Решение № 22098 от 05.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22098 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20241110138161 по описа за 2024 година

Настоящото производство е образувано по искова молба с входящ номер № 208321/25.06.2024 г., депозирана от И. Д. И., ЕГН **********, вписан в АК-София с личен № 1900756910, срещу ,,МЦ - ПСАГБАЛ Света София” ЕООД с ЕИК ***. Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 79, ал. 1, предлож. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 10421/2024 г. по описа на СРС, 53-ти състав, а именно: сумата от 4 750 лв., представляваща сбор от пет неизплатени месечни възнаграждения по договор за текуща правна помощ № Г01/02.09.2022 г., съответно за месеците септември, октомври, ноември, декември 2023 г. и януари 2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателно изплащане на вземането, както и мораторните лихви за периода на забава по отделните периодични задължения до подаването на заявлението, съответно за месеците септември с падеж 20.10.2023 г. в размер на 43,49 лв., октомври с падеж 20.11.2023 г. в размер на 32,76 лв., ноември с падеж 20.12.2023 г. в размер на 22,37 лв. и декември с падеж 20.01.2024 г. в размер на 11,28 лв. Претендират се направените в хода на заповедното и настоящото исково производство съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че на 02.09.2022 г. между ищеца в качеството му на адвокат и ответното дружество ,,МЦ - ПСАГБАЛ Света София” ЕООД е бил сключен Договор за текуща правна помощ за срок от 36 месеца. По силата на договора ищецът се е задължил да се грижи за работите на ответника, като при необходимост извършва устни и писмени консултации по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за адвокатурата. Уговореното възнаграждение е в размер на 950 лв. месечно, дължимо до 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Посочва се, че ищецът е изготвял проекти, правни анализи, справки, проекти на договори и споразумения, както и други актове, свързани с дейността на възложителя. Твърди се, че ответното дружество е преустановило изпълняването на своето задължение за заплащане на уговореното възнаграждение, считано от септември 2023 г., като на 08.01.2024 г. от ищеца е била отправена покана за доброволно изпълнение, но такова не е последвало. Поддържа се, че сключеният договор е бил предсрочно прекратен на 22.04.2024 г. от страна на ответника, без да е спазено уговореното в чл. 6, ал. 2 12месечно писмено предизвестие. С оглед на това, че преди посочената дата не е било налице разваляне на договора или оттегляне на поръчката, възнаграждение за периода от 01.09.2023 г. до 31.01.2024 г. следва да се дължи. Посочва се, че липсата на изпълнена дейност по договора за 1 поръчка не може да служи като основание за недължимост на уговореното възнаграждение, тъй като в случая страните са уговорили, че заплащането е с оглед поемането на задължението на адвоката да се грижи за работите на възложителя, а не във връзка с престирането на конкретен резултат.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с входящ номер № 277799/30.08.2024 г., депозиран от ответника ,,МЦ - ПСАГБАЛ Света София” ЕООД, като претенцията на ищеца се оспорва като недопустима и неоснователна.

Поддържа се, че сключеният между страните договор не е за поръчка, а за услуга/изработка. По силата на възникналото облигационно отношение ищецът е поел задължението при възлагане да извършва посочените в чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора услуги, за което по аргумент от чл. 3, ал. 1 му се дължи възнаграждение в размер на 950 лв. месечно при представен отчет за извършената дейност по договора. Наред с това е уговорена и възможността за заплащането на допълнително възнаграждение в полза на ищеца в случай на поемането на правна защита по водени от и срещу ответното дружество дела. Твърди се, че правото на ищеца да получи възнаграждение по сключения на 02.09.2022 г. договор за текуща правна помощ е в зависимост от престирането на определен трудов резултат и възниква само тогава, когато е налице възлагане. Поддържа се, че клаузата на чл. 3, ал. 2 от процесния договор, по силата на която договореното ежемесечно възнаграждение се дължи за това, че изпълнителят е поел задължение да се грижи за работите на дружеството, и без да са поискани конкретни услуги през съответния месец, следва да бъде обявена за нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като същата е характерна за трудовите договори, сключвани по реда на Кодекса на труда. Претендира се нищожност и на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 7 от договора, предвиждащи неоправдано дълъг срок на предизвестието за прекратяване на договора, както и неустойка, неотговаряща на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Направено е искане за отхвърляне на претенцията на ищеца, респективно признаване за установено, че в полза на последния не съществува вземането, обективирано в издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение, както и за прогласяване нищожността на чл. 3, ал. 2, чл. 6, ал. 2 и чл. 7 от сключения договор за текуща правна поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 10421/2024 г. по описа на СРС, 53. състав е видно, че на 04.04.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, по силата на която ,,МЦ - ПСАГБАЛ Света София” ЕООД, ответник в настоящото исково производство, е осъден да заплати на ищеца, И. Д. И., сумата от 4 750 лв., представляваща сбор от пет неизплатени месечни възнаграждения по договор за текуща правна помощ, ведно със законната лихва за период от 21.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумите от: 43,49 лв. - лихва за период от 21.10.2023 г. до 20.02.2024 г., 32,76 лв - за период от 21.11.2023 г. до 20.02.2024 г., 22,37 лв. - за период от 21.12.2023 г. до 20.02.2024 г. и 11,28 лв. - за период от 21.01.2024 г. до 20.02.2024 г., както и държавна такса в размер на 97,19 лв. В едномесечния преклузивен срок по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от страна на длъжника, вследствие на което заявителят по заповедта за изпълнение е предявил установителен иск за вземането си.

Между страните не е налице правен спор по отношение на наличието на валидно възникнало облигационно отношение, изразяващо се в договор за текуща правна помощ № Г-01, сключен на 02.09.2022 г. за срок от 36 календарни месеца от подписването му. По силата на договора ищецът, в качеството му на изпълнител, се е задължил при възлагане от страна на медицинския център да извършва устни и писмени правни консултации по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за адвокатурата, както и да защитава интересите на възложителя по граждански, административни, наказателни, изпълнителни и други дела, по които последният е страна.

Съгласно чл. 3 от процесния договор възложителят се задължава да заплаща ежемесечно 2 възнаграждение за предоставената услуга, изразяваща се в поемане на задължение за готовност на изпълнителя да се грижи за работите на насрещната страна, в размер на 950 лв. за целия срок на договора, като уговорената сума се дължи до 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че задълженията на изпълнителя се състоят в предоставяне на юридически консултации, изготвяне на правни анализи и справки за действащите в страната нормативни актове, даване на становища за законосъобразността на актове, свързани с възникването, изменението и прекратяването на трудови правоотношения, etc. Възложената работа следва да се извършва незабавно, когато това е възможно с оглед на естеството й. Според договореното между страните изпълнителят следва в края на всеки месец да отчита извършената от него работа, в случай че такава е била възложена, със съответния документ - писмен отчет, въз основа на който възложителят извършва плащането на уговореното възнаграждение. В чл. 6 е посочено, че договорът може да бъде прекратен без предизвестие при изтичане на уговорения срок и по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма, както и едностранно с 12-месечно писмено предизвестие. Съгласно чл. 7 при неспазване на предизвестието по чл. 6, ал. 2 неизправната страна дължи неустойка в размер на 12 месечни възнаграждения на обща стойност 11 400 лв.

Във връзка със задължението на възложителя за заплащане на ежемесечно възнаграждение, възникнало по силата на чл. 3 от сключения между страните договор, на 15.01.2024 г. от страна на ищеца е отправена покана за доброволно изпълнение на задължението на ответното дружество, съответно за месеците септември, октомври и ноември 2023 г.

На 22.04.2024 г. чрез частен съдебен изпълнител на ищеца е връчено уведомление, подписано чрез пълномощник от д-р Милко Недялков, действащ в качеството на управител на ,,МЦ - ПСАГБАЛ Света София” ЕООД. В уведомлението се посочва, че поради установено несъответствие на ежемесечно представяните от изпълнителя писмени отчети за извършената дейност с уговореното между страните, както и поради пълно неизпълнение на задълженията по договора след 09.02.2024 г., пълномощията на изпълнителя за процесуално представителство по дела, образувани от и срещу медицинския център, биват оттеглени, а сключеният на 02.09.2022 г. следва да се счита едностранно прекратен от страна на възложителя.

Съдът при така установените от фактическа страна обстоятелства, намира от правна страна следното:

В хода на настоящото съдебно производство бе установено, че между ищеца И. Д. И. и ответното дружество ,,МЦ - ПСАГБАЛ Света София” ЕООД е сключен Договор за текуща правна помощ № Г-01 на 02.09.2022 г. Правната характеристика на възникналото облигационно отношение следва да бъде изведена, като се тълкуват постигнатите между страните уговорки относно взаимните им права и задължения, преценени във връзка една с друга, при спазване на изискванията на чл. 20 ЗЗД. Тълкуването следва да се извърши, за да бъде установена действителната воля на страните към момента на възникване на правоотношението, а именно върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат са целели да бъде постигнат. Съгласно чл. 20 ЗЗД при извършване на тълкуването следва да се изхожда от критерии като целта на съглашението, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да бъдат извеждани права и задължения, които страните не са уговорили, и без да бъде подменяна формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите (Решение № 50223 от 16.01.2023 г. по гр. д. № 574 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение).

Съгласно чл. 280 ЗЗД с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Страни по правоотношението са доверителят - лицето, за чиято сметка се извършват възложените правни действия, и довереникът лицето, на което е възложено извършването на тези действия. Следва да бъде направено разграничение с договора за изработка, чиято правна уредба е поместена в чл. 258-269 ЗЗД. В трайната съдебна практика се посочва, че съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя срещу 3 възнаграждение. Предмет на договора може да бъде, както изработването на определена вещ, така и извършването на услуга, като за постигането на уговорения между страните резултат се осъществяват фактически действия, които могат да се изразяват в определени физически или интелектуални усилия. В случая от съществено значение е прецизното формулиране от възложителя на конкретния резултат, който следва да бъде постигнат, доколкото основно задължение на изпълнителя е да изпълни възложената му работа точно и качествено, стриктно спазвайки указанията на възложителя и в срок. За да може изпълнителят да престира валидно резултата, за който се е задължил, той следва да е изпълнил точно, без отклонения, или поне без съществени отклонения от заданието. Противното поражда за възложителя потестативното право да откаже заплащането на възнаграждение - такова може да се претендира единствено в случай, че извършената работа бъде приета.

Разпечатката съдържа 19 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/444dd7d7-de4c-4cb8-900f-791db84819d9