Протоколно определение № 106 от 19.06.2024, Районен съд - Белоградчик

ПРОТОКОЛ

№ 106 гр. Белоградчик, 19.06.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова

Сложи за разглеждане докладваното от Анна Ив. Кайтазка Наказателно дело частен характер № 20241310200085 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Частният тъжител И. К. – редовно призован, се явява лично и с адв. Ир.

В. – ВАК, надлежно упълномощена.

Подсъдимият Р. И. – редовно призован – не се явява. Вместо него се явява адв. В. М. – АК Перник, надлежно упълномощен.

Съдът докладва писмен отговор на тъжба от подсъдимия, депозирана на 14.06.2024 г., като предвид краткия срок до днешното заседание, съдът не е взел отношение в закрито заседание по така направените възражения.

Адв. В. – няма проц. пречки, моля да се даде ход на делото. Получих вчера отговора на тъжбата. Моля, да не уважавате искането за прекратяване на наказателното производство по делото, същото е неоснователно, аргументите си подробно съм изложила в тъжбата - защо сме предявили същата и защо извършеното деяние е такова, което се преследва по частен ред.

Адв. М. – моля да се даде ход на делото. Оспорвам твърденията на тъжителя. Поддържам отговора на тъжбата.

Съдът прикани страните към спогодба.

Адв. В. – не сме обсъждали спогодба.

Адв. М. –не е възможно спогодба.

1

Съдът обявява прекъсване на заседанието за 20 мин. - почивка, за да вземе отношение по възраженията на подсъдимия в писмения му отговор.

Заседанието продължи след обявеното прекъсване.

Съдът, при насрочване на настоящето заседание, в разпореждането си действително е посочил, че не са налице предпоставките на чл.250 и чл.251 от НПК, поради което е и насрочил заседанието.

Но след получаване по делото на писмен отговор от подсъдимия на изпратеното му копие от частната тъжба, и след по-детайлно, и прецизно запознаване с фактите и обстоятелствата , наведени в тази тъжба, с възраженията срещу така отправеното обвинение, поддържани и днес в с .з., съдът направи следната преценка:

На първо място:

По Пункт II от възраженията на Р. И. – навежданите доводи в т.1, 4, 5, 6 и 7 – са възражения по обвинението – по същество. Подсъдимият е взел отношение по въпроса за вината си, оспорва излаганата от тъжителя фактическа обстановка, по някои доказателства, събирани в друго нак. производство – спряното ДП по казуса, /което е и недопустимо тук/, по законността на постройките на К. – не относимо дори, и липсата на доказателства за притежавани от него движими вещи и не претендирането им преди; все аргументи, които при даване ход на делото, разглеждащият го съд би следвало да обсъди в своя окончателен съдебен акт.

В т. 2 от същия пункт обаче – се прави едно според съда неоснователно възражение – за липса на описан начин на причиненото унищожаване на вещи. В тъжбата неколкократно е описан начина, чрез който, според тъжителя, са унищожени вещите му – пожар, т.е. обвинението е, че именно чрез изгарянето им /на вещите/ , в такъв именно процес, са погинали те.

В т.3 от пункт II– е демонстрирано основателно възражение, съдът го приема и е изцяло съгласен с твърденията на подсъдимия, че воденото ДП № 121/2022 г. на РУ-Белоградчик, както и постановлението за спирането му от наблюдаващия го прокурор, не са част от настоящето производство. Те да друго, отделно наказателно такова, и поради това, нито събраните по ДП доказателства могат да се ползват сега от настоящия съд / той следва 2 принципно да събере и прецени непосредствено, в развиващ се пред него процес такива/, нито изводите на прокурора, спрял ДП - са обвързващи сега съда. Тези изводи се базират на воденото от държавата до онзи момент – спирането, разследване, и ползването като аргументи от прокурора – събраните до онзи момент доказателства. /или - сега се повдига друго обвинение с тъжбата и съдът на общо основание следва да прецени фактите и обстоятелствата, излагани в нея, за да определи рамките и правната квалификация на обвинението и отговорността която е потърсена към подсъдимия от тъжителя/.

В т.8 пункт II– възражението на подсъдимия, съдът намира за неоснователно, тъй като е лична преценка, самостоятелно лично право на заинтересованото лице – в случая пострадалия по ДП К., да ли да обжалва или не постановлението за спиране на прокурора, и с какви мотиви да го обжалва , ако вземе такова решение.

Съдът отчита, че изразеното в т. 9 пункт II мнение на подсъдимия – също е неоснователно, тъй като няма изрична законова забрана за това да се поискат и допуснат до разпит като свидетели лица, вече давали показания в един процес, който е „отменен“ и „върнат“ изначално да отпочне. А доколкото тези показания ще се ценят като обективни и незаинтересовани, ще реши при оценката им преценяващият съд, изслушал отново свидетелите.

Пункт III – възражението също е изцяло по същество на предмета на делото, касае имущественото и социално положение на подсъдимия, и няма основание да се обсъжда тук.

На следващо място, и най-важно обаче:

Досежно изложеното от подсъдимия в Пункт I на писмения му отговор – съдът , след като прецени твърдението на подсъдимия в тази част на възраженията му/за вида на провежданото наказателно производство/, разгледа и обмисли по-внимателно съдържанието, откъм факти и обстоятелства, на тъжбата и отчете константната и многобройна съдебна практика в страната, намери това твърдение на подсъдимия за правилно.

Действително, по повод инцидента с имота на частния тъжител – изгорели сгради, инвентар и др. вещи, на 25.03.2022 г., първоначално е било отпочнато разследване от компетентните органи за това по см. на НПК, за евентуална 3 престъпна проява по чл.331 ал.1 вр. чл.330 ал.1 от НК, свързана с неправилно боравене с огън на открито. Последното, безспорно представлява „палене“ – „палеж“ по см. на НК, въпреки липсата на изрична дефиниция на тази житейска /човешка/ проява и е задължителен елемент от деянията по чл.330 и чл.331 от НК /за разлика от тези по чл.216 от НК – където няма значение механизма, по който се посяга върху целостта/ функциите на чужда вещ, стига да не е “общоопасен“ механизъм, който би обусловил именно общоопасно престъпление - с използването на сили, не подлежащи на контрол, което може да доведен до засягане обществени имуществени интереси на неограничен брой лица, а не такова против собствеността на гражданите, като унищожаването и повреждането, за съставомерността на което нямат значение използваните начини и средства, стига те да не са общо опасни, което не е налице в настоящият казус.

Няма спор в случая, че и по воденото ДП и при обвинението, повдИ.о с тъжбата по настоящето дело става въпрос за разследване на погиване на вещи, чрез пожар. И затова, и правилно е било отпочнато разследване за общоопасно престъпление по гл. XI, раздел I от НК. Единственият аргумент обаче, за да се прекрати това държавно разследване е била стойността на унищожените /изгорели/ вещи, собственост на тъжителя И. К.. И тъй като, тя е преценена на по-ниска такава / 5245,00 лв. /– обусловила липсата на задължителния за престъплението от общ характер признак „значителна стойност“, то е и прекратено воденото ДП. Съдът тук следва да отбележи, че терминът „значителна стойност“ и „значителни вреди“ /имуществени/ са различни правни понятия. Въпреки, че и двете , в крайна сметка имат оценъчен, паричен израз, с определен от съдебната практика, решения, вкл. и тълкувателни, и постановления на ВС/ВКС – минимален праг - 14 МРЗ за страната към момента на увреждането, то : първото понятие е задължителен елемент от всяко едно деяние по чл.330 или 331 от НК, докато второто – е допълнителен квалифициращ признак по см. на чл.330 ал.3 и чл.331 ал.3 от НК. Т.е. независимо дали има настъпили значителни или не значителни вреди / тук дори няма изискване да са „имуществени“/, то задължително следва да е налице признака „значителна стойност“ на запалените вещи. В случая, пред органите на ДП, пострадалият И. К. е бил заявил унищожени негови вещи – две постройки и намиращи се в едната от тях движими вещи, които след оценката им в хода на разследването – не са се оказали на „значителна 4 стойност“ / под размера на 14 МРЗ/. Затова и прокурорът е приел, че е възможно евентуално престъпление по см. на чл.216 ал.6 вр. ал.1 от НК, без при него /този вид деяния /да е, както каза по-горе съдът - задължителен общоопасния механизъм /боравене с огън, предизвикване на пожар/, като начин на посегателство върху чуждите вещи.

С тъжбата по делото обаче, тъжителят повдига обвинение срещу подсъдимия, което, съобразно изложените в сезиращия съда документ факти /тъжбата/, обуславя безспорно твърдения за друг вид проява – преследвана по общия наказателен ред. Този извод съдът си направи в крайна сметка, предвид не само начина на предизвикване погиването на вещите на К. – изгаряне в запален от другиго огън, а и с оглед вида и стойността на вещите.

Претендира се запалване и унищожаване, като негов резултат, на три недвижими вещи – сгради, и движими вещи в тях, на значителна стойност, подробно описани в тъжбата и списък-приложение към нея /много повече от заявените в хода на ДП/, които възлизат на обща стойност 15 750,00 лв. - над 14 МРЗ за страната към момента на деянието / 9 100,00 лв./. Или в случая, стойността на запалените вещи се явява „значителна “ , освен, че съвпада и с размера на причинените вреди – също значителни, тъй като вещите не са повредени, а изцяло унищожени. Право на тъжителя е да отправи каквото той прецени обвинение към лицето, което смята за виновно, респ. в този ред на мисли – тъжителят сам е преценил, макар и в по-късен, след спиране на ДП момент, какви вещи са му погинали. Разбира се следва да докаже обвинението си, но при такова сезиране на съда – с тъжба, то е ненадлежно.

Става въпрос за обвинение – заявени достатъчно данни пред съда за престъпление от общ характер – евентуално по чл.331 ал.3 вр. ал.1 от НК вр.чл.330 ал.1 НК и редът за разследване и решаване на правния спор – е друг, съдът не следва да дава ход на такава тъжба.

Ето защо тъжбата, при липса на друго изрично посочено от чл.24 ал.5 от НПК основание, следва да се приеме за неотговаряща на изискванията на разпоредбата на чл.24 ал.5 т.2 на закона вр. с указанията към тъжбите в чл.81 ал.1 НПК, каквато съдебна практика е също приета в страната - приравнена на несъответствие с указанието за излагане „обстоятелствата“ по обвинението, обуславящи воденето на дела от частен характер, и като последица от това следва да бъде прекратено образуваното наказателно производство от частен 5 характер. А с оглед данните в тъжбата - за евентуално твърдяно, престъпление от общ характер – материалите по делото – следва да бъдат изпратени на РП-Видин, като местно компетентна.

Предвид цялостното решение на съда към момента – за прилагане една от хипотезите на чл.250 ал.1 от НПК, същият не смята за нужно да се поизнася по пункт IV от възраженията на подсъдимия – относно допускането и призоваване на свидетели за разпит по негово искане.

Водим от всичко изложено и на осн. чл.247 б ал.2 т.1 от НПК вр. чл.250 ал.1 т. 1 НПК вр. чл.24 ал.5 т.2 от НПК вр. чл.81 ал.1 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждането си от закрито заседание - за даване ход на тъжбата и не дава ход на същата.

Оставя без разглеждане възраженията на подсъдимия , направени в пункт III, пункт IV и пункт II т.1,4,5,6 и 7 от писмени я му отговор на тъжбата по делото, като такива по същество на спора.

Оставя без уважение възраженията на подсъдимия , направени в пункт II т.2,8 и 9 от писмени я му отговор на тъжбата по делото, като неоснователни.

Уважава възраженията на подсъдимия , направени в пункт II т.3 и пункт I от писмения му отговор на тъжбата по делото, като основателни.

Прекратява наказателното производство по н.ч.х.д. № 85/2024 г. по описа на РС-Белоградчик.

Определението, в частта за прекратяване на наказателното производство, на осн. чл.250 ал.4 от НПК, подлежи на обжалване пред ОСВидин, по реда на гл.XXII НПК – в 7 дн. срок от днес.

Материалите по делото, вкл. и тези по изпратеното за послужване на съда ДП № 121/2022 г. на РУ-Белоградчик, да се изпратят на РП-Видин – по компетентност /с оглед деяние по чл.331 ал.3 вр. чл.330 ал.3 вр. ал.1 от НК/.