Определение № 38558 от 20.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38558 гр. София, 20.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110124221 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Х.

Д. С., ЕГН **********, против „ЛИВИНГ ХОУМС“ АД, ЕИК 207217460, представлявано от Д.П.Л., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове, а именно:

Искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на общата сума от 17 910,06 евро, представляваща неизплатени брутни трудови възнаграждения, от които 6 205,03 евро за месец май 2026 г., 6 205,03 евро за месец юни 2026 г. и 5 500 евро за месец юли 2026 г. до прекратяване на трудовото правоотношение на 29.07.2026 г.;

Иск с правно основание чл. 221, ал. 1, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 12 410,06 евро, представляваща обезщетение при прекратяване на безсрочното трудово правоотношение от служителя без предизвестие поради забавено изплащане на трудово възнаграждение, изчислено за уговорения двумесечен срок на предизвестието; ведно със законната лихва върху всяка от претендираните главници, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Общата цена на предявените искове е 30 320,12 евро.

Ищецът претендира направените по делото разноски и иска допускане на предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 27.03.2025 г. е възникнало трудово правоотношение между него и ответното дружество.

Сочи, че договорът е сключен за неопределено време на основание чл. 67, ал.

1, т. 1 и ал. 2 КТ и че е постъпил на работа на 12.05.2025 г.

Излага, че съгласно чл. 8, ал. 1 от трудовия договор основното му месечно трудово възнаграждение е уговорено в размер на 12 135,99 лева, чиято равностойност сочи като 6 205,03 евро. Позовава се на чл. 8, ал. 3 от договора, според който работодателят следва да изплаща трудовото възнаграждение между 27-мо число и последния календарен ден на месеца, следващ месеца, за който възнаграждението се начислява. Поддържа, че в чл.

1

11 от трудовия договор е уговорен двумесечен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение.

Твърди, че работодателят е изплащал трудовото му възнаграждение чрез преводи по негова банкова сметка в „О. АД. Последното изплатено възнаграждение било това за месец април 2026 г., което било преведено на две части – авансово плащане на 01.06.2026 г. и окончателно плащане на 08.06.2026 г. Според ищеца след 08.06.2026 г. по банковата му сметка не са постъпвали други преводи от ответното дружество.

Посочва, че възнаграждението за месец май 2026 г. е следвало да бъде изплатено най-късно на 30.06.2026 г., но не било платено нито в този срок, нито към момента на предявяване на исковете. Поради това счита, че работодателят е изпаднал в забава относно това възнаграждение от 01.07.2026 г. Поддържа, че не са му изплатени и възнагражденията за месеците юни и юли 2026 г. За установяване на твърденията си относно извършените плащания и липсата на последващи постъпления се позовава на две извлечения от банковата си сметка за входящи преводи от работодателя за периода 01.01.2026 г. – 21.08.2026 г.

Ищецът излага, че на 29.07.2026 г. е депозирал до ответника заявление с вх. № *** г., с което е прекратил трудовия договор без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Като причина за прекратяването сочи забавеното изплащане на трудовото възнаграждение за месеците май и юни 2026 г. Твърди, че работодателят е издал Заповед № *** г., с която е констатирал прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото основание.

По отношение на исковете за трудово възнаграждение ищецът поддържа, че е изпълнявал трудовите си задължения през процесния период и че работодателят не е изпълнил насрещното си задължение по чл. 128, т. 2 КТ да заплати уговореното възнаграждение за положения труд. Претендира по 6 205,03 евро за всеки от месеците май и юни 2026 г. За месец юли 2026 г. претендира 5 500 евро за работата до прекратяването на договора на 29.07.2026 г., като в исковата молба посочва, че е отработил двадесет от общо двадесет и три работни дни за месеца. Така формира общата претенция от 17 910,06 евро. Изложените брой работни дни и сума за юли са твърдения на ищеца, чиято основателност и счетоводна обоснованост подлежат на установяване при разглеждането на спора.

По отношение на иска за обезщетение ищецът поддържа, че забавеното плащане на трудовото възнаграждение му е дало право едностранно да прекрати трудовия договор без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Счита, че при прекратяване на това основание работодателят му дължи обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. Доколкото договорът е безсрочен и предизвестието е уговорено за два месеца, определя обезщетението като две месечни брутни трудови възнаграждения от по 6 205,03 евро, или общо 12 410,06 евро.

Твърди, че ответникът не е заплатил и тази сума.

Ищецът претендира всички главници да бъдат присъдени със законната 2 лихва от предявяването на исковата молба до окончателното им изплащане.

Претендира разноски.

С оглед изложените фактически твърдения и заявеното искане за защита исковете се квалифицират по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 221, ал. 1, вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Претенциите са предявени при условията на кумулативно обективно съединяване. Искът за обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ подлежи на разглеждане по общия исков ред, поради което, съобразно чл. 310, ал. 2 ГПК, съединените искове следва да бъдат разгледани по този ред.

Разпределение на доказателствената тежест:

По исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:

В тежест на ищеца е да установи съществуването на валидно трудово правоотношение с ответника през процесния период, уговорения размер на трудовото възнаграждение и срока за изплащането му, полагането на труд през месеците май и юни 2026 г. и през претендираната част от юли 2026 г., както и размера на вземането за всеки месец. За възнаграждението за юли следва да установи действително отработените дни и датата, от която правоотношението е прекратено. При установяване на правопораждащите факти в тежест на ответника е да докаже изплащането на възнагражденията, съответно други надлежно въведени правопогасяващи или правоизключващи факти. Ищецът не носи тежестта да доказва отрицателния факт на неплащането.

По иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ:

В тежест на ищеца е да установи наличието на безсрочно трудово правоотношение, уговорения двумесечен срок на предизвестие, настъпилия падеж на поне едно дължимо трудово възнаграждение и забавата на работодателя към момента на прекратяването, както и отправянето на писмено изявление за прекратяване без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и достигането му до работодателя. Ищецът следва да докаже и размера на брутното трудово възнаграждение, представляващо база за обезщетението съобразно чл. 228, ал. 1 КТ. Доколкото се твърди неплащане на възнаграждения, ответникът носи тежестта да установи извършено плащане и датата му. При установяване на предпоставките за възникване на правото на обезщетение в тежест на ответника е да докаже неговото изплащане или други надлежно въведени погасителни основания.

Преценката дали към датата на получаване на изявлението за прекратяване е било налице изискуемо и неизплатено трудово възнаграждение следва да се извърши съобразно уговорените падежи за всеки месец.

Изложеното твърдение за забава и за възнаграждението за юни не освобождава ищеца от доказване на договорния срок за плащането му и не представлява предварителен извод на съда, че този срок е изтекъл към 29.07.2026 г.

По доказателствата и доказателствените искания:

Приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства са допустими и относими към предмета на спора и подлежат на приемане.

3

По доказателственото искане на ищеца за назначаване на счетоводна експертиза съдът указва, че ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание.

Мотивиран от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.12.2026г. от 10:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, ищецът – чрез процесуалния му представител на посочения съдебен адрес.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото всички представени с исковата молба.

ОТЛАГА произнасянето по докзателственото искане за назначаване на счетоводна експертиза в първото по делото о.с.з.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл. 146 ГПК.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

В СЛУЧАЙ ЧЕ ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.

УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него.

Процедурата по медиация е неформална и поверителна; ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.

НАПЪТСТВА на основание чл.140, ал.3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5