Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13447 от 09.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 17168/2024
Вид
Решение № 13447
Подписан
09.07.2025
В сила
09.07.2025
Състав
ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13447 гр. С., 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря Л. ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110117168 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена от „Т. С.“ ЕАД искова молба срещу Д. Г. Я. и Р. О. Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: 2134,19 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 212,43 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 27.02.2024 г.; 52,45 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 26.03.2024 г. до окончателно изплащане на сумата и 10,48 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. – 27.02.2024 г., в условията на разделна отговорност при квоти, както следва:

Д. Г. Я. – ½ или сумата от 1067,09 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 106,22 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 27.02.2024 г.; 26,22 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 26.03.2024 г. до окончателно изплащане на сумата и 5,24 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. – 27.02.2024 г.;

Р. О. Г. – ½ или сумата от 1067,09 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, 106,22 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. – 27.02.2024 г.; 26,22 лева, стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., ведно със законна 1 лихва от датата на подаване на исковата молба 26.03.2024 г. до окончателно изплащане на сумата и 5,24 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. – 27.02.2024 г.

Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент, находящ се в гр. С., ж.к. „Р.-К.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, имат качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. с.“ ЕООД. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира разноски.

С уточняваща молба /л.62/ и в изпълнение указанията на съда, ищецът е посочил, че ответникът Р. О. Г. е наследник на Л. Ц. Ц., починала на 08.05.2022 г., като е конкретизирал и размера на претенциите си срещу всеки.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Г. Я., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва наличието на качеството потребител, респ. и наличието на облигационни отношения. Не оспорва размера на доставената ТЕ, поради което прави искане да не се допускат експертизи. Оспорва изпадането в забава. Счита, че цената на услугата дялово разпределение е дължима на трето лице, а не на ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. О. Г., с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения. Твърди, че се е отказал от наследството на Л. Ц. Ц., за което подал заявление за отказ от наследството на 10.05.2022 г. Твърди, че посоченият факт е известен на ищеца, както и че срещу него за втори път е образувано дело, въпреки наличието на отказ от наследство. В допълнение излага, че никога не е живял в имота.

Счита, че е налице злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т. е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т. ч., 2 че ответниците са съсобственици на процесния недвижим имот при посочените квоти; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: 1/ че през процесния период ищецът е доставил до процесния имот ТЕ на претендираната с исковата молба стойност; 2/ че в имота е извършена услуга дялово разпределение на претендираната с исковата молба стойност; 3/ че претенциите за мораторна лихва са изчислени математически правилно.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл.

153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, от който се установява, че на 06.04.1990 г. Ц. Л. Ц. е придобил собствеността върху ап. № **, находящ се в гр. С., жк „Р.“, бл. **, вх.

*, ет. *.

Представено е и саморъчно завещание на Ц. Л. Ц. от 10.11.2003 г., с което Ц. завещава горепосочения апартамент на дъщеря си Л. Ц. Ц..

Представено е удостоверение за наследници от 11.05.2011 г., издадено от СО, от което се установява, че след смъртта си на 15.07.2009 г. Ц. Л. Ц. оставил за наследници по закон – М. Ц. Р. /дъщеря/, М. Ц. С. /дъщеря/ и Л. Ц.

Ц. /дъщеря/.

Представено е съдебно удостоверение от 22.11.2013 г., издадено от СРС, от което се установява, че М. Ц. С. се е отказала от наследството на Ц. Л. Ц..

Представено е заявление-декларация от Л. Ц. Ц. от 20.05.2011 г. с което Л. Ц. Ц. е поискала да бъде открита при „Т. С.“ ЕАД партида на нейно име за следния топлоснабден имот: ап. **, находящ се в гр. С., жк „Р.“, бл. **, вх. *, ет. *.

Представено е удостоверение за наследници на Л. Ц. Ц., починала на 08.05.2022 г., от което се установява, че след смъртта си Л. Ц. Ц. оставила за наследник по закон Р. О. Г. /син/.

Представено е съдебно удостоверение от 12.05.2022 г., издадено от СРС, от което се установява, че Р. О. Г. се е отказал от наследството Л. Ц. Ц..

Представен е нотариален акт за замяна на недвижим имот за движима вещ № ***, том II, рег. № *****, дело № ***/2017 г., видно от който на 21.12.2017 г. М. Ц. Р. прехвърля на Д. Г. Я. своята ½ ид.ч. от описания в исковата молба недвижим имот.

3

Представена е искова молба на Д. Г. Я. против Л. Ц. Ц. от 14.07.2020 г., с която е предявен иск за делба на описания в исковата молба апартамент, и по която искова молба е образувано гр.д. № *****2020 г. по описа на СРС. В исковата молба Д. Г. Я. признава, че е собственик на ½ ид.ч. от ап. **, находящ се в гр. С., жк „Р.“, бл. **, вх. *, ет. *.

Представен е препис от протоколно определение от 03.10.2024 г., с което на основание чл. 232 ГПК е прекратено производството по гр.д. № *****2020 г. по описа на СРС.

От така събраните доказателства съдът достига до следните правни изводи:

Първо, за периода от 20.05.2011 г. до 08.05.2022 г. единствен потребител на ТЕ за описания в исковата молба имот е Л. Ц. Ц., т.е. част от исковия период, а именно за периода от 01.05.2021 г. до 08.05.2022 г. между ищцовото дружество и Л. Ц. Ц. е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ТЕ до топлоснабден имот представляващ АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в гр. С., ж.к., Р.-К., бл. **, вх. *, ет. *, аб. № ******.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От представените и приети по делото писмени доказателства – молбадекларация от Л. Ц. Ц., с която лицето е направило искане за откриване на партида на нейно име, се установява, че качеството на потребител на топлинна енергия за част от исковия период по смисъла на ЗЕ за топлоснабдения имот има лицето, подало молбата или неговите наследници, ако са приели наследството на починалата, част от което са и пасивите, предмет на спора – евентуално възникналите в нейна тежест задължения за заплащане на ТЕ в полза на ищеца.