Определение № 260232 от 25.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260232 гр.Пловдив, 25.10.2021 година

Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВЕЙКА

КОСТАДИНОВА

КРАСИМИРА ВАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия

Костадинова въззивно търговско дело № 179 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК.

С определение № 260152 от 31.03.2021 година, постановено по в.т. дело № 179/2021 година Пловдивският апелативен съд е прекратил производството по делото пред себе си на основание чл. 264 ал. 1 от ГПК. Определението за прекратяване на производството по делото е постановено в закрито съдебно заседание поради оттегляне на жалбата преди насроченото открито съдебно заседание. То е съобщено на ответника „А.“ ЕООД на 05.04.2021 година.

По делото е постъпила молба вх. № 263283 от 13.04.2021 година, подадена от адвокат А.С. като процесуален представител на „А.“ ЕООД с искане да се присъдят на ответника направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 6636 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Към молбата е приложен списък с разноските по чл. 80 от ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че уговореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция е 6636 лева, в която сума е включен и ДДС в размер на 1106 лева.

Препис от тази молба е връчен на „Т.“ АД. В едноседмичния срок по чл. 248 ал. 2 от ГПК е постъпил отговор с вх. № ***/27.05.2021 година. В него се поддържа на първо място недължимост на разноски поради обстоятелството, че договора за правна помощ и доказателствата за реалното заплащане на адвокатското възнаграждение са представени не с отговора на въззивната жалба, а едва с молбата по чл. 248 от ГПК от 13.04.2021 година, приложена в оригинал ведно с доказателствата към нея на 27.04.2021 година след указания на съда. Изразява се становище, че след като към отговора на въззивната жалба, подаден през месец януари 2021 година, не е представен договор за правна защита, сключен от „А.“ ЕООД и не е заплатено реално адвокатското възнаграждение, а е посочено, че това е станало едва на 01.04.2021 година, не следва да се присъждат разноски.

Жалбоподателят твърди, че става дума за договор за правна защита, изготвен след прекратителното определение на съда и че липсва реално заплащане на адвокатско възнаграждение.

При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, като е посочено, че следва да бъде присъдено такова в минималния размер по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно чл. 9 ал. 1 във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 5.

Въпросът за допустимостта на молбата по чл. 248 от ГПК е решен с определение № 60370 от 20.10.2021 година, постановено по ч.т.д. № 1887/2021 година на ВКС, ІІ т.о., с което е отменено определение № 260194 от 02.06.2021 година по т.д. № 179/2021 година на АС Пловдив за прекратяване на производството по молбата на „А.“ ЕООД по чл. 248 от ГПК поради просрочие и делото е върнато с указания за произнасяне по същество по тази молба.

По основателността на молбата на „А.“ ЕООД за допълване на прекратителното определение в частта за разноските съдът намира следното:

Неоснователно е възражението в писмения отговор на „Т.“ АД за недължимост на разноските поради това, че искането за тях не е направено с отговора на въззивната жалба, а едва след постановяване на прекратителното определение.

По делото не е провеждано открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, а същото е прекратено още преди насроченото такова, поради което ответниците не са имали възможност да претендират присъждане на разноски и да представят доказателства за реалното им заплащане. В тази хипотеза преклузивният срок по чл. 80 от ГПК за искане на разноски и представяне на списък до приключване на последното заседание в съответната инстанция е неприложим. При прекратяване на производството без провеждане на съдебни заседания ответникът може да поиска присъждането на разноските и да представи доказателства за тях за първи път в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК, в каквато насока е непротиворечивата съдебна практика. В този смисъл съдът намира за неоснователни доводите на „Т.“ АД, с които е поискано да не се уважава молбата.

По делото има подаден писмен отговор на въззивната жалба от името на „ А.“ ЕООД, подписан от адвокат А.С. и са представени в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК доказателства за уговорения размер и реалното заплащане на адвокатско възнаграждение в общ размер на 6636 лева, от които 5530 лева е възнаграждение без ДДС и 1106 лева е дължимия ДДС. Реалното заплащане на сумата се установява от самия договор за правна защита и съдействие, в който изрично е посочено, че сумата е платена в брой и че договорът служи и като разписка за заплащането й.

При този размер на договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение, съдът намира за основателно възражението на „Т.“АД за намаляването му по следните съображения:

Пред въззивната инстанция не е провеждано открито съдебно заседание и не са извършвани никакви други процесуални действия освен изготвянето на отговор на въззивната жалба, поради което искането на „Т.“ АД за определяне на дължимия размер на адвокатското възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. 3/4 от възнаграждението по чл. 7, е основателно. В случая при материален интерес от 200 000 лева, минималното възнаграждение по чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба № 1 е 5530 лева. Към тази сума следва да бъде прибавен и дължимият и реално заплатен ДДС на основание § 2а от ДР на Наредба № 1, или общото минимално адвокатско възнаграждение е 6636 лева. 3/4 от тази сума съгласно чл. 9 ал. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 4977 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 248 от ГПК Пловдивският апелативен съд О П

Р Е Д

Е Л И:

ДОПЪЛВА определение № 260152 от 31.03.2021 година, постановено по в.т. дело № 179/2021 година по описа на АС- Пловдив, като ОСЪЖДА

„Т.“ АД , със седалище и адрес на управление гр. Б., С. п. з. ВП“, ЕИК *********, да заплати на „ А.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4977 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.