Решение № 1550 от 15.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1550 гр. Русе, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20234520106429 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, чл.92 и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „А 1 България” ЕАД срещу В. Ц. И., в която се твърди, че между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане идентифициран с уникален номер *** и със системен партиден номер ***.

Към договора били сключени и съответните Приложения № 1, с които били уговорени следните услуги:

Мобилен интернет A1 Surf 18, номер ***, тарифен план 18.99 лв.;

А1 Net Box 50, номер ***, тарифен план 10.99 лв.

Мобилна услуга A1 ONE Unlimited 16, номер ***, тарифен план 16.99 лв.;

Мобилен интернет A1 Surf 18, номер ***, тарифен план 18.99 лв.

Пакет от услуги: Телевизия, *** и домашен интернет ****, с тарифен план 28.99 лв.

А1 Net Box 50, номер ***, с тарифен план 10.99 лв.

Мобилна услуга A1 Surf 10, номер ***, с тарифен план 12.99 лв.

Към горепосочения договор били закупени следните устройства на 1 изплащане:

• устройство Handset Sam Gal S20 FE White;

• устройство Handset Sam Galaxy A71 DS Black;

• устройство Speaker Cell Music Sound;

Твърди се, че за периода от 09.02.2020г. – 08.08.2021г. от страна на ищцовото дружество било извършено изпълнение на договорите. Ответникът обаче не бил заплатил паричните си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, за посочения период. В тази връзка договор № *** със системен партиден номер *** бил прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и била начислена неустойка в общ размер на 2084.85лв.

Предвид предсрочното прекратяване на договора, съгласно раздел IV от договорите за продажба на изплащане ищецът издал фактура № *** от 13.09.2021г., в която били начислени оставащите месечни вноски за посочените по-горе устройства.

Предвид гореизложеното за периода 12.03.2021г. до 03.10.2021г. ответникът дължал на ищцовото дружество суми в размер 4889.16лв., от които 884.73лв. неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, 1919.58лв. - неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане и 2084.85лв. - общ размер неустойки.

За събиране на вземането си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № *** от 2023 г. по описа на РС – Русе и срещу ответника била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено по отношение на „А1 България“ ЕАД, че ответникът В. Ц. И. дължи сумата в общ размер на 5811.08 лв. по договор № ***, от които: 884.73 лв. неплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, 1919.58 лв. - неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, 2084.85 лв. - общ размер неустойки, 921.92 лв. – общ размер мораторна лихва върху цялото вземане, както и законната лихва върху сборната сума 4889.16 лв. от датата на образуване на заповедното производство до окончателното изплащане на задължението, за които 2 задължения имало издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2023 г. на РС – Русе. Претендират се и направените в двете производства разноски.

В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК изразява становище за неоснователност на исковата претенция и нейната недоказаност, които становища се доразвиват от процесуалния представител, упълномощен от ответника в настоящото производство.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

От представените в настоящото и в заповедното производство писмени доказателства, както и от заключението на изготвената икономическа експертиза се установява, че между страните по делото са възникнали облигационни отношения по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги с № *** от 25.11.2016г., към който са сключени приложения за допълнителни услуги и анекси за промяна на срока за предоставяне на услуги, както и за закупуване на стоки (устройства) на изплащане, подробно посочени в исковата молба.

Въз основа на сключените договори и предоставените по тях услуги, ищцовото дружество е издало на ответника за дължимите от него суми (без вноските за устройствата на изплащане) за периода от 09.02.2021г. до 08.08.2021г. шест броя фактури: № ***, издадена на 12.03.2021г., с падеж 06.04.2021г., № ***, издадена на 12.04.2021г., с падеж 12.05.2021г.; № ***, издадена на 12.05.2021г., с падеж 11.06.2021г.; № ***, издадена на 11.06.2021г., с падеж 11.07.2021г.; № ***, издадена на 12.07.2021г., с падеж 11.08.2021г.; № *** от 12.08.2021г., с падеж 11.09.2021г., на обща стойност 884,73лв.

Поради незаплащане на горепосочените фактури, ищцовото дружество е прекратило договорните си отношения с ответника и е претендирало освен заплащане на горепосочените фактури също така и неплатените суми за устройства на изплащане по 3 броя договори (посочени в исковата молба) на обща стойност 1919,58лв., представляващи неплатените 23 вноски по всеки договор.

Също така при прекратяване на договора ищцовото дружество е претендирало от ищеца и му е начислило договорни неустойки в размер на три месечни абонаментни такси по техния стандартен размер, без отстъпка и 3 възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонаментен план. Общия размер на претендираната договорна неустойка е 2084,85лв. и е формиран както следва:: сметка № *** - неустойка за невърнато оборудване по ценова листа 140.00 лв.; сметка № *** - неустойка за невърнато оборудване по ценова листа 140.00 лв.; сметка № *** неустойка за невърнато оборудване по ценова листа 100.00 лв.; сметка № *** неустойка за невърнато оборудване по ценова листа 100.00 лв.; сметка № *** неустойка за невърнато оборудване по ценова листа 100.00 лв.; сметка № *** неустойка за невърнато оборудване по ценова листа 100.00 лв.; сметка № *** обезщетение за обработка на просрочени задължения 2.00 лв.; сметка № *** неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС 52.47 лв.; сметка № ** неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС 39.99 лв.; сметка № *** неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС 59.97 лв.; сметка № *** неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС 59.97 лв.; сметка № *** неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС 29.97 лв.; сметка № *** неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС 27.48 лв.; сметка № *** неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС 28.98 лв.; сметка № *** неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС 43.50 лв.; сметка № *** неустойка за дадена отстъпка от цената на услуга 61.67 лв.; сметка № *** неустойка за дадена отстъпка от цената на услуга 77.81 лв.; сметка № *** неустойка за дадена отстъпка от цената на услуга 77.76 лв.; сметка № **** неустойка за дадена отстъпка от цената на услуга 77.76 лв.; сметка № *** неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство 280.55 лв.; сметка № *** неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство 185.67 лв.; сметка № *** неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство 140.63 лв.; сметка № *** неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство 158.67 лв.

Вещото лице по изготвената икономическа експертиза е изчислило размера на законната лихва върху претендираните суми по процесните договори, от падежа на всяко задължение до 13.08.2023г., датата на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 1037лв.

Няма спор по делото, че претендираните суми в настоящото производство не са заплатени.

4

По депозирано от ищцовото дружеството заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС – Русе и издадена заповед за изпълнение срещу ответника В. Ц. И. за сумите 4889,16лв. главница по процесните договори, формирана от 884,73лв. неплатени суми за предоставени услуги, 1919,58лв. неплатени суми за устройства по договори за продажба на изплащане, 1919,58лв. общ размер на неустойки по договорите, 921,92лв. обезщетение за забава за периода от 07.04.2021г. до 13.08.2023г., 116,22лв. държавна такса и 708,66лв. адвокатски хонорар.

Срещу заповедта ответникът е депозирал в срока и по реда на чл. 414 ГПК възражение, в което е посочил, че е „обект на измама“ Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Видно от представените и неоспорени по делото писмени доказателства (подписани от ответника), между страните са възникнали твърдяните в исковата молба облигационни отношения. Установяват се и какви са правата и задълженията на страните по тях, съответно какви са дължимите от ответника месечни суми за ползваните услуги и за предоставените на изплащане устройства. В претендираните за заплащане фактури подробно са посочени потребените услуги от ответника, периода за който се отнасят, тяхното количество и стойност. Ответникът не е оспорил авторството на нито един от представените договори, нито е оспорил, че ищцовото дружество не е предоставило услугите, чието заплащане е претендирало.

Няма основание да се приеме, че отразените във фактурите услуги не са предоставени на ответника, а именно, че не му е осигурено ползването на посочените мобилни номера, че с тях не са провеждани отчетените от системата на мобилния оператор разговори и електронни съобщения. С оглед естеството на предоставените по процесните договори услуги, следва в случая да намери приложение разпоредбата на чл. 182 ГПК и да се приеме, че ищцовото дружество с представените по делото фактури доказва количеството и стойността на потребените от ответника услуги. Без данни за 5 нередовно водено счетоводство от дружеството или конкретно и основателно (доказано) оспорване на определена таксувана услуга, съдът няма основание да не зачете доказателствената стойност на представените по делото фактури и приложения към тях.

Също така следва да се отбележи, че към настоящия момент не съществува друг начин за установяване реалното ползване на предоставените на ответника мобилни услуги освен представените по делото писмени доказателства – сключените между страните договори и процесните фактури.

Съгласно чл. 251б ЗЕС, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност. Поради това след този срок не би могла да бъде получена информация за потребените от абоната услуги по процесните договори извън тази, която е счетоводно отразена. Също така съгласно чл. 260, ал.2 ЗЕС, предприятията, предлагащи услуги за гласови съобщения, предоставят безвъзмездно на абонатите си детайлизирана сметка за ползваните услуги заедно с данъчна фактура, както и предоставят безвъзмездно достъп до информация в електронен вид относно месечните сметки за ползваните услуги. Детайлизираната сметка се предоставя в едномесечен срок, считано от датата на нейното издаване.

Поради това, след като са издадени фактурите, по които се претендира заплащане на потребени услуги, и абонатът не е възразил веднага срещу тяхното ползване, качество и пр., не би могъл да направи това в настоящото производство, след изтичане на срока за съхраняване на необходимата информация, въз основа на която да се провери достоверността на посоченото в счетоводните документи.