. П., за сумата: 20.25 лв. – договорна лихва за периода 07.04.2021г. – 30.06.2021г. и 122.27 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 08.04.2021г. до 27.01.2023г., на основание сключен на 24.03.2021г. договор за паричен заем №509024 между “Сити кеш” ООД и М. Р. П. и Приложение №1 от 15.08.2022г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г., сключен между „Сити кеш“ – ООД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Бургас на 27.01.23г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД, срещу М. Р. П., за следните суми: 527.85 лева – главница; : 20.25 лв. – договорна лихва за периода 07.04.2021г. – 30.06.2021г. и 122.27 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 08.04.2021г. до 27.01.2023г., Излагат се твърдения за сключен договор за паричен заем №509024 между “Сити кеш” ООД и М. Р. П. и Приложение №1 от 15.08.2022г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г., сключен между „Сити кеш“ – ООД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. Твърди се изпадане на длъжника в забава и се претендират процесните суми. Представят се договор за кредит, Общи условия, пълномощно.

По заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №289/01.02.23г., за сумата 527.85 лева, както и за 19.69 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С тук обжалваното разпореждане на Районен съд Бургас, е отхвърлено заявлението за сумата за сумата 20.25 лв. – договорна лихва за периода 07.04.2021г. – 30.06.2021г. и 122.27 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 08.04.2021г. до 1

27.01.2023г., като е прието, че размерът на договорната лихва – 40.05% е нищожен, поради накърняване на добрите нрави, като надвишаващ трикратния размер на законната лихва; не е ясен механизма на формиране на „неустойка“, която не е включена в ГПР.

В частната жалба се излагат съображения, че договорът не противоречи на разпоредбите на ЗПК и не съдържа неравноправни клаузи.

Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно по отношение на договорната лихва и обезщетението за забава.

Видно от представения Договор за паричен заем, страните са се договорили предоставената сума в размер на 500 лева да бъде върната на 14 седмични вноски, при ГПР – 49.87% и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05% Така уговорения годишен процент на разходите отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в Решение №378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал.

2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени добрите нрави.

В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на 40.05 %., след като формално ГПР е в законовите рамки – 49.87 %. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна. Същата следва да се присъди, в размер на 20.25 лева, начислена за периода от 07.04.2021г. – 30.06.2021г.

Основателна е и претенцията за обезщетение за забава на главницата, в размера на законната лихва за времето от 08.04.2021г. до 27.01.2023г., в размер на 122.27 лв.

Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно досежно договорната лихва.

Разноски не се претендират от жалбоподателя и не следва да се присъждат.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №724/01.02.23г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение №289/01.02.23г., постановено по ч.гр.д.№515/23г. на Бургаски районен съд, с което е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед на осн. чл.410 ГПК срещу длъжника М. Р. П., за сумата: 20.25 лв. – договорна лихва за периода 07.04.2021г. – 30.06.2021г. и 122.27 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 08.04.2021г. до 27.01.2023г., И ВМЕСТО НЕГО

ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ – ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис4, заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК, против длъжника М. Р. П., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:

2

***, за сумата 20.25 лв. – договорна лихва за периода 07.04.2021г. – 30.06.2021г. и 122.27 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 08.04.2021г. до 27.01.2023г. - двете на основание сключен на 24.03.2021г. договор за паричен заем №509024 между “Сити кеш” ООД и М. Р. П. и Приложение №1 от 15.08.2022г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г., сключен между „Сити кеш“ – ООД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД.

Връща делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3