Решение № 119 от 06.10.2026, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Силистра, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова при участието на секретаря Ели Ст. Н.а в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Гражданско дело № 20263400100215 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по молба на Г. Н. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С., представляван от адвокат Г. К.-АК-Варна, с която срещу Прокуратурата на Република България се предявяват следните искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за следните суми:

2300,81 /две хиляди и триста евро и 81 евроцента / евро имуществени вреди;

30000 /тридесет хиляди/ евро - неимуществени вреди за периода 21.01.2021 г. 17.04.2024г.

Твърди, че вредите са резултат на незаконосъобразно повдигнато на 21.01.2021 г. обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК, преквалифицирано впоследствие на престъпление по чл.343а, ал.1 б.“б“ чл.343 ал.1, б.“в" вр. чл.342 ал.1 от НК по досъдебно производство № 65183М-105/2018г. по описа на ОД МВРСилистра, пр.пр.№ 1151/18г. по описа на Окръжна прокуратура - Силистра, за което е оправдан с влязла в сила Присъда № 15 на Силистренски окръжен съд, постановена на 14.07.2023г. по НОХД № 71/2022г, потвърдена с Решение № 7/23.01.2024г. по ВНОХД № 307/2023г. по описа на Апелативен съд-Варна и с Решение № 234/17.04.2024г. по КНОХД № 181/2024г. по описа на Върховен касационен съд.

Претендира законната лихва върху главниците, считано от:

-от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-17.04.2024г. до окончателното 1 изплащане на сумата-по отношение неимуществените вреди:

-от датата на заплащане на всяка една от имуществените вреди, а имено:

1500 / хиляда и петстотин / лева или равностойността от 766,94 евро от датата на заплащането - 20.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата;

1500 / хиляда и петстотин / лева или равностойността от 766,94 евро от датата на заплащането - 04.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата;

500 / петстотин / лева или равностойността от 255,64 евро от датата на заплащането 11.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата;

1000 / хиляда / лева или равностойността от 511,29 евро от датата на заплащането 05.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Моли да бъдат присъдени и направените за настоящето производство съдебноделоводни разноски и дължимото адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38 от Закона за адвокатурата.

Твърди, че на 21.01.2021 г. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 65183М105/2018г. по описа на ОД МВР-Силистра, пр.пр.№ 1151/18г. по описа на Окръжна прокуратура - Силистра за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК, преквалифицирано впоследствие в протокол за привличане на обвиняем от 16.02.2021 г. за престъпление по чл.343а, ал.1 б.“б“ чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК.

За престъплението законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок до четири години.

Взета му е мярка за неотклонение „подписка”. Досъдебното производство е приключило с внасянето на обвинителен акт.

С Присъда № 8 на Силистренски окръжен съд, постановена на 03.09.2021г. по НОХД № 78/2021 г. е признат за ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение и му е наложено наказание „Лишаване от свобода за срок от две години“, което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК, е намалено на „Лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца“.

На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението му е отложено с изпитателен срок от три години.

Със същата присъда на основание чл.343г от НК му е наложено наказание „Лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 от НК да управлявам МПС за срок от три месеца“ и са му възложени разноски по делото в общ размер на 6005,53 лева.

Обжалвал е присъдата на Окръжен съд-Силистра и с Решение № 49/30.03.2022г. по ВНОХД № 429/2021 г. по описа на Апелативен съд-Варна тя е отменена изцяло и делото е върнато на друг съдебен състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

С Присъда № 15 на Силистренски окръжен съд, постановена на 14.07.2023г. по НОХД № 71/2022г., е признат за НЕВИНОВЕН и оправдан по предявеното от прокуратурата обвинение.

2

Срещу Присъдата на Окръжен съд-Силистра е подадена въззивна жалба от страна на частното обвинение, като с Решение № 7/23.01.2024г. по ВНОХД № 307/2023г. по описа на Апелативен съд-Варна оправдателната присъда е потвърдена изцяло.

Срещу Решение № 7/23.01.2024г. по ВНОХД № 307/2023г. по описа на Апелативен съд-Варна е подадена касационна жалба от страна на частното обвинение, като с Решение № 234/17.04.2024г. по КНОХД № 181/2024г. по описа на Върховен касационен съд, атакуваният съдебен акт е оставен в сила.

Досъдебното и съдебното производства спрямо него са продължили над 3 години и 3 месеца.

С оглед провеждането на адекватната правна защита в незаконосъобразно водения срещу него наказателен процес, е ангажирал адвокат и е заплатил адвокатско възнаграждение както следва:

-По НОХД № 78/2021 г по описа на Окръжен съд-Силистра в размерна 1500лева, заплатени на 20.05.2021г. и обективирани в Договор за правна защита и съдействие серия ,.Б” и № 313230;

-По НОХД № 71/2022г по описа на Окръжен съд-Силистра в размер на 1500 лева, заплатени на 04.01.2023г. и обективирани в

Договор за правна защита и съдействие серия „Б” и № 313733;

По ВНОХД № 307/2023г. по описа на Апелативен съд-Варна в размер на 500 лева, заплатени на 11.01.2024г. и обективирани в Договор за правна защита и съдействие серия „Б” и № 313737;

По КНОХД № 181/2024г. по описа на Върховен касационен съд в размер на 1000 лева, заплатени на 05.03.2024г. и обективирани в Договор за правна защита и съдействие серия „Б” и № 313741.

Незаконосъобразно проведеното срещу него наказателно преследване и незаконосъобразната осъдителна присъда са оказали огромен отзвук сред всичките му познати и са му повлияли изключително негативно. Изпаднал в стрес през целия период на воденото спрямо него наказателно дело- дори още преди привличането му в качеството на обвиняем- по време на разпитите му в качеството на свидетел.

Затворил се в себе си, спрял да общувам с колеги и приятели, променил коренно начина си на живот. Преди това е бил много общителен, но след повдигането на обвинението атмосферата на работното му място рязко се влошила: колегите започнали да странят от него, работодателят му демонстрирарал негативизъм, който в последващ момент е станал причината да приключат трудовите си взаимоотношения и да напусне фирмата, в която работел към момента на възникване на ПТП.

Наказателното производство се е отразило негативно и на семейния му живот. Станал много тревожен, потиснат, не е можел да спи вечер, да се храни, депресирал се е.

Всичко това го мотивира да предяви претенциите си.

3

ОТЕТНИКЪТ по жалбата- ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана по право от Окръжна прокуратура –Силистра, чрез Зам. окръжен прокурор Св.Т.- е подал писмен отговор, с който заявява, че счита исковете за допустими, но неоснователни и недоказани по размер.

Не оспорва фактите, че срещу ищеца е било водено наказателно производство по ДП № 6518 ЗМ -105/2018г. по описа на ОД МВР -Силистра, приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

Оспорва:

-твърденията в исковата молба относно характера, интензитета и продължителността на претендираните неимуществени вреди, както и наличието на пряко причинно -следствена връзка между тях и воденото наказателно производство.

Обръща внимание на това, че не са ангажирани и доказателства за публично разгласяване на материали от разследването от страна на прокуратурата или за действията извън законоустановените правомощия на държавното обвинение.

Моли съда да отчете, че спрямо ищеца е била взета най -леката мярка за неотклонение - „Подписка“, без ограничаване свободата му на предвижване, без задържане под стража или домашен арест.

Продължителността на производството не надхвърля разумни срокове с оглед предмета, фактическата и правна сложност на делото и упражнените процесуални права от страните.

-твърденията за настъпилите неблагоприятни последици в професионален аспект. Не са представени доказателства за прекратяване на трудово правоотношение поради воденото наказателно производство, нито за други конкретни неблагоприятни трудови последици, намиращи се в пряка причинна връзка с действията на прокуратурата.

-размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди както изключително завишен и несъответстващ на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, обществено -икономическите условия в страната и установената съдебна практика по сходни случаи.

-претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираните имуществени вреди, считано от датите на извършените плащания за адвокатска зашита.

Съгласно т.4 от ТР №3/22.04.2005г. по т.д. №3/2004г. ОСГК на ВКС при незаконни актове правозащитните органи началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху обезщетението, както и началният момент на погасителната давност, е влизането в сила на оправдателната присъда.

Счита, че изложените в исковата молба твърдения за преживян силен психически дискомфорт, депресивни състояния, социална изолация, нарушени семейни и професионални отношения са общи, бланкетни и неподкрепени с обективни доказателства.

По делото не са представени медицински документи, данни за проведено лечение, консултации с психиатър или психолог, болнични листове или други доказателства, установяващи настъпили трайни увреждания на психическото или физическо здраве на ищеца.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което след като съобрази 4 направените възражения, да присъди обезщетение, в размер съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и установената съдебна практика.

Като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ по отношение на Прокуратурата на Р.България и по чл.86 от ЗЗД.

Съгласно тази разпоредба, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Държавата, в лицето на съответните органи, отговаря и дължи обезщетение за всички причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от образувано наказателно производство, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Без значение е дали вредите са причинени виновно от съответните длъжностни лица, намиращи се в трудово или служебно правоотношение със съответния правозащитен орган и дали действията им са били в съответствие с процесуалния закон.

Основанието за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по Наказателния кодекс и е оправдано. Обвинението в престъпление се явява незаконно винаги, щом има влязла в сила оправдателна присъда. Поради това отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства. Това е последица от специално установената от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане.

В конкретния случай, ответникът не оспорва, че срещу ищеца e водено посоченото по- горе наказателно производство, по което той е признат за невинен и е оправдан изцяло.