Решение № 116 от 16.09.2016, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е

Н И Е

Номер шестнадесети септември Година 2016 София

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

С. О. СЪД, Наказателно отделение, Втори въззивен състав На двадесет и седми юни

Година 2016

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н.

ЧЛЕНОВЕ: 1. К. .Т

2. А. И.

Секретар А.П.

Прокурор Й. П.

Като разгледа докладваното от съдията Н.

В.н.о.х. дело № 379 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 318 и сл. вр. чл. 313 НПК, образувано по жалба от защитника на подсъдимия В.П.Г. срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 846/2014 г. по описа Районен съд – Б..

С атакуваната присъда подсъдимият В.П.Г. *** е признат за виновен по обвинение за престъпление по чл.

183, ал. 1 НК, за което му е наложено наказание пробация, индивидуализирано при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който чрез своя служебен защитник – адв. М.К.

- в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и според правата си по чл. 318, ал. 3 НПК е подал жалба с искане да се измени присъдата в частта относно наказанието, като се намали срока на наложеното наказание пробация. В подкрепа на това искане се сочи „съдействието на подсъдимия за изясняване на фактическата обстановка“ и липсата на финансови възможности за погасяване на задълженията му за издръжка, дължима на децата му. Поддържа се, че първият съд неправилно е отчел като отегчаващо обстоятелството, че подсъдимия към момента изтърпява наказание „пробация“, наложено му по друго предходно осъждане.

Няма надлежно заявени доказателствени искания.

Не са постъпили писмени възражения срещу жалбата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СОП оспорва жалбата, като счита, че обжалваната присъда е правилна и следва да бъде потвърдена изцяло. Поддържа доводи за справедливост на наложеното наказание.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата с доводите, изложени в нея.

Подсъдимият иска да се намали размера на наложеното му наказание пробация.

Съдът, като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по правилата на Глава двадесет и седма НПК.

Анализът на събраните в досъдебното производство доказателства налага извода, че самопризнанието на подсъдимия изцяло се подкрепя от тези доказателства, които, обсъдени съвкупно, установяват изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка, възприета и от районния съд.

Въззивната инстанция изцяло се съгласява с фактическите констатации и изводи на първия съд и затова счете, че не се налага подробното им преповтаряне, още повече че по делото няма въведен спор по фактите, до които се отнася и самопризнанието на подсъдимия.

Установено е, че с определение от 25.11.2013 г., с което е одобрена спогодба по г.д. № 925/2013 г. на районен съд гр. Б., влязло в сила на 25.11.2013 г., подсъдимият е бил осъден да издържа свои низходящи, като плаща ежемесечна издръжка в размер на 120 лв. на сина си П. В. П. с ЕГН: ********** и ежемесечна издръжка в размер на 100 лв. на дъщеря си М. В.

П. с ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител В. Ц. Н..

Установено е, че за времето от 25.11.2013 г. до 29.08.2014 г. подсъдимият не е внесъл нито една месечна вноска за дължимата издръжка на децата си, а именно десет месечни вноски на обща стойност 1 200 лв. за издръжка на сина си П. и десет месечни вноски на обща стойност 1 000 лв. за издръжка на дъщеря си М. или и за двете деца общо 2 200 лв.

Първоинстанционният съд, като е установил правилно фактическата обстановка, е достигнал до правилни изводи относно правната й квалификация, които се споделят изцяло от настоящата инстанция, като и по този въпрос не съществува спор между страните. С посоченото деяние подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.

183, ал. 1 НК.

Първият съд е изложил изчерпателни доводи, аргументиращи поотделно наличието на обективните и субективни признаци на престъплението и авторството на подсъдимия. В тази насока въззивният съд няма какво да промени или добави към изложеното от първия съд и напълно се съгласява с него.

На следващо място, преценката на районния съд по отношение наказанието на подсъдимия е съобразена със законовия механизъм за определянето му, предвиден с оглед процедурата по чл. 371, т. 2 НПК, при която е разгледано наказателното дело. Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК, в случаите на чл. 372, ал. 4 НПК, ако съдът постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл.58а НК. В случая при индивидуализацията на наказанието първият съд е констатирал многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и позовавайки се на разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б.

„б“ НК, като, макар и непрецизно формулирано, става ясно, че е заменил алтернативно предвиденото за извършеното престъпление в разпоредбата на чл.

183, ал. 1 НК наказание „лишаване от свобода“ с „пробация“.

Въззивният съд не споделя проявената от първоинстанционния съд снизходителност към подсъдимия, който очевидно неоснователно е подценил по-високата степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, произтичаща от обремененото му съдебно минало, но поради липса на протест на прокурора в тази част, въззивният съд не би могъл да упражни правомощията си по чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК.

По важното е, че при приложението на избрания от първия съд законов механизъм за определяне на наказанието първият съд е нарушил материалния закон. За извършеното престъпление по чл. 183, ал. 1 НК е предвидена алтернативна санкция – „лишаване от свобода до една година“ или „пробация“, - при което приложението на чл. 55 НК изисква да се замени най-лекото от алтернативно предвидените наказания, което е „пробация“, а не както е сторил районният съд, заменяйки по-тежкото алтернативно наказание „лишаване от свобода“ с „пробация“, с което неправилно е приложил чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК. Правилното приложение на материалния закон в случая изисква приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.

„в“ НК като наказанието „пробация“ се замени с наказание глоба в границите, посочени в същата разпоредба – от 100 лв. до 500 лв. Отчитайки обстоятелството, че подсъдимият е безработен, размера на наказанието глоба, която следва да му се наложи, въззивният съд определя на 300 лв., като в този смисъл следва да се измени присъдата.

Изложеното въвежда основанията по чл. 337, ал.1, т. 2 НПК за изменение на присъдата като се отмени в частта, с която на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК на подсъдимия е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, с периодичност два пъти седмично за срок от две години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото – по 150 часа годишно за срок от две години и вместо това му наложи на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ НК наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.

В пределите на извършената въззивна проверка по чл. 314 НПК не се установяват други основания за изменяване или отменяване на обжалвания съдебен акт, при което същият следва да бъде потвърден изцяло в останалата му част.

Воден от горното и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал.1, т. 2 НПК Софийският окръжен съд

Р Е

Ш И:

ИЗМЕНЯ присъдата, постановена по н.о.х.д. № 846/2014 г. по описа Районен съд – Б., като я отменя в частта, с която на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК на подсъдимия В.П.Г. е наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, с периодичност два пъти седмично за срок от две години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото – по 150 часа годишно за срок от две години и вместо това му налага на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ НК наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.