Решение № 442 от 23.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20231100500032 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 10887/07.10.2022 г. по гр.д .№ 63 115/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в, е ОТХВЪРЛЕН предявеният от К. П. Г. срещу "Уникредит Булбанк" АД, иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 000 лева, частичен иск от 5 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от сключване на договора за кредит - 20.12.2007 г. до депозиране на исковата молба- 04.11.2021 г. в резултат на начисляване от страна на ответника на наказателни лихви въз основа на приети от съда за неравноправни клаузи, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане, като неоснователен.

Подадена е въззивна жалба вх. № 254203/21.11.2022 г. /дата на изпращане по имейл на съда 20.11.2022 г./ от ищеца К. П. Г. против решението. Излага се в жалбата, че неправилно е бил отхвърлен искът за неимуществени вреди, причинени на кредитополучателя ищцата вследствие на недобросъвестно поведение на служители на кредитодателя, изразяващо се в начисляване на наказателни лихви по договор за банков кредит № TR 70997568/20.12.2007 г. и чл. 11,2 ОУ. Сочи, че в исковия период от сключване на договора за кредит - 20.12.2007 г. до депозиране на исковата молба 04.11.2021 г., банката е упражнявала превратно правата си, като е начислявала неправомерно наказателни лихви на осн. чл. 11,2 от ОУ, които разпоредби от ОУ били неравноправни и нищожни, вследствие на което е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, стрес и отрицателни емоции. Неправилно решаващият състав на СРС бил приел, че недоказано е останало служители на банката да са 1 действали недобросъвестно. Видно от протокол № 27/21.06.2010 г. на КЗП то банката била уведомена за това, че разпоредбите на чл. 11,2 ОУ са нищожни, поР. което е налице злоупотреба с право при начисляване на лихвите. Също така неправилно съдът бил приел, че след постановяване на решение от 21.01.2020 г. по в.гр.д. № 10625/2018 г. по описа на СГС, в което е прието, че клаузите за нищожни, банката не е начислявала наказателни лихви по см. на чл. 11, 2 ОУ. Начисляването на лихви и след 21.01.2020 г. се установявало от решение № 227/05.01.2023 г. по гр.д. № 10 989/2022 г. по описа на СРС, 77 състав, обжалвано и невлязло в сила, но по силата на което по иск по чл. 422 ГПК е признато за установено спрямо банката, че е начислила за периода 22.11.2017 г.

– 04.08.2021 г. по процесния договор за кредит, на осн. визирания чл. 11,2 ОУ, отново наказателни лихви. ПоР. това служителите на банката не са действали с убеждението, че правата им съществуват. Самото прилагане на неравноправна клауза съставлявало злоупотреба с право.

С въззивната жалба и молби от 20.01.2023 г. и 02.02.2023 г. прилага документи по гр.д. № 10 989/2022 г. по описа на СРС, 77 състав, създадени след даване ход на устните състезания по първоинстанционното гр.д .№ 63 115/2021 г. по описа на СРС, 151 с-в.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия "Уникредит Булбанк" АД, в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че служители на банката не са действали недобросъвестно. Повече от 10 години от сключване на договора за кредит ищцата е заплащала лихвите, начислени по кредита и едва с решението от 21.10.2020 г. клаузите на чл. 11,2 ОУ били приети за нищожни. До този момент клаузите са се прилагали в отношенията на страните със съгласието на ищцата. Закон не предвиждал отговорност за неоснователни претенции на кредитор към длъжник. При успешно проведен иск по чл. 55 ЗЗД от кредитополучателя банката – ответник връща сумите, за които е осъдена.

Не могло да се приеме, че спечелилата делото страна има право да претендира неимуществени вреди във връзка с водене на делото, както и че всяка една неприятна емоция осъществява състава на чл. 45 ЗЗД. Въззиваемият не спори, че с решение от 21.01.2020 г. по в.гр.д. № 10625/2018 г. по описа на СГС, е било прието, че клаузите на чл. 11,2 ОУ са нищожни. Оспорва с въззивната жалба обаче да са начислявани наказателни лихви по този ред след 21.01.2020 г. От представената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 66 627/2021 г. по описа на СРС не се установявало да са начислени лихви, понеже тя не е влязла в сила, а решението по гр.д.

№ 10 989/2022 г. по описа на СРС, 77 състав по иск по чл. 422 ГПК се обжалва и също не е влязло в сила. Оспорва негови служители да са действали недобросъвестно.

С определението за насрочване са приети като възникнали след момента на даване ход на устни състезания в пр-вото пред СРС редица документи по гр.д. № 10 989/2022 г. по описа на СРС, 77 състав.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира, че с оглед 2 новопредставените доказателства решението следва да бъде отменено частично, искът за вреди по чл. 49 ЗЗД е частично основателен във връзка с начислените от банката – ответник наказателни лихви по чл. 11,2 ОУ за периода 21.01.2020 г. – 04.08.2021 г.

На първо място, неоснователни са възраженията на въззивника, че били допуснати нарушения при изготвянето на доклада. Правилно, с точен, пълен и изчерпателен доклад по делото искът е докладван като такъв по чл. 49 ЗЗД. Ищцата предявява иск за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, стрес и отрицателни емоции, причинени й вследствие на недобросъвестно и противоправно поведение на служители на банката, които начислили наказателни лихви по договор за банков кредит № TR 70997568/20.12.2007 г. и чл. 11,2 от ОУ за периода 20.12.2007 г. 04.11.2021 г. Твърди, че банката е упражнявала превратно правата си, като е начислявала недължими наказателни лихви на осн. чл. 11,2 от ОУ, които разпоредби от ОУ били неравноправни и нищожни. Тези разпоредби били приети за нищожни в съдебно решение от 21.01.2020 г. Предявен е иск за вреди, докладван като такъв и не са постъпили възражения по доклада преди да бъде приет за окончателен.

От фактическа страна се установява следното. Не е било спорно между страните, а и се установява от представените писмени доказателства в хода на първоинстанционното производство, че ищцата /сега въззивник/ е кредитополучател по договор за банков кредит № TR 70997568/20.12.2007 г. сключен при представените ОУ с кредитодател ответника "Уникредит Булбанк" АД. Не е спори и че банката е отпуснала сумата от 45 00 евро по кредита, която е усвоена от ищцата, като последната се задължила да я връща по лихвен план на погасителни вноски. Кредитът е ипотечен.

Сключен е при ОУ, според които и по-специално чл. 11,2 от тях, при просрочие на вноска се дължат наказателни лихви с надбавка от 5 и 2 пункта. Лихвата се начислява не върху отделна вноска, а върху всички вноски с ненастъпил падеж.

От момента на отпускане на кредита до 14.02.2017 г. не се установява, а и не се твърди ищцата да се е противопоставила относно начисляването на лихвата по см. на чл. 11,2 ОУ. За съществуването на постановено решение от 28.05.2015 г. по в.гр.д. № 5070/2015 г. по описа на СГС единствено се споменава в писмо от 14.02.2017 г., изпратено от ищцата - кредитополучател до банката. Според посоченото в писмото по силата на това решение по в.гр.д. № 5070/2015 г. по описа на СГС банката е осъдена да върне на ищцата „сума“ от 7 946,52 евро, която представлява „неправилно усвоена сума“. Така, решението по в.гр.д. № 5070/2015 г. по описа на СГС не се твърди, а и не се доказва да има връзка с предмета на настоящия спор.

С протокол № 27/21.07.2010 г. на КЗП са дадени предписания на банката ответник относно евентуално неравноправност на клаузите на ОУ.

С писмото от 14.02.2017 г. кредитополучателят /въззивник/ е уведомил банката, че счита клаузите на чл. 11,2 ОУ относно наказателна лихва при забава за нищожни като неравноправни; поканила е банката да й върне сумата от 454 евро, представляваща начислена наказателна лихва именно по чл. 11,02 ОУ за периода 24.10.2014 г. – 30.11.2016 г.

С писмо отговор от 29.03.2017 г. банката е отговорила на кредитополучателя, че сумата по в.гр.д. № 5070/2015 г. по описа на СГС, която е осъдена да върне, представлява „надплатена сума“ до 2013 г. по кредита. Излага се в писмото, че сочените клаузи от ОУ не са прогласени/приети за нищожни от съда и поР. това банката има основание да начислява наказателната лихва, уговорена в договора.

Ищцата води иск по чл. 422 ГПК вр. 55 ЗЗД за връщане на недължимо 3 заплатената сума от 132,81 евро - наказателна лихва, начислена по процесния договор за кредит за периода 14.10.2016 г. – 30.11.2016 г. /съвпада с този, посочен в писмото от 14.02.2017 г./. Образувано е гр.д. № 46 676/2017 г. по описа на СРС, като искът е отхвърлен.

Решението е обжалвано и със соченото от ищцата в исковата молба решение от 21.01.2020 г. по в.гр.д. № 10625/2018 г. по описа на СГС искът по чл. 55 ЗЗД е уважен.

В това решение, влязло в сила на 21.01.2020 г. , съдът е приел, че клаузите на чл. 11,2 ОУ са нищожни на осн. чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП – клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Съдът е приел, че при допуснато просрочие цялата неиздължена част от кредита се олихвява като просрочена. Приел е, че това нарушава принципите на справедливостта и добросъвестността и възлага на кредитополучателя необосновано тежко задължение, което пък води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Именно от този момент - 21.01.2020 г., ответникът е узнал, че клаузите на чл.

11,2 ОУ са нищожни като неравноправни.

Спорно е било в пр-вото пред СРС дали след 21.01.2020 г. е начислявана подобна наказателна лихва по см. на чл. 11,2 ОУ. От представената пред СРС заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 21172/07.12.2021 г. по гр.д. № 66 627/2021 г. по описа на СРС без отбелязване, че е влязла в сила и е издаден ИЛ, не може да се направи подобен извод. Според тази ЗИ ищецът само е претендирал сумата от 144,83 евроначислена лихва по см. на горепосочените нищожни клаузи от договора за периода 22.11.2017 г. – 04.08.2021 г. не са представени доказателства ЗИ да е влязла в сила.

Видно от приетите доказателства в хода на въззивното пр-во обаче такава лихва е била действително начислена от банката за периода 22.11.2017 г. – 04.08.2021 г. Във връзка с подадено възражение срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 21172/07.12.2021 г. по гр.д. № 66 627/2021 г. по описа на СРС е предявен иск по чл. 422 ГПК и е образувано гр.д. № 10 989/2022 г. по описа на СРС, 77 състав. Същото е насрочено един ден след даване ход на устните състезания в пр-вото пред СРС по настоящото дело, поР. което и доказателствата са приети от въззивния съд. Видно от доклада, а и от отговора на исковата молба, подаден от банката по гр.д. № 10 989/2022 г., то банката не е оспорвала обстоятелството, че за периода 22.11.2017 г. – 04.08.2021 г. е продължила да начислява лихви по кредита по см. на чл. 11,2 ОУ. Според параграф четвърти от отговор на исковата молба тези лихви се начисляват на осн. чл. 11,2 ОУ поР. просрочие. Обосновано е в отговора, че клаузите според ответника не били нищожни. По гр.д. № 10 989/2022 г. е постановено решение от 05.01.2023 г., с което исковете са уважени. Съдът е приел, че наказателната лихва по чл. 11,2 ОУ е недължимо събрана поР. нищожност на клаузите.