Определение № 33079 от 12.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 11837/2026
- Вид
- Определение № 33079
- Подписан
- 12.09.2026
- В сила
- 12.09.2026
- Състав
- ВАСИЛ КРУМОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33079 гр. София, 12.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20261110111837 по описа за 2026 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на Ф. А. С. против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като в указания срок са постъпили писмени отговори.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал1.
ГПК вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да се изготви проект за доклад на делото.
Писмените доказателства, приложени към исковата молба и отговорите на същата, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:
Ищецът Ф. А. С. твърди в подадената на 29.04.2026 г., че е сключил с първия ответник „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № ********** г., по силата на който му бил отпусната в заем сумата от 1000 лв. при посочен ГПР 40,23% и лихвен процент 34,30%. В договора бил посочен общ размер на кредита от 1063,57 лв.. В договора обаче било предвидено и задължение за застрахователна премия от 63,57 лв., което не било отразено в ГПР. Било невъзможно възнаградителната лихва да е 34,30%, а ГПР – 40,23%. В главницата били отразени разходи за потребителя, а не само стойност на предоставен кредит.
Ищецът счита, че договорът за заем е нищожен като противоречащ на закона и нарушаващ чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. В договора било предвидено задължение за предоставяне на поръчителство и бил сключен договор за поръчителство с втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД. Целта на поръчителството била кредиторът да може да се удовлетвори от още един патримониум, различен от този на длъжника, но вторият ответник бил свързано лице с първия. Дължимата сума от 839,20 лв. за възнаграждение за втория ответник била разход за 1 потребителя, като с втория договор се заобикалял законът. Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен като противоречащ на закона и нарушаващ чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, а договорът за поръчителство – нищожен като съдържащ неравноправни клаузи и заобикалящ закона. Ето защо ищецът моли съда да прогласи нищожността на двата договора, като противоречащи на закона, респ. заобикалящ закона. Предявява и в условията на евентуалност иск за осъждане първия ответник да плати сумата от 1117,15 евро – като платена без основание, ако по делото не се установи, че е сключван договор за кредит.
Претендира разноски.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че е сключен процесният договор за кредит и че към момента кредитът е изцяло върнат от потребителя. Твърди, че договорът за потребителски кредит не съдържа нищожни клаузи. Нямало уредено задължение, а само възможност за сключване на договор за предоставяне на поръчителство. ГПР бил посочен коректно. Възнаграждението за поръчителство не било включено като разход по кредита, защото то изобщо нямало такъв характер. Сочи, че дори и хипотетично договорът за поръчителство с втория ответник да е нищожен, това не би се отразило на действителността на договора за кредит. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че договорът за поръчителство не съдържа нищожни клаузи. Нямало уредено задължение, а само възможност за сключване на договор за предоставяне на обезпечение. Договорът за поръчителство не накърнявал закона или добрите нрави. Не било налице заблуждаваща търговска практика, нито заобикаляне на закона. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че е сключил с ответника процесния договор за кредит и договор за поръчителство, че тези договори страдат от пороци, водещи до твърдяната нищожност – противоречие на закона и заобикаляне на закона, и че е платил процесната сума в полза на ответника.
УКАЗВА на ответниците, че негова е тежестта на доказване, че е налице основание за задържане на сумата, вкл. валиден договор за заем и поръчителство, респ. погасяване на претенцията – плащане на сумата, за която се твърди да е недължимо платена по недействителен договор.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства по делото, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да изрази становище по представените от ответниците доказателства.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
НАСРОЧВА делото за 09.11.2026 г. от 10:00, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение, а ищецът – и с препис и от отговорите на исковата молба и приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3