Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 393 от 14.04.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 580/2026
Вид
Решение № 393
Подписан
14.04.2026
В сила
14.04.2026
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, мл.с. Ива Благомилова Благоева, Весела Гълъбова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Варна, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20263100500580 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 32783/18.09.2025 г. на „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, гр. Варна - длъжник по изп. дело № 20258940400220 по описа на ЧСИ **********, рег. № 894 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, обективиран в Постановление от 05.09.2025 г., както и срещу определените от ЧСИ разноски с Разбивка от 09.09.2025 г.

Твърди се в жалбата, че лицето по изпълнителния титул е различно от това, което е конституирано като взискател в изп. производство. Излага се, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия от кредитора, като по делото не са налице доказателства, че цедентът е упълномощил цесионера да му съобщи извършеното прехвърляне на вземането, поради което титуляр на същото продължава да бъде „Ню пауър груп“ ЕООД. Релевира се, че „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД няма задължение към взискателя К., поради което в негова тежест не могат да бъдат възложени разноските по 1 изпълнителното производство. Твърди се, че длъжникът няма задължения и към дружеството – цедент, тъй като е извършил прихващане със свое насрещно вземане в общ размер на 37 504.01 лева. Отправя се искане отказът да се прекрати изпълнението по изпълнителното дело, обективиран в Постановление от 05.09.2025 г. да бъде отменен, както и направените по делото разноски да бъдат възложени в тежест на взискателя К., а в евентуалност да се намалят по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските й за адвокатско възнаграждение от 1022.58 евро /2000 лева/.

Ответникът по жалбата С. М. К. - взискател не депозира възражение на жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

Ответникът по жалбата ТД на НАП – Варна – присъединен взискател, депозира възражение на жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с отправя искане да се постанови справедливо решение по възникналия спор между цедента, цесионера и длъжника.

ЧСИ **********, рег. № 894 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20258940400220.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение, обективиран в Постановление от 05.09.2025 г. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице – длъжник по изп. дело и срещу действие, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, поради което вм тази част е допустима.

Обжалвано е и действие на ЧСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице – длъжник по изп. дело, поради което е допустима в тази й част.

Съдът, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, възраженията на взискателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по 2 делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20258940400220 по описа на ЧСИ **********, рег. № 894 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 12.03.2025 г. по молба на С. М. К. въз основа на изпълнителен лист № 40 от 10.03.2025 г., издаден на основание влязло в сила решение № 19/04.04.2024 г. по т.д. № 102/2022 г. по описа на ШОС.

С молбата е представен договор за прехвърляне на вземане от 12.01.2024 г., сключен между „Ню пауър груп“ ЕООД, гр. Шумен, в качеството му на цедент и С. М. К., в качеството й на цесионер с предмет прехвърляне вземането на търговското дружество от длъжника „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД по фактури с №№ 71/26.02.2020 г., 78/28.09.2020 г., 90/24.08.2021 г. срещу сумата от 9 600 лева. Представено е и уведомление за цесия по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от „Ню пауър груп“ ЕООД, гр. Шумен до длъжника. Отправено е искане заедно с ПДИ на длъжника да бъде връчено и уведомление за цесията от 12.01.2024 г.

Длъжникът е получил ПДИ на 02.09.2025 г., в която е посочен общият размер на дълга към 18.03.2025 г., вкл. и дължимите разноски за адв. възнаграждение – 2000 лева. Връчено му е и уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Направени са справки за имотното състояние на длъжника, като са наложени запори на вземанията му от трети лица.

С протокол от 24.04.2025 г. е извършено разпределение на сумата от 41 498.31 лева, постъпила от наложен запор върху вземане на длъжника от МО, Командване на военоморските сили, като в т. 1, на основание чл. 136, ал.

1, т. 1 от ЗЗД е предвидено погасяване на сумата от 2000 лева – разноски за адв. възнаграждение по изп. дело.

С молба с вх. № 31252/04.09.2025 г. „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД уведомява ЧСИ, че притежава насрещно ликвидно вземане срещу „Ню пауър груп“ ЕООД, гр. Шумен за сумата от 43 340.42 лева, за което представя доказателства. Отправя искане да се извърши прихващане и да се прекрати изп. дело.

С Постановление от 05.09.2025 г. ЧСИ отказва да прекрати изпълнителното производство, като на 09.09.2025 г. по електронната поща на длъжника е изпратена разбивка на сумата от 81 518 лева, която включва главница, законна лихва, пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 5 528.36 лева и обикновени такси и разноски – 84.60 лева.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

В нормата на чл. 433, ал. 1 от ГПК изчерпателно са изброени хипотезите, при които изпълнителното производство се прекратява с постановление, а съгласно чл. 433, ал. 2 от ГПК изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по 3 изпълнението. Според чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. По делото не се намират доказателства за извършено такова плащане.

В депозираната жалба на „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД са изложени доводи, че поради липсата на съобщаване за цесията, С. М. К. не е придобила качеството на взискател в изпълнителното производство. Съгласно чл. 429, ал. 1 от ГПК наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният длъжник,които са платили дълга,могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно платеното от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства. От процесуална гледна точка това право, предвидено от законодателя се идентифицира с конституирането на правоприемника - взискател, в настоящият случай С. М. К., която има качеството на частен правоприемник на конкретното вземане спрямо длъжника по процесното изпълнително производство, което правоприемство е възникнало на базата на действителен договор за цесия. Това обстоятелство безусловно я валидира и като кредитор, за когото по силата на правна норма възниква право на принудително изпълнение. В този смисъл съдът счита, че наличието на договор за цесия между „Ню пауър груп“ ЕООД, гр. Шумен и С. М. К. е достатъчно, за да може последната да се конституира като взискател. Дори без да има надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, при наличието на сключен договор за прехвърляне на вземането, по силата на разпоредбата на чл. 429, ал.

1 от ГПК новият кредитор следва да бъде конституиран в изпълнителното производство като взискател. Липсата на уведомяване има материалноправно, а не процесуалноправно значение. То влияе на ефективността на прехвърлянето и противопоставимостта му на длъжника. Уведомяването на длъжника има значение за редовността на погасителния ефект на плащането от страна на последния, но то не рефлектира върху качеството на цесионера като взискател по делото. Длъжникът би могъл да се брани успешно по установени от закона начини и да избегне двойното плащане или плащане на ненадлежен кредитор. Ето защо съдът счита, че конституирането на С. М. К. като взискател в изпълнителното производство е надлежно извършено от 4

ЧСИ, поради което предприетите от този взискател изпълнителното производство са надлежно извършени. действия по

В настоящия случай по своята същност длъжникът е направил искане пред съдебния изпълнител за прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК с твърдение, че вземането по изпълнителния лист е погА.о поради извършено изпълнение на задължение на взискателя чрез прихващане с насрещното му вземане по изп. лист № 49/24.03.2025 г.

Прихващането действително е способ за погасяване на насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, но в конкретния случай, както и с оглед установеното от фактическа страна не са налице предпоставките на чл.

433, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като длъжник по насрещното вземане е „Ню пауър груп“ ЕООД, гр. Шумен, а не взискателят по изп. дело - С. М. К.. Не се твърди да е съставяна, а и не е представена по делото надлежно заверена разписка именно от взискателя К., която безспорно да удостоверява извършеното плащане. В жалбата не са изложени твърдения и да са налице някои от останалите хипотези, визирани в чл. 433, ал. 1, т. 2 до т. 8 от ГПК, налагащи прекратяване на изпълнителното производство от страна на съдебния изпълнител.

Така повдигнатият от длъжника въпрос, че с извършеното прихващане е погасил задължението си към взискателя или неговия праводател /цедента/, не може да бъде разрешен в настоящото производство, което е с характер на контролно-отменително, а само в рамките на исково производство, образувано по иск по чл. 439 от ГПК. В рамките на настоящото производство не може да се събират доказателства за това дали длъжникът „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е извършил и при какви условия прихващане със свои задължения, като в Определение № 69 от 12.02.2015 г. по т. д. № 1689/14 г. на ВКС, е посочено, че съдебните изпълнители нямат правомощие да извършват, нито да констатират компенсация, както и правопогасяващи възражения като прихващане, давност, опрощаване.

Правилно съдебният изпълнител е приел, че не може да извършва прихващане, тъй като преценката за погасяване на задължението по направени от длъжника възражения – за прихващане, за изтекла погасителна давност и т. н. и обсъждането на правните им последици, е извън делегираната му от законодателя компетентност. Изпълнителният процес се различава от исковия именно поради безспорността на вземането, за което е издаден изпълнителен лист, като в разпоредбата чл. 433, ал. 1 и ал. 2 от ГПК законодателят е посочил хипотезите, които са основание за прекратяване на изпълнителното производство, като сред тях не е предвидено прихващането. Ако длъжникът твърди, както е в настоящия случай, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, изключващи изпълняемото право - погасяване на правото на принудително изпълнение, поради плащане, прихващане, изтекла погасителна 5 давност и др., от които факти длъжникът черпи права, той може да предяви иск за установяването им по реда на чл. 439 от ГПК.

С оглед гореизложеното не се установи наличие на някоя от хипотезите на чл. 433, ал. 1 от ГПК за прекратяване на изп. дело № 20258940400220 по описа на ЧСИ **********, рег. № 894 на КЧСИ, с район на действие ВОС.

Правилно и законосъобразно съдебният изпълнител е отказал производството по изпълнението да бъде прекратено, поради което и жалбата на „ВИП КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД следва да бъде оставена без уважение.