Решение № 3099 от 20.05.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3099 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100506706 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 293 ал.3 вр. чл.258 – 273 ГПК.

След частична отмяна на въззивно решение постановено по в.гр.д. № 10097/2020г. по описа на II-А въззивен състав на СГС, делото е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция и за произнасяне по въззивната жалба на Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш. срещу решение № 15633/22.07.2020г. постановено по гр.д.№619/2019г. по описа на Софийски районен съд ГО, 140 състав в частта, с което са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл.45 от ЗЗД срещу Д. М. Б. за сумата от 7347,91 лв. /претендирана от всеки по 1/2част или по 3673,95 лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени в жилището на въззивниците – ищци, находящо се на първи етаж от жилищна сграда в УПИ с адре:гр. София, ул. *********, в резултат на строителство, извършено от въззиваемата страна – ответник през 2018г. върху покрива на жилището на ищците, изразяващо се в полагане на циментова замаска без хидроизолация върху покривната плоча на пристройката към жилището на жилищната сграда.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното първоинстанционно съдебно решение, поради необсъждане по отделно и съвкупност на събраните по делото доказателства, касаещи деликта извършен от ответника през 2018г. – незаконно строителство, а именно -свидетелски показания, писмени документи и СТЕ на вещото лице. Въззивниците поддържат, че неправилно първоинстанционният съд е направил общ извод, че правото да получат обезщетение за причинените им вреди е погасено по давност, като не е разграничил нито действията, осъществяващи състава на двата деликта, нито момента на причиняване на вредите от двете противоправни действия, които са продължаващи във времето, като до датата на подаване на исковата молба не е изтекла 5 годишната давност. Поддържат, че неправилен е извода и за липса на обстоятелства, които са довели до спиране на давността – 1 напротив твърдят, че подадената от въззивниите-ищци искова молба и по която е образувано гр.д.

№ 21638/2011г. по описа на Софийски районен съд, приключило с влязло в сила решение през 2018г. е прекъснало давността за вземанията на обезщетение за вреди от деликта от 2007г. и от който момент е започнала да тече нова давност.

Молят решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено ново, с което предявените искове се уважат в съответния размер. Претендират разноски.

Въззиваемата страна Д. М. Б. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който счита наведените във въззивната жалба доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение за неоснователни. Посочва, че районният съд правилно е преценил доказателствената стойност на събраните по делото доказателства и въз основа, на които се стига до логичния и обоснован извод както да погасени по давност претенции, така и за липса на осъществено непозволено увреждане от страна на ответника. Моли решението за бъде потвърдено.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По делото сапостановени съдебни актове:

- решение № 156533/22.07.2020г. по гр.д. № 619/2019г. по описа на Софийски районен съд;

-решение № 260961/17.03.2022г. по описа на Софийски градски съд, II-А въззивен състав;

-определение № 50010/17.01.2023г. по гр.д. № 2524/2002г. на Върховен касационен съд, I г.о.;

-решение № 50056/02.06.2023г. по гр.д. № 2524/2002г. на Върховен касационен съд, I г.о.

Към настоящият момент са налице влязли в сила съдебни решения относно исковете предявени от Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш. срещу Д. М. Б. с правно основание чл.45 от ЗЗД, както следва:

- решение № 260961 от 17.03.2022 г. по в.гр.д.№ 10097 от 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, II-А въззивен състав в частта му, с която е отменено частично решение № 156533 от 22.07.2020 г. по гр.д.№ 619 от 2019 г. на Софийския районен съд, ГО, 140 състав и вместо него е постановено решение за осъждане на Д. М. Б. да заплати на Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш. на основание чл.45 ЗЗД сумата от общо 5000,00 лв. /по 2 5 00 лв. за всеки от ищците/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на извършено незаконо строителство върху собствения на ищците недвижим имот през 2007г и 2018г. – влязло в сила на 17.03.2022г.;

-решение № 156533 от 22.07.2020 г. по гр.д.№ 619 от 2019 г. на Софийския районен съд, III ГО, 140 състав в частта му за отхвърляне на предявените от Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш. иск срещу Д. М. Б. по чл.45 ЗЗД за сумата 7 652,10 лв. /разлика над присъдения размер от 7 347,90 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв, за всеки от ищците по ½ част ./, представляваща обезщетение за имуществени вреди /претърпени загуби/ от деликт, осъществен от ответка Б. през 2007 г. и иск по чл.45 ЗЗД за сумата 32 492 лв. /за всеки от ищците по ½ част/ , представляваща обезщетение за имуществени вреди от деликт, изразяващи се в невъзможност Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш. да ползват собственото си жилище за период от 60 месеца преди предявяване на исковата молба- 04.12.2018 г.

/ в която част е потвърдено с решение № 260961 от 17.03.2022 г. по в.гр.д.№ 10097 от 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, II-А въззивен състав / - в сила от 17.01.2023г;

С решение № 50056/02.06.2023г. по гр.д. № 2524/2002г. на Върховен касационен съд, I г.о., делото е върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция само в частта относно отхвърления с решение № 156533 от 22.07.2020 г. по гр.д.№ 619 от 2019 г. на Софийския районен съд, III ГО, 140 състав иск предявен от Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш. срещу Д. М. Б. с правно основание по чл.45 ЗЗД за сумата от 7 347,90 лв./за всеки от ищците по ½ част/ , представляваща обезщетение за имуществени вреди /претърпени загуби/ от деликт, осъществен от ответницата през 2018г. и обжалвано с 2 въззивна жалба Д. П. Ш. и Д. Ц. Ш..

В отменителното решение, ВКС е приел, че исковата молба, по която се е произнесъл както първоинстанциония, така и първия състав на въззивната инстанция в описаната по – горе част е нередовна, поради което е дал задължителни указания при повторното разглеждане на делото, въззивният съд на даде указания за отстраняването им, които са изпълнени – последвна уточнителна молба от 10.11.2023г. – л.25 от делото по в.гр.д. № 6706/2023г. на СГС, ищците са уточнили, че предявеня от тях иск за имуществени вреди в общ размер от 15 000,00 лв. /при условията на разделност, за всеки по ½ част/ следва да се счита, че е предявен:

-за сумата от 7347,90 лв. /по ½ част за всеки от ищците/ - обезщетение за имуществени вреди вследствие на деликта извършен от ответника през 2018г.;

-за сумата от 7652,10 лв. /по ½ част за всеки от ищците/ - обезщетение за имуществени вреди вследствие на деликта извършен от ответника през 2007г.

С оглед горецитираните съдебни решения на трите съдебни инстанции и частично влизане в сила на част от тях, то в настоящото въззивно производство съдът следва да се произнесе само досежно основателността на предявения от ищците срещу ответника иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 7 347,90 лв. – обезщетение за имуществени вреди вследствие на деликт от 2018г. /за всеки по ½ част/, като за остатъка до пълния размер от 15 000,00лв. – 7652,10 лв. и представляващи имуществени вреди вследствие от деликт от 2007г. – иска е отхвърлен с влязло в сила решение.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира първоинстанционното решение в обжалваната му част и предмет на настоящото въззивното производство за валидно и допустимо.

При преценка правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

За основателността на иск с правно основание чл.45 ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата.

Поведението на дееца се приема за противоправно винаги, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. Отговорността при непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на противоправно действие или бездействие. Следва да е установена причинната връзка между поведението и увреждането.

Съгласно чл. 45 ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, поради което оборването на презумпцията за вина е в тежест на ответника.

Останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай, а доказването е в тежест на ищеца – в случая извършено строителство върху собствен на ищците покрив – над притежаван от тях самостоятелен обект в сграда и което е накачествено и в следствие на което са причинени вреди на стойност 7 347,90 лв.

Не е спорно между страните, а и се установява от приложените писмени документи – нотариален акт № 28.12.2004г.,удостоверение за сключен граждански брак, че ищците са придобили и се легитимират и към датата на предявяване на исковата молба, като съсобственци в режим на семейна имуществена общност на следния недвижим имот: 487/900ид.ч. от УПИ, находящсе в гр. ДСофия, кв. Бояна, ул. *********, ведно с жилище заемащо източната част на първи етаж от построената в мястото жилищна сграда, състоящо се от три стаи, кухня, баня, тоалетна и коридор със застроена площ от 60 кв.м.

От заключението по допълнителната СТЕ, която настоящият състав цени като изключително добре мотивирано, подробно, компетентно, се установява, че жилището в описания му по – горе вид е изградено въз основа на одобрени проекти през 1970г. като допълваща пристройка и 3 обединяване на помещения от първи етаж към съществуваща къща от 1961г., и т.нар. зимна градина, която е приобщена към площа на жилищния апартамент и направена функционално цяло с него, а към настоящия момент т.нар зимна градина обхваща изцяло коридора,банята, кухнята и едната от трите стаи /посочена от ищците като детска стая/ от жилищния апартамент на първи жилищен етаж от триетажната къща в имота. Изграждането на зимната градина е станало по проект одобрен проект от 1970г., а одобрения проект за приобщаване и смяна на предназначение на зимната градина в жилище – през 2010г. /заключение по първоначалната СТЕ, в която част настоящият състав кредитира, доколкото именно въз основа на представени през вещото лице писмени документи, същия подробно описва статута на съществуващите постройки/.От констативен протокол от 13.07.2007г. /л.17 от делото на СРС/ е видно, че през 1984г. по време на строителството на т.нар- зимна градина са дадени указания на собственика покрива върху нея да остане на стоманобетонна плоча и на която да се придаде наклон до 4-6% с цименто-пясъчен разтвор и да се залее с битумна замазка, които указания са били изпълнени и покрива съществуващ в такъв вид при оглед на служители от отдел „Строителство и контрол“ при район Витоша, Столична община. Въпреки съществуващия и одобрен проект през 1970 г., не е изградена тераса към източната фасада на втори жилищен етаж /собственост на ответника Д. Б./ в съществуващата триетажна сграда,. /местоположението на предвидената тераса е предвидено да бъде непосредствено над покрива на зимната градина/.

С влязло в сила на 28.05.2018г. решение по в.гр. № 4906/2016г. по описа на Софийски градски съд, II-E въззивен състав /л.87-90 от делото на СРС/ по предявен от Д. Ш. иск с правно основание чл.109 от ЗС, ответника Д. Б. е осъдена да премахне метални колони за парапет и тента, както и да възстанови разрушената замазка на тераса, изградена върху покрива на т.нар. зимна градина, намираща се на първи етаж от жилищна сграда в УПИ с административен адрес:гр.