Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4544 от 25.02.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 6551/2025
Вид
Определение № 4544
Подписан
25.02.2026
В сила
25.02.2026
Състав
Свилен Станчев, Даниела Генчева Шанова, Елена Андреева

Цитирани разпоредби

  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4544 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100506551 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК

Образувано е по частна жалба, подадена от „Групама застраховане“ ЕАД срещу определение № 19268 от 29.04.2025 г., постановено по гр.д. № 60985/2024 г. на СРС, 33 състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на ищеца за изменение на решение № 5654 от 31.03.2025 г. в частта за разноските, присъдени на ответника.

Жалбоподателят счита, че определението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и неправилно и моли да бъде отменено Ответникът по частната жалба ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е депозирал отговор по частната жалба в срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, в която са наведени доводи за правилност на обжалвания съдебен акт.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя и ответника по жалбите доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 60985/2024 г. по описа на СРС, 33 състав е образувано по иск с правно основание чл. 411 КЗ, предявен от „Групама застраховане“ ЕАД срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ зазаплащане на сумата от 272,60 лв. – регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение.

С протоколно определение от 14.03.2025г. по искане на ищеца е допуснато изменение в размера на исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК чрез неговото намаляване и производството е прекратено поради десезиране с отказ по чл. 233 ГПК за размера над 213,72 лв. С решение № 5654 от 31.03.2025 г. по гр.д. № 60985/2024 г. на СРС, 33 състав 1 районният съд е уважил иска в намаления му размер и е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК съобразно с прекратената част в размер на 64,80 лв.

Ищецът е подал молба по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. С обжалваното определение № № 19268 от 29.04.2025 г. по гр.д. № 60985/2024 г. районният съд е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че определението е правилно, като на основание чл. 278, ал. 4 вр. с чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от районния съд.

За пълнота следва да се добави и следното:

Съгласно чл. 78, ал. 4 вр.ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски не само когато предявеният срещу него иск е отхвърлен, но и при прекратяване на делото. В процесуалния закон не са разгледани отделните причини за прекратяване на производството недопустимост на иска, оттегляне или отказ от иска. При уреждане на отговорността за разноски законът не прави разлика и от гледна точка на причините за недопустимост на иска - дали се касае за изначална и настъпила впоследствие недопустимост поради отпадане на някоя от предпоставките за предявяването му. Във всички тези случаи правната последица е една и съща и за всички тях важи правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК, без оглед поведението на ответника, защото от значение е обстоятелството, че съдебното производство е образувано и прекратено по инициатива на ищеца. Според приложимата правна норма направените от ответната страна разноски са в тежест на ищеца (в този смисъл изцяло Определение № 249 от 30.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1400/2014 г., I г.о., ГК).

Предвид изложените съображения обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно, поради което частната жалба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от „Групама застраховане“ ЕАД срещу определение № 19268 от 29.04.2025 г., постановено по гр.д. № 60985/2024 г. на СРС, 33 състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 ГПК на ищеца за изменение на решение № 5654 от 31.03.2025 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3