Решение № 508 от 08.12.2023, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. гр.Н., 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н. в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20232150100394 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от „Е.Б.Е.” ЕАД с ЕИК ****, заявена чрез процесуалния представител - юк. С. П., против „А.т.“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. Г., общ. Н., ул. „М.Г.“ № **, с която се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 889, 26 лв., представляваща стойността на начислена цена за доставена електрическа енергия, както и за достъп до разпределителна мрежа за периода 01.11.2022 г. – 31.12.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и за сумата от 12, 10 лв., представляваща лихвата за забава, дължима за периода 21.12.2022 г. – 15.02.2023 г.

Сочи се, че ищецът в качеството си на доставчик от последна инстанция, съгласно разпоредбата на чл.95а от Закона за енергетиката и издадената му Лиценция №Л-413-17/08.07.2013 г., продава електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по смисъла на чл.94а, ал.1 от ЗЕ до избора на друг доставчик или когато избраният доставчик не може да извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. Цените, по които доставчикът от последна инстанция продавал електроенергия на клиентите си, се определяла от утвърдена от КЕВР методика, съгласно чл.15, ал.4 от ПТЕЕ, като снадбяването се извършвало въз основа на договор при общи условия и индивидуален писмен договор, уговарящ допълнителните условия между страните по него.

1

Разяснено е, че при първоначалната си регистрация на пазара на електрическа енергия по свободно договорени цени всеки краен клиент следва да сключи договор с доставчик от последна инстанция, а при липса на сключен такъв, той се сключва при смяна на доставчик на пазара /чл. 15, ал. 5 от ПТЕЕ/. Според разпоредбата на чл. 104а от ЗЕ потребителите използвали разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им при публично известни общи условия, действащи между страните са общите условия на Електроразпределение Юг ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ- 1/19.03.2021г., които обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ.

Твърди се, че обектът на А.т. ЕООД е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично известни общи условия, заплащали всички мрежови услуги, каквато е и цената за достъп, на доставчика от последна инстанция, съгласно чл. 28, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ. В този смисъл е била и разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от общите условия на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/19.03.2021г., които обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане - чл. 104а, ал. 4 от ЗЕ.

Твърди се, че ответникът имал качеството на небитов клиент, съгласно §1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, тъй като ползваната от същия електрическа енергия е за небитови нужди с оглед вида на клиента - търговско дружество. Същият бил присъединен на ниво ниско напрежение, съгласно представените по делото фактури. Посочено е, че по силата на чл.9, ал.1 от ОУ на ищеца и по силата на чл.11, т.1 от ОУ на оператора на разпределителната мрежа, двете дружества се били задължили да снабдяват с електрическа енергия и предоставят мрежови услуги на обект с ИТН 4075580, находящ се в с. Г., общ. Н., представляващ жилищна сграда. За дружеството „А.т.“ ЕООД била открита клиентска партида с номер **********.

Сочи се, че в изпълнение на задълженията си по общите условия и съгласно чл. 94а, ал. 1 от Закона за енергетиката за периода 01.11.2022г. 31.12.2022г. ищецът е доставил до обекта на ответника електрическа енергия, а операторът на електроразпределителната мрежа е предоставил мрежови услуги на обща стойност 889, 26 лв., които до този момент не били заплатени.

Поради забава в заплащане на горепосочената главница „А.т.“ ЕООД дължал и законна лихва в общ размер от 12, 10 лв. за периода 21.12.2022 г. 15.02.2023 г. Законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за периода от датата на падежа на същата до датата на образуване на производството на основание чл. 17, ал. 3 от ОУ на ищеца.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество, заявен чрез пълномощника му адв. М. Т. от БАК, с който претенцията се оспорва като недопустима и неоснователна.

Намира исковата молба за недопустима, доколкото иск би могъл да 2 бъде предявен само по реда на чл.422 от ГПК, а настоящият е осъдителен и не е по този ред, поради което и настоящото производство било недопустимо.

Твърди се, че е налице несъответствие и разминаване в изложеното в исковата молба, приложените фактури и представената справка. Излага подробни доводи в тази насока. Посочва, че издадената справка – извлечение не обосновава извод, че отразените в същата обстоятелства са верни. По делото не били представени фактури за дължимите суми.

Твърди се, че ответното дружество е заплатило действително разходваната ел. енергия за м. ноември 2022г., като е извършило и авансово плащане за месец Декември 2022г. Плащанията са извършени от „А.т.“ ЕООД , предходно наименовано „КСЮША И КО“ ЕООД. Впоследствие посочената партида с ИТН № 4075580 била прехвърлена на лицето Н. Кликич, като от месец януари последната заплащала редовно потребената електроенергия.

Като доказателство за това се представят фактури. Посочва и, че съгласно ОУ на ищцовото дружество не е възможно и допустимо прехвърлянето на клиентски номер и ИТН, без да са били заплатени своевременно текущите задължения по партидите. В случай че задълженията не били заплатени, то подаването на електроенергия би било преустановено.

Моли за отхвърляне на претенцията спрямо ответното дружество като неоснователна. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че за периода до 30.07.2021 г. ответникът е собственик на сграда с идентификатор ***, с адрес на сградата в с.Г., м. „К.“, общ. Н., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 58 кв.м. и с разгъната застроена площ от 119, 26 кв.м., което е видно от представения по делото препис от нотариален акт № **4, том V, рег.№ ***, дело №*** от 2021 г. на нотариус Мария Бакърджиева, за който имот е индивидуализиран в исковата молба с ИТН 4075580, за който и е открит клиентски номер на името на ответното дружество „А.т.“ ЕООД /предходно наименование „Ксюша и КО“ ООД **********.

По делото не се оспорва и обстоятелството, че ищцовото дружество е доставяло за посочения имот електрическа енергия, включително и за процесния период, тоест имотът е бил електроснабден.

По делото е представено заявление за смяна на клиент от 29.11.2022 г., подадено от Н. Кликич за процесния електроснабден имот, ведно с заявление – декларация за започване на продажба на електрическа енергия при връщане от свободен пазар към краен снабдител и декларация за достъп до мрежата.

По делото е представено препис – извлечение от сметка за клиентски номер **********, потребител „А.т.“ ЕООД с ЕИК **** за имот с ИТН 4075580, който е процесният. Видно от същата, въз основа на фактура №1281208456 от 13.12.2022 г., фактура №2000061344 от 13.12.2022 г., както и 3 фактура №********** от 12.01.2023 г. /представени по делото/ за периода 01.11.2022 г. – 13.12.2022 г., била начислена сумата от 889, 26 лв. за електрическа енергия, както и сумата от 12, 10 лв. за лихва за забава.

По делото е представена разписка за извършено плащане за обект с ИТН 4075580 по клиентски номер ********** за фактура №1269789785 от 11.05.2022 г., разписка за извършено плащане за обект с ИТН 4075580 по клиентски номер ********** за фактура №1271415717 от 13.06.2022 г., разписка за извършено плащане за обект с ИТН 4075580 по клиентски номер ********** за фактура №1273039673 от 11.07.2022 г., разписка за извършено плащане за обект с ИТН 4075580 по клиентски номер ********** за фактура №1274668039 от 11.08.2022 г., разписка за извършено плащане за обект с ИТН 4075580 по клиентски номер ********** за фактура №1276300866 от 12.09.2022 г., разписка за извършено плащане за обект с ИТН 4075580 по клиентски номер ********** за фактура №9044402763 от 31.10.2022 г., разписка за извършено плащане за обект с ИТН 4075580 по клиентски номер ********** за фактура №2000037091 от 14.11.2022 г., разписка за извършено плащане за обект с ИТН 4075580 по клиентски номер ********** за фактура №1284487333 от 13.02.2022 г., разписка за извършено плащане за обект с ИТН 4075580 по клиентски номер ********** за фактура №1285442874 от 28.02.2022 г., както и разписки за извършено плащане от 04.2023, 05.2023 и 06.2023 г.

По делото е прието заключение по съдебно – икономическа експертиза, неоспорено от страните делото, съгласно което общото задължение по неплатените фактури се равнявало на 889, 26 лв., като към неплатената сума от предходната фактура за м.11.2022 г. в размер на 207, 15 лв., както и към неплатената етапна фактура на стойност 287 лв., се прибавяли 395, 11 лв. от окончателната фактура за м.12.2022 г. Платените от ответната страна 213, 00 лв. по разписка за извършено плащане по фактура 200037091/14.11.2022 г. са били взети предвид от ищцовото дружество и не са претендирани с исковата молба. Другите плащания се отнасят за други периоди. Вещото лице сочи, че във фактурите е отразена потребената електрическа енергия, както и цените на предоставените мрежови услуги, като крайните стойности са правилно изчислени. Във фактурите е отразена коректно компенсацията по РМС №710/29.09.2022 г. и е приспадната от начислените задължения. Вещото лице посочва размерът на дължимата лихва за забава въз основа на посочените по – горе суми за задължения.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

По допустимостта:

По отношение на допустимостта на иска, съдът не споделя възраженията на ответната страна. Както е констатирал и съдът в разпореждане от 27.04.2023 г., не става ясен правния интерес от предявяване на установителен иск, по какъвто начин първоначално е била формулирана претенцията. Това се отнася и за иска по чл. 422 от ГПК в хипотезата на чл.

4

414а, ал. 5 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба пропускът на заявителя да подаде становище и обезсилването на заповедта не е пречка заявителят да предяви иск за цялото вземане по реда на чл. 422 ГПК. В конкретния случай длъжникът е депозирал възражение по чл. 414а от ГПК, като е представил доказателства за плащане към същото. Това възражение е администрирано за становище от заявителя, каквото не се намира в кориците на заповедното производство. С влязло в сила определение на заповедния съд издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е обезсилена изцяло, т. е. и в частта й за разноските. Именно това обосновава и тезата, че липсва правен интерес за кредитора от предявяването на установителен иск за съществуване на вземането. Това е така, тъй като решенията по установителните искове нямат изпълнителна сила, а разполагат единствено със сила на присъдено нещо.

Изпълнителната сила в хипотезата на предявен иск по реда на чл.422 от ГПК произтича от издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, но в случая същата е обезсилена. Следователно дори съдът да признае цялото вземане в пълен размер, заявителят няма да може да получи изпълнителен лист и да търси удовлетворение по принудителен ред.