Решение № 485 от 31.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 485 гр. Пловдив, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330102228 по описа за 2022 година

Предявен е иск за признаването за установено в отношенията между страните, че ищецът Д. И. Д. не дължи на ответника ЕОС Матрикс ЕООД сумата от 19140 лева.

Твърди се, че сумата била вписана като задължение по главница в ***. Твърди, че няма правоотношение с ответника и не съществува такова задължение. Имал кредит от *** отдавна, по който погасявал задълженията си. На следващо място се твърди погасяване на задълженията подари изтичането на давностния срок, ако се касае за кредит на страната към „***“. Иска се уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се взема становище за недопустимост на иска, като се излагат съображение за правомерно бездействие от кредитора поради изтичане на погасителна давност. Самото изтичане на давностния срок не водело до погасяване на задълженията. Иска се възлагането на разноските на ищеца. Прави възражение за прекомерност на адв. възн.

В последваща молба ищецът поддържа твърденията си, че не знае от какво правоотношение произтича сумата от 19140 лева вписана в ЦКР. Оспорва издаденият в полза на „***“ АД изпълнителен лист да има връзка със процесната сума от 19140 лева.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 124, ал. 1 ГПК.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно допустимостта на иска:

Предвид изложените в исковата молба и уточнението обстоятелства и с оглед определението на ОС-Пловдив по в.ч.гр.д. № *** г., съдът намира, че е сезиран с два иска съединени при условията на евентуалност. Първия за недължимост на сумата от 19140 лева поради това, че такова вземане никога не е възниквало (т.е. че изобщо не съществува вписаното задължение), и втори при условията на евентуалност за недължимост на същата сума поради изтичане на погасителна давност. Такива, са изявленията на ищеца в молбата от 07.03.2022 г., където посочва, че ако се касае за кредита към „***“ давността е изтекла към *** г. Въпросът за допустимостта на исковата молба е решен с определение № *** от *** г. по *** на ОС-Пловдив.

По същество на спора:

За да се стигне до произнасяне по въведеното изтичане на предвидената в закона погасителна давност, следва да се разгледат твърденията за несъществуване на задължението поради това, че никога не е възниквало. Това е така, защото може да се говори за изтичане на погасителна давност само на възникнало задължение, по което се установява основание, размер и изискуемост.

В тази насока е представен договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен между „***“ АД (с променено наименование „***“ АД) и ищеца за сумата от 20000 лева. Уговорен е лихвен процент в размер на 11.50% и срок на издължаване от 120 месеца до 22.08.2018 г. Представено е и бордеро за превеждането на сумата в полза на ищеца. Тези документи не са оспорени, точно обратното ищецът признава наличието на кредитно правоотношение с „***“ АД, което се явява юридическото име на „Пощенска банка“. Ето защо следва да се прием, че между тези лица е съществувало валидно правоотношение и за ищеца е възникнало задължение за връщането на кредита на уговорените месечни вноски.

От положения върху договора печат, се установява, че за вземанията по него е бил издаден изпълнителен лист в полза на банката срещу ищеца на 09.07.2010 г. за сумата от 23448.12 лева, законна лихва от 25.06.2010 г. и други вземания в размер на общо 1290.34 лева. Сумите съответстват на вземанията удостоверени в покана за доброволно изпълнение от 12.12.2010 г.- лист 85 по делото, по изпълнително дело № *** по описа на ***. В нея се удостоверява, че изпълнителният лист е издаден на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по *** г. на ПРС, а 2 вземанията са в размер на 19515.51 лева- главница, законна лихва от 25.06.2010 г., 3932.61 лева- неолихвяеми вземания и 1290.34 лева- присъдени разноски. Размерите на сумите съответства напълно на отразяванията за издаден изпълнител лист върху договора и следва да се приеме, че се отнасят за едни и същи задължения19515.51+3932.61 се равнява на точно 23448.12 лева.

От същата покана за доброволно изпълнение се установява извършването на изпълнителни действия- запор на движима вещ и насрочване на опис.

Ответникът представя и потвърждения за прехвърляне на вземания от *** г. В него е посочено, че между ответника и „***“ е извършена цесия в сила от *** г. и че на датата на приключване цесионерът (ответник) е придобил всички вземания на цедента (банка), описани в приложение 1- списък на прехвърлени вземания. В последния се удостоверява, че предмет на цесията са вземания на банката срещу ищеца по договор за потребителски кредит от № * * * от *** г. описани както следва: 19139.75 лева главница, 3932.61 лева лихви и 2035.34 лева такси и разноски. От ищеца е представено разпореждане на ***, по посоченото по-горе изпълнително дело, за конституиране на ответнкикна като взискател на мястото на „***“, както и постановление за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

От представената от ищеца справка от *** се установява, че в полза на ответникът е вписано вземане в размер на 19140 лева просрочена главница и 2035 леватакси и друг разходи. Наред с това е записано, че видът а кредита е „придобиване на вземания по кредити“, дата на разрешаване: 18.01.2016 г., дата на издължаване 28.01.2026 г., усвоен размер 25108 лева. В представената хронология, се установява вписването на просрочия по главница в размер на общо 26 лева в полза на банката до 31.10.2016 г., както и просрочена главница в полза на ответника на стойност 19140 лева.

При така събраните доказателства съдът намира, че се установява възникването и съществуването на задължение в размер на 19139.75 лева главница в полза на „***“ АД по договор за потребителски кредит от *** г., което е било прехвърлено на ответника на***г. Отразената в *** сума от 19140 лева просрочена главница се отнася именно за това вземане. Този извод следва от установените по делото съответствия между вписаната сума и прехвърлената неплатена главница, вписаната обща сума 25108 и сборът на прехвърлените вземания- общо 25107.70 лева, вписаният вид на кредита- придобиване на вземания по кредити, вписаната дата на разрешаване *** г. и дата на придобиване по цесията- *** г., и вписаното задължение за такси и други разходи- 2035 лева и прехвърлените такива от 2035.34 лева. Всички тези съответствия и липсата на каквито и да било ангажирани от ищеца доказателства за опровергаването им, водят до категоричен и обоснован извод за идентичност между вписаното в *** 3 вземане и непогасеното задължение за главница по договора за кредит от *** г.

Бланкетното оспорване на ищца на наличието на връзка между отразяването в *** и договора за кредит не опровергава изводите. В действителност се констатират минимални разминавания между сумите, но те са в рамките на няколко стотинки и следва да се отдадат на закръгляния към по-голяма, съответно по-малка стойност. Има несъответствие и в заглавията на отделните раздели („дата на разрешаване“, съдържа дата на придобиване и „усвоен размер“, съдържа общ размер на прехвърлените суми), но то следва да се отдаде на възможностите на системата на ***, защото няма доказателства да се контролира от ищеца. В същото време в тези графи са отразени правилни данни, съответстващи на придобиването на вземанията и техния общ размер.

Ето защо предявеният иск за недължимост на сумата поради невъзникване на задължение се явява основателен единствено за 0.25 лева и следва да бъде отхвърлен за разликата до 19140 лева, или за 19139.75 лева, която се установява от представените доказателства да е най-малкият признат размер на кредита. Документите представени от ответника и показващи размер на главницата по кредита следва да бъдат взети предвид за настъпите погасявания, защото удостоверяват неизгодни за тази страна обстоятелства. Ищецът не представя доказателства за настъпването на други обстоятелства довели до погасяването на сумата под 19139.75 лева.

Предвид извода, до който достигна съда за неоснователност на главния иск за сумата от 19139.75 лева, за същата стойност следва да бъде разгледан предявения при условията на евентуалност иск за изтекла погасителна давност.

Както бе посочено по-горе, искът следва да бъде разгледан по отношение на установеното задължение за връщане на непогасена главница по кредит от *** г., защото може да се говори за изтичане на погасителна давност само на възникнало задължение, по което се установява основание, размер и изискуемост. В тази насока е и уточнението на ищеца в молбата от 07.03.2022 г., като този извод следва от самото изложение, доколкото се иска да бъде установено изтичането на погасителна давност на същата сума, посочена в ***.

Въпросът за допустимостта на евентуалния иск е изяснен с определението на ОС-Пловдив, като в допълнение следа да се посочи, че той се подкрепя от процесуалното поведението на ответника, който с отговора на исковата молба отрича за сумата да е издаван изпълнител лист, а от представените след това документи се установява точно обратното.

От представените по делото доказателства се установява, че ответникът, а преди това и банката цедент, са приели кредита за изискуем към 09.07.2010 г., като за вземанията по него е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело най-късно към 12.12.2010 г. Тези 4 доказателства удостоверяват неизгодни за страната обстоятелства относно настъпването на изискуемостта на цялата главница по кредита. Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, е била връчена на длъжника- ищец по настоящото дело, на 11.02.2011 г. (авторството не се опровергава, след отказ от исканата СПочЕ). Срок за възражение по чл. 414 ГПК (в редакция към релевантния момент) е изтекъл, няма доказателства за подаване на такова и от 26.02.2011 г. заповедта по чл. 417 ГПК е влязла в сила. От тази дава е започнал да тече нов давностен срок, който не се установява да е спиран или прекъсван и е изтекъл на 26.02.2016 г.

Поради това евентуалният иск за установяване на недължимост на сумата от 19139.75 лева поради погасяване по давност се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса и за адв. възнаграждение. В тази насока от ответника е направено искане за неприсъждането на разноски. Поставеният от ответника въпрос се свежда до наличието на предпоставките за прилагането на разпоредба на чл. 78, ал. 2 ГПК в настоящия случай. Посочените в нормата предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото са две - ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал.

Последната не е налице, тъй като ответникът в отговора на исковата молба не прави изявление за признание на иска. Изявлението, че не е отричал изтеклия давностен срок и правото на длъжника да откаже изпълнение не може да бъде квалифицирано по чл.

237, ал. 1 ГПК. Разминаването между двете изявление е съществено, тъй като действащият ГПК прави разграничение между признанието на иска и признанието на факт, респективно на право. Така според чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и постановява решение съобразно признанието, т.е. решение за уважаване на иска. Признанието на иска обвързва съда и не може да бъде оттеглено, след като е направено (чл. 237, ал. 4 ГПК).