Решение № 15814 от 10.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15814 гр. София, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110107932 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. № 94619/25.03.2026 г. от В. П. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Х* и настоящ адрес: гр.

СОФИЯ, Ж.К. „С*“ срещу „К*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Столична община, район “Младост”, гр. София, бул. “*, с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за паричен заем № 999116 от 13.01.2024 г. сключен между „К*“ ЕООД, ЕИК *, ЕИК * и В. П.

Д., ЕГН **********.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, е сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК. С пакета от допълнителни услуги и неустойка за непредставяне на обезпечение се нарушава размера на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК (такси за администриране на просрочен кредит) и чл.11, ал.1, т.9-12 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Твърди, че уговорената лихва противоречи на добрите нрави и закона. Твърди, че не е предоставил обезпечение и неустоечната клауза нарушава добрите нрави по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор. Изцяло оспорва 1 иска по основание. Твърди, че договорът е действителен. Излага правни съображения защо договорът е действителен, не противоречи на добрите нрави и защо не е неравноправен.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Двете страни не се явяват в открито съдебно заседание (о.с.з.). С писмени молби поддържат ИМ и ОИМ. Претендират разноски. Правят възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ищецът твърди, че не е налице основания за назначава експертиза и съдът е следвало да задължи ответника да представи параметрите на договора. Според твърдения на ищеца, Съдът следва да се произнесе без експертиза.

Недоволен от определението по чл.140 вр. чл.146 ГПК ищецът е направил искане за отвод, който е оставен без уважение, съгласно протоколно определение.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 17689/12.05.2026 г. съдът е отделил като спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 51-61 от делото).

Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит № 999116/13.01.2024 г. при следните параметри: главница – 1800 лева, срок за връщане на заема: първа вноска – 13.02.2024 г., последна вноска – 13.01.2025 г. Уговорено било, че сумата по кредита се заплаща на анюитетни вноски с падежно число 13-то число на всеки месец. Договорната лихва е в размер на 620.37 лева. Общата сума, която следва ищецът да върне е в размер на 2420.37 лева.

Не е спорно, че договорът е следвало да бъде обезпечен чрез поръчител в 14-дневен срок от сключване на договора, като поръчителят трябвало да има осигурителен доход не по-малко от два пъти размера на МРЗ, ако поръчителят е един и кредитът е в размер до 2000 лева. Ако е над 2000.00 лева 2 поръчителят трябвало да има осигурителен доход не по-малко от три пъти размера на МРЗ. А ако са двама, поръчителят трябвало да има осигурителен доход не по-малко от размера на МРЗ за кредит до 2000 лева, а за над 2000 лева – два пъти МРЗ.

Поръчителят не трябва да е поръчител на други лица, да няма необслужени кредити в последните 12 месеца преди процесния кредит.

Не е спорно, че страните са се договорили, че ако не се предостави обезпечение ще се начисли ще се начисли неустойка в размер на 2283.63 лева, като се начислява към погасителния план и се плаща на месечни вноски заедно с другите вноски, съгласно чл.13, ал.5-8 от договора.

Спорно е дали ищецът е обезпечил заема и ответникът е начислил неустойка в размер на 2283.63 лева.

Спорно остава между страните дали договорът е недействителен, на основание чл.11, ал.1 т.9-12 ЗПК – ясно ли е по какъв начин е формиран ГПР, посочен ли е действителен ГПР, след като в посочения в договора, не е включен таксата и неустойката.

Спорно остава дали клаузата за неустойка и такса е недействителна, тъй като тя не е включена в ГПР, представлява такса по чл.10а ЗПК и дали с нея ГПР надвишава размера на чл.19, ал.5 ЗПК.

Спорно остава дали договорът е недействителен по чл.22 ЗПК, както и дали клаузите за неустойка и такса не са нищожни, поради противоречие със закона и добрите нрави. Дали неустойката надхвърля обезпечителната и обезщетителна функция.

По делото е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), за да установи основателността на исковата претенция, параметрите на договора. Това е так, защото ищецът не представя договора, нито посочва какви са неговите ГПР, ГЛП, както и какво е включено в тях. Освен това се твърди в ИМ, че е начислена неустойка, но такива доказателства липсват по делото.

Необходимостта от изслушване е това, че съдът няма специалните знания да установи какви елементи и компоненти са включени в ГПР – в него включено ли е застраховката и неустойката. Това не може да се установи от написаното в ИМ и приложените по делото доказателства и доказателствени средства. Експертизата отговаря на въпроса дали ищецът е предоставил обезпечение на заема, т.е. дали е начислена неустойката, застраховката на кога е платена, какво ще бъде ГПР ако се включи неустойката и застраховката.

Това е необходимо, за да може съдът правилно да приложи чл.19 и чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК. Като за да направи необходимите правни изводи следва да направят изчисления и да се провери математически какво е включено де факто в процесното ГПР. Такива знания съдът няма, поради което има необходимост от експертиза.

Нещо повече, експертизата отговаря на въпроса за това какъв е 3 предишният кредит, дали същият той не е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК. Това е така, защото ако кредитът, който се рефинансира от процесния е недействителен, то също трябва да се включи в ГПР и въз основа на това да се определят неравноправните клаузи и да се направи извод за чл.19 и чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК.

Изобщо по делото не е ясно какво е съдъражанието по договора. Има ли друг кредит, който се погасява с част от тоя. Как са изчислени ГПР, ГЛП, колко са те, в тях включена ли е процесната неустойка. Начислена ли е неустойка. Видно от л.10 от делото, ищецът е представил извлечение, от което не може да се направи категоричен извод дали е начислена неустойка, т.е. предоставил ли е обезпечение. Това е така, защото има вноска, както с неустойка, така и без.

Съдът е указал задължението на ищеца да внесе депозит, както и последствията по чл.161 ГПК. Нещо повече, съдът дори е дал допълнителен срок, като е отложил Същият не го е направил.

При тези факти и невъзможността съдът да установи съдържанието на предишния договор, да установи компонентите на ГПР в процесния договор и самото ме съдържанието, което ищецът не представя, и да направи съответно правно заключение по чл.22 ЗПК, която невъзможност е следствие от неизпълнение на указанията на съда от страна на ищеца, настоящият съдебен състав приема, че ищецът е създал пречки за установяване на тези релевантни по делото факти и обстоятелства. Ето защо следва да приложи чл.161 ГПК и последствията от него, така както е указал на страните.

Не е основателно възражението на ищеца за приложимостта на чл.190 ГПК. Договорът носи подписа на ищеца, така както се позовава ищеца в ИМ, поради което на основание чл.154 ГПК негова е тежестта да установи договора и да го представи, а не да иска съда да задължава противната страна.

Разпоредбата на чл.190 ГПК изисква намиращ се у драгата страна документ, т.е. който е създаден само от другата страна и е негова и не се предоставя на ищеца. Процесният договор е предоставен на ищеца, поради което този документ не е само у противвната страна.

При това положение, доколкото по делото не са налице всички факти и обстоятелства, за да се направи правилен правен извод, и който пропуск се дължи от поведението на ищеца, съдът приема, че следва да приложи чл.161 ГПК, а именно, че ищецът не е успял да докаже твърдените от него пороци в договора. На това основание съдът приема, че искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли напълно. Ищецът е създал пречки за установяването му. Ищецът не успя да докаже, при условията на пълно и главно доказване, твърдените от него пороци за недействителност на договора.

Ето защо искът следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода от делото, ответникът има право на разноски, на 4 основание чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът претендира разноски, но не представя доказателства за това. Съгласно т.1 от ТР 6/06.11.2013 г. по тъкл. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, при липса на доказателства за заплатена адвокатско възнагражедние, съдът не присъжда разноски. Ето защо на ответника съдът не присъжда разноски.

Следва да се допълни, че ищецът не представя доказателства за предпоставките по чл.38, ал.1, т.3 ЗА, а ответникът е направил такова възражение. Следва да се уточни, че след справка в ЕИСС адв. Л. е подала 22 искови молби от началото на годината до сега и всяко възнаграждение е по чл.38, ал.1, т.3 ЗА, което прави по 2.75 средно дела на месец, т.е. 2.75 нови клиенти на месец. Всичките исковеза недействителност по чл.22 ЗПК. За адв.

Д. Ф. данните са за 28 дела за периода от 01.01.2026 г. до 10.08.2026 г. в 10:45 часа и отново адвокатското възнаграждение се претендира по чл.38 ЗА. Съдът счита, че е налице обосновано предположение по чл.3 ГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от В. П. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Х* и настоящ адрес: гр.

СОФИЯ, Ж.К. „С*“ срещу „К*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: Столична община, район “Младост”, гр. София, бул. “*, положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за паричен заем № 999116 от 13.01.2024 г. сключен между „К*“ ЕООД, ЕИК *, ЕИК * и В. П. Д., ЕГН **********.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа и след изтичане на срок.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5