Решение № 328 от 30.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Петър Н. Славчев

Радина К. Калева при участието на секретаря М. АЛ. ХАРИЗАНОВА в присъствието на прокурора М. Б. С. като разгледа докладваното от Радина К. Калева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100600496 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

С присъда № 475 от 15.07.2024 г., постановена по н. о. х. д. № 1696/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 110-и състав, подсъдимият Я. С. С. е признат за виновен в това, че на 12.07.2020 г. в гр. София, в ареста на Национална следствена служба, находящ се на бул. „Г. М. Д.“ № 42, в килия № 16, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в съучастие като съизвършител с Д.

Т. П., който извършил полово сношение (анален полов акт) с лице от същия пол – с А. М.В., употребил за това сила – държал пострадалия да не мърда по време на акта, поради което и на основание чл. 157, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал.

2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, при условията на чл. 54, ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. Подсъдимият Я. С. е признат за виновен и по другото му 1 повдигнато обвинение, а именно за това, че на 12.07.2020 г., в гр. София, в ареста на Национална следствена служба, находящ се на бул. „Г. М. Д.“ № 42, в килия № 16, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, заедно с непълнолетните К. Б. А. и Д. Т. П., с цел да принуди другиго – А. М.В., да се разпореди със свои вещи – сумата от 400 лева, стек цигари и дрехи, го заплашил с убийство с думите, че ако не получат до четвъртък – 16.07.2020 г. посочените вещи, ще бъде убит, като деянието е извършено от повече лица – три лица, поради което и на основание чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, при условията на чл. 54, ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. Измежду така наложените му наказания, на основание чл. 23, ал. 1 НК, по отношение на подсъдимия Я. С. е определено едно общо наказание, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.

Със същата присъда вторият подсъдим К. Б. А. е признат за виновен в това, че в гр. София, на 11.07.2020 г. и 12.07.2020 г., в ареста на Национална следствена служба, находящ се на бул. „Г. М. Д.“ № 42, в килия № 16, при условията на продължавано престъпление – с три деяния, които поотделно осъществяват състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, извършил, както следва:

1. Около обяд на 11.07.2020 г. извършил действие на полово удовлетворение с лице от същия пол – с А. М.В. – поставил половия си орган в устата му, като употребил за това заплашване – казал, че зъбите му ще бъдат избити, и сила – хванал го с ръка в областта на тилната част на главата и го натиснал към пениса си, като му опрял неидентифициран остър предмет към гушата;

2. Привечер на 11.07.2020 г. извършил полово сношение с лице от същия пол – с А. М.В., като употребил за това сила – насила съблякъл пострадалия, 2 правил опити да запуши устата му с ръка да не вика, и заплашване – казал му, че ако каже на дежурния или на полицаите, ще го пребие;

3. Привечер на 12.07.2020 г. извършил действие на полово удовлетворение с лице от същия пол – А. М.В. – поставил половия си орган в устата му, като употребил за това сила – държал го за главата, поради което и на основание чл. 157, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, при условията на чл. 54, ал. 1 НК, е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.

Подсъдимият К. А. е признат за виновен и по другото му повдигнато обвинение, а именно за това, че на 12.07.2020 г., в гр. София, в ареста на Национална следствена служба, находящ се на бул. „Г. М. Д.“ № 42, в килия № 16, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, заедно с непълнолетните Д. Т. П. и Я. С. С., с цел да принуди другиго – А. М.В., да се разпореди със свои вещи – сумата от 400 лева, стек цигари и дрехи, го заплашил с убийство с думите, че ако не получат до четвъртък – 16.07.2020 г. посочените вещи, ще бъде убит, като деянието е извършено от повече лица – три лица, поради което и на основание чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, при условията на чл. 54, ал. 1 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. Измежду така наложените му наказания на основание чл. 23, ал. 1 НК по отношение на подсъдимия К. А. е определено едно общо наказание, а именно лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален общ режим.

Със същата присъда третият подсъдим Д. Т. П. също е признат за виновен в това, че в гр. София, на 11.07.2020 г. и 12.07.2020 г., в ареста на Национална следствена служба, находящ се на бул. „Г. М. Д.“ № 42, в килия № 16, при условията на продължавано престъпление – с две деяния, които поотделно осъществяват състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на постъпките си, извършил, както 3 следва:

1. Около обяд на 11.07.2020 г. извършил действие на полово удовлетворение с лице от същия пол – с А. М.В. – поставил половия си орган в устата му, като употребил за това сила – хванал го с ръка в областта на тилната част на главата и го натиснал към себе си, и заплашване – казал му, че ще намери хора да го убият;

2. На 12.07.2020 г. в съучастие като съизвършител с Я. С. С. извършил полово сношение (анален полов акт) с лице от същия пол – с А. М.В., като употребил за това сила – насила го обърнал по корем, натиснал го с ръце за гърба, като С. държал пострадалия да не мърда, поради което и на основание чл. 157, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, при условията на чл. 54, ал. 1 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.

57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.

Подсъдимият Д. П. е признат за виновен и по другото му повдигнато обвинение, а именно за това, че на 12.07.2020 г., в гр. София, в ареста на Национална следствена служба, находящ се на бул. „Г. М. Д.“ № 42, в килия № 16, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, заедно с непълнолетните К. Б. А. и Я. С. С., с цел да принуди другиго – А. М.В., да се разпореди със свои вещи – сумата от 400 лева, стек цигари и дрехи, го заплашил с убийство с думите, че ако не получат до четвъртък – 16.07.2020 г. посочените вещи, ще бъде убит, като деянието е извършено от повече лица – три лица, поради което и на основание чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1, т. 4, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, при условията на чл. 54, ал. 1 НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС. Измежду така наложените му наказания на основание чл. 23, ал. 1 НК по отношение на подсъдимия К. А. е определено едно общо наказание, а именно лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски, като същите са осъдени да заплатят в полза на държавата по сметка на Следствен отдел към СГП сумата от 2855,42 лева и по сметка на Софийски районен съд сумата от 3063,76 лева.

4

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. Я. Г. в качеството й на служебен защитник на подсъдимия Д. П., с която е застъпена теза за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт поради недоказаност на обвинението и допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство. Ето защо е отправена молба за отмяна на осъдителната присъда.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и от Я. С., подадена чрез служебния му защитник адв. В. Ж.. В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт поради недоказаност на обвинението, повдигнато спрямо С. и допуснати от съда процесуални нарушения. Предвид това, се моли присъдата да бъде отменена, а С. да бъде оправдан.

Въззивна жалба е постъпила и от служебния защитник на К. Б. А. – адв. Г. А., с която също се застъпва теза за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Ето защо е отправена молба присъдата да бъде отменена, а А. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения.

С нито една от жалбите не са направени искания за събиране на доказателства. В закрито заседание, проведено на 28.05.2025 г., въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и на свидетели, нито изслушване на вещи лица.

В хода на съдебните прения в производството пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия С. – адв. Ж. поддържа подадената жалба поради следните аргументи. Намира, че по делото няма никакви доказателства, които да уличават С. в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. В тази връзка сочи, че ДНК експертизата не е установила биологичен материал от С., а от свидетелските показанията не се установява, същият да е участвал в изнудване. Адв. Ж. се позовава и на свидетелските показания на Б.Н., Д.Р. и Б.С., които не били установили никакви проблеми, въпреки че неколкократно са запитали пострадалия дали има такива и въпреки поС.но извършваните проверки. Защитата обръща внимание и на изготвената психиатрична експертиза по отношение на пострадалия В., от която се установявало, че същият е употребявал 5 амфетамини. Сочи също, че независимо, че по време на задържането му са установени наркотични вещества в чорапите му, не била назначена друга експертиза, която да установи количеството към момента на постъпването му в Следствения ареста и не се знаело в какво психично съС.ие е бил и как е възприемал случващото се около него. Ето защо в заключение се моли за оправдателна присъда спрямо С..

Подсъдимият С. се придържа към казаното от защитника си.

Защитникът на подсъдимия А. – адв. А. поддържа подадената въззивна жалба, като намира, че присъдата е постановена при неизяснена фактическа обстановка. В допълнение на аргументите, изложени от адв. Ж., които адв. А. поддържа, последният излага още, че присъдата е постановена от незаконен състав, тъй като към момента на образуване на наказателното дело А. е бил непълнолетен, с оглед на което съдебните заседатели е следвало да заемат длъжност „учител“ или „възпитател“. Според защитника това не било така, тъй като в открито съдебно заседание, проведено на 10.07.2024 г., заседателите заявили, че са пенсионери. Предвид това, както и предвид необосноваността на присъдата, се моли същата да бъде отменена по отношение на А..

В своя защита подсъдимият А. поддържа казаното от защитника си и заявява, че не се занимава с такива работи.