Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3321 от 21.11.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8029/2021
Вид
Решение № 3321
Подписан
21.11.2022
В сила
21.11.2022
Състав
Стела Кацарова, Галина Ташева, Виктория Марианова Станиславова

Цитирани разпоредби

  • чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 145, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 3321 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Галина Ташева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело № 20211100508029 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 20046732 от 18.02.2021 г. по гр.д. № 40815/18 г., СРС, ГО, 71 св ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. В. Ш. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к.

„*******, ул. „******* дължи на „К.И.“ ООД с ЕИК ******* и съдебен адрес гр. София, бул. „******* ет. ******* - чрез адв. Д., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. чл. 6 ЗПФУР, сумата от 363,13 лв., представляваща изискуема главница по Договор за потребителски кредит на граждани „Екстра“ № 48373/18.08.2015 г., ведно със законната лихва от 02.06.2017 г. до окончателното плащане, за която сума по ч.гр.д. № 36556/2017 г. по описа на CPC, II ГО, 71 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ;ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.И.“ ООД с ЕИК ******* и съдебен адрес гр. София, бул. „******* ет. ******* - чрез адв. Д. срещу Е. В. Ш. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „*******, ул. „******* искове за установяване дължимостта на следните суми по Договор за потребителски кредит на граждани „Екстра“ № 48373/18.08.2015 г.: 136,80 лв., представляваща възнаградителна (договорна) лихва за периода от 18.08.2015 г. до 31.05.2017 г.; 254,03 лв., представляваща договорна такса „Гарант“ за периода от 18.08.2015 г. до 31.05.2017г.; 30,81 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 19.10.2016 г. до 31.05.2017 г., за които суми по ч.гр.д. № 36556/2017 г. по описа на CPC, II ГО, 71 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ;ОСЪЖДА Е. В. Ш. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к.

„*******, ул. „*******, да заплати на „К.И.“ ООД с ЕИК ******* и съдебен адрес гр.

София, бул. „******* ет. ******* - чрез адв. Д., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 414,65 лв. - разноски за исковото производство и сумата от 157,61 лв. - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 36556/2017 г. по описа на CPC, II ГО, 71 състав.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника,с която се 1 обжалва решението в частта,в която са уважени предявените искове, като неправилно,противоречащо на събраните по делото доказателства.Съдът не взел предвид заключението на ССЕ,според което ответницата е изплатила изцяло дължимата главница от 800 лв.Тъй като договорът е недействителен,потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита –без лихви и други разходи.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция изцяло.

От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищеца,с която се обжалва постановеното решение в частта,с която са отхвърлени предявените искове като неправилно и незаконосъобразно.Неправилно съдът приел,че процесният договор е недействителен,че клаузата уреждаща договорната такса е нищожна.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да се уважи исковата претенция изцяло.

От въззиваемата страна не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са процесуално допустими , следва да бъдат разгледани по същество.

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

По жалбата на ответника:

Въззивникът неоснователно твърди,че в случай,че се приеме,че процесният договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.23 от ЗПК е следвало да се отхвърли исковата претенция изцяло,доколкото ответницата е извършила плащане в размер,надвишаващ процесната главница.Пред СРС,от страна на ответника, не е въведено възражение за прихващане на недължимо платени суми към ищеца,поради което не е извършено прихващане.

Жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

По насрещната жалба на ищеца :

Неоснователно е възражението на ищеца,че неправилно съдът приел,че процесният договор е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен /чл. 22 ЗПК/. Цитираните разпоредби са императивни материалноправни норми и за приложението им съдът следи служебно /ТР No 1/2013 г. по т. д. No 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

СРС правилно е приел, че договорът за кредит, на който ищеца основава претенциите си, е изцяло недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на императивната 2 разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В представените Общи условия на „К.И.“ ООД /чл.

5.6./ е предвидено, че размерът на годишния процент на разходите се посочва в договора за кредит, като размерът му се изчислява съгласно формулата, посочена в Приложение № 1 от ПЗР на ЗПК. В процесния договор за кредит не фигурира посочен размер на ГПР.

Редакцията на чл. 22 ЗПК не урежда недействителността да се отнася до отделни клаузи на договора, а предвижда нищожност на целия договор. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. Т.е. отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, като в случая подлежащата на връщане сума възлиза на усвоената от ответницата и непогасена главница в размер на 363,13 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 02.06.2017г., до окончателното плащане.

Неоснователно е възражението, че клаузата уреждаща договорната такса е нищожна.

Правилен е изводът на съда, че дори и договорът да беше действителен, то клаузата на чл.

4.1.Ь от договора, предвиждаща задължение за потребителя да заплати такса „Гарант“, включена в месечните вноски в размер на 49,33 лв. месечно, е уговорена във вреда на потребителя и е нищожна /чл. 146, ал. 1 ЗЗП/. Таксата е определена в размер, почти равен с размера на отпуснатия кредит /73,99% от главницата/, и води до неоснователно обогатяване на кредитора и създава опасност от свръхзадлъжняване на потребителя, което противоречи на изискванията за добросъвестност, което обуславя извода за неравноправност на клаузата по смисъла на чл. 145, ал. 1 ЗЗП.

Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд,поради което то трябва да бъде потвърдено .

На въззиваемата страна „К.И.“ООД ,по жалбата на ответника, се дължи адвокатски хонорар в размер на 300 лв.,който следва да бъде присъден.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20046732 от 18.02.2021 г. по гр.д. № 40815/18 г., СРС, ГО, 71 с-в в обжалваните части.

ОСЪЖДА Е. В. Ш. с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „*******, ул. „*******, да заплати на „К.И.“ ООД с ЕИК ******* и съдебен адрес гр. София, бул. „******* ет.

******* сумата 300 лв.на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3