Решение № 1756 от 20.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1756 гр. Пловдив, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330109504 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД срещу П. А. Г. е направено искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: главница в размер на 660.90 лева, представляваща стойност на електрическа енергия, доставена за периода 23.10.2021 г. – 22.12.2021 г., обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 11.12.2021 г. – 17.02.2022 г., в размер на 8.28 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98а от Закона за енергетиката продавал ел. енергия на клиенти, при публично известни Общи условия, в сила от 27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 те влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им приемане от потребителите. По силата на чл.7, т.1 от общите условия ищцовото дружество поело задължението да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, с ИТН ***, находящ се в ***, клиентски номер ***. Ответникът се задължил на основание чл.11, ал.1 от общите условия да заплаща всички свои задължения, в сроковете и начините по чл.18. Съгласно чл.27, ал.1 от общите условия при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Твърди се, че дружеството доставило ел.енергия на стойност 660.90 лв., която до момента не била заплатена. Поради 1 това се претендира и лихва за забава в размер на 8.28 лв. Направено е искане за установяване съществуването на посочените суми. Претендирани са разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от П. А. Г., чрез назначения особен представител, със становище за неоснователност на предявените искове. Не се доказвало от представените писмени доказателства размерът на задължението и липсата на плащане на дължими суми. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 2292 по описа на ПРС за 2022г. е видно, че е издадена заповед № 1186 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.02.2022г., по силата на която е разпоредено П. А. Г. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумите от 660.90 лв. главница – стойност на ел.енергия, доставена за периода от 23.10.2021г. до 22.12.2021г., 8.28 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 11.12.2021г. до 17.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.02.2022г. до окончателното погасяване на главницата, както и разноските по делото в размер на 25 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По делото е представен препис-извлечение от сметка на потребител П. А. Г., ИТН: ***.

Представена е фактура № 1260863420 от 30.11.2021г., издадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД на стойност 151.49 лв., както и фактура № 1262565437 от 31.12.2021г. на стойност 660.90 лв.

Представени са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ***.

Представено е копие от Кадастрална карта с данни от КРНИ на Поземлен имот с идентификатор ***, адрес на поземления имот: ***. По силата на договор за покупкопродажба от 28.09.1993г., обективиран в нотариален акт № *** е продала на дъщеря си П. А.

Г. ½ ид.ч. от дворно място от 467 кв.м., съставляващо имот пл.№ ***, заедно с целия първи етаж от жилищната сграда, построена в това дворно място, ведно с югоизточната част от избеното помещение от 25 кв.м. и ½ ид.ч. от общите части на сградата.

Представено е заявление от П. А. Г. от 31.01.2012г. до електроразпределителното дружество за изкарване на електромер.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което процесните две фактури са осчетоводени по надлежния ред в счетоводството на ответното дружество – като приходи от продажба на услуги, както и вземане по сметка 411 Клиенти, партида на П. А. Г.. Общо неплатената сума от ответника за консумирана ел.енергия за периода 23.10.2021г. до 22.12.2021г. е в размер на 660.90 лв., а лихвата за забава за периода от 11.12.2021г. до 17.02.2022г. възлиза на сумата от 8.28 лв.

Прието е заключение и на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което за 2 процесния период 23.10.2021г. – 22.12.2021г. е доставяна електроенергия до процесния обект, като на клиента са предоставяни услуги за пренос и достъп до електропреносната мрежа, и пренос и достъп до електроразпределителната мрежа. Електромер с фабричен номер *** е отчитан дистанционно. Отчетените количества ел.енергия съвпадат с фактурираните такива. Поставеният електромер на обекта през процесния период е преминал изискуемите проверки, съгласно Закона за измерванията и има необходимите пломби и знаци за това.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

От приложеното ч.гр.дело № 2292 по описа на ПРС за 2022г. се установява, че издадената заповед за изпълнение № 1186 от 21.02.2022г. е връчена на длъжника при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличието на съответните процесуални предпоставки.

С оглед разпредЕ.та доказателствена тежест, ищецът следва на първо място да установи, че ответникът е потребител на услугите по доставяне на електрическа енергия за посочения в исковата молба обект. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално дефиниция на понятието битов клиент. Според посочената правна норма това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Понятието клиент на ел. енергия е доразвито в чл. 1, т. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, където е посочено, че под „клиент” следва да се разбира „потребител на електрическа енергия” - физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

По делото не се спори, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия.

Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните. От писмените доказателства по делото се установява, че е подадено от страна на ответницата до енергоразпределителното дружество заявление на 31.01.2012г. за изкарване на електромер за обект в ***, ет.1, ИТН: ***. Видно е също, че ответницата е собственик на посочения недвижим имот по силата на договора за покупко-продажба от ***г. С оглед на така представените доказателства съдът намира, че по делото е безспорно установено качеството на ответницата на ползвател на имот, който ползва електрическа енергия за домакинството 3 си. Според заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, обектът на потребление с ИТН: *** *** за процесния период 23.10.2021г. – 22.12.2021г. е снабдяван ежедневно с електрическа енергия, като доставеното количество ел.енергия е 3162kWh.

Отчетеното количество ел.енергия съвпада с фактурираното във фактура № 1260863420 от 30.11.2021г. и № 1262565437 от 31.12.2021г. Според вещото лице на клиента са били предоставени услуги за пренос и достъп до електропреносната мрежа, и пренос и достъп до електроразпределителната мрежа. Вещото лице е изготвило заключението си вкл. и след посещение на място, като е констатирало, че електромер с фабричен номер *** е монтиран на ИТН *** на 13.05.2020г. Електромерът се отчита ежедневно, дистанционно, показанията му съответстват на отчетените количества фактурирана електроенергия. Поради това и следва да се приеме, че ответницата дължи заплащане на стойността на начислената за имота електрическа енергия. По силата на чл.11, т.1 от представените Общи условия ответникът се е задължил да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия, в сроковете и начините по чл.18, ал.1 и 2 – 10 дни. Съгласно чл. 27, ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Конкретните размери на дължимите главница и лихва за забава се установяват от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните. При тези данни съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани, поради което и следва да бъдат уважени.

При този изход на делото и предвид направеното от ищцовата страна искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 25 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, както и 870.70 лв. разноски в исковото производство, от които 75 лв. държавна такса, 300 лв. възнаграждение за особен представител, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 150 лв. депозит за ССчЕ, 245.70 лв. депозит за СТЕ.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ч е П. А. Г., ЕГН ********** от *** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 660.90 лв. /шестстотин и шестдесет лева и 90 ст./ главница – стойност на ел.енергия, доставена за периода от 23.10.2021г. до 22.12.2021г., за обект на потребление с ИТН *** в ***, сумата от 8.28 лв. /осем лева и 28 ст./ обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 11.12.2021г. до 17.02.2022г., 4 ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.02.2022г. до окончателното погасяване на главницата, за които суми е издадена заповед № 1186 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.02.2022г. по ч.гр.дело № 2292 по описа на ПРС за 2022г.

ОСЪЖДА П. А. Г., ЕГН ********** от ***да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ 37 сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски за производството по частно гр. дело № 2292 от 2022г. и 870.70 лв. /осемстотин и седемдесет лева и 70 ст./ разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5