Решение № 941 от 10.07.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 941 гр. Плевен, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20234430106227 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от *** АД, против М. С.

С., с правно основание чл. 415 ГПК, с цена на иска за главница: 697,75 лв. цена на иска за лихва: 49,84 лв., обща цена на исковете: 747,59 лв.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, че признава иска.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал. 1 от ГПК, тъй като ответникът с писмена молба е направил изявление, че признава иска.

Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното 1 признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения си размер.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо да излага мотиви за това.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на основание чл. 415 ГПК, по отношение на М. С. С. с ЕГН ********** и с адрес гр. ***, че дължи на *** АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от *** инж. Й. В.В., чрез юрк. С.С., сума за консумирана топлинна енергия в имота, находящ се в гр. *** в размер от:

1. Главница в размер от 697,75 лв. за периода **.**.**** г. - **.**.**** г., ведно с

2. Мораторна лихва 49,84 лв. - за периода **.**.**** г. до **.**.**** г.;

3. Законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № ************** по описа на Районен съд — гр. Плевен до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. С. С. ЕГН **********, гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** инж. Й. В.В., чрез юрк. С.С., направените разноски в общ размер на 830 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 3