Решение № 1670 от 29.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1670 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110141717 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца **********************, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо ответника М. К. Р., ЕГН **********, в качеството на собственик на топлоснабден имот, находящ се в **********************************, с присъединен абонатен № ******, съществуването на вземане за сумата от 305,41 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за отчетен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 21.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 60,11 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 18.03.2025 г., сумата в размер на 37,19 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 21.03.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 8,98 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.04.2022 г. до 18.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.04.2025 г. по ч. гр. д. № 16632/2025 г. по описа на СРС, 166и състав.

В исковата молба ищецът **********************, ЕИК *********, поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в **********************************, с присъединен абонатен № ******, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди 1 се, че продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от ********************** на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от

******************* съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира присъждане на разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. К. Р., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. Т. Ж., с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани по размер. Релевира се възражение за погасителна давност. Поддържа, че подадените от дружеството топлинен счетоводител данни са неправилно изчислени, тъй като до процесния имот, респ. – в СЕС, не е била доставена твърдяната топлинна енергия за отопление и за подгряване на вода. Оспорва и начина на изчислени на вземането за мораторна лихва. Поддържа, че е била начислена мораторна лихва върху платена главница за ТЕ за периода от 01.02.2022 г. до 31.07.2024 г. Твърди, че в процесния имот са премахнати отоплителните тела, като уредите към тях са били свалени. Сочи се, че за процесния имот ответникът е имал задължение единствено да заплаща цената за ДР. Заявява, че фактурираните суми за доставена топлинна енергия и за подгряване на вода са изчислени въз основа на погрешна методика. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

На основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице – помагач на ищеца е конституирано *******************, ЕИК *********, което подава молба чрез юрк. К. Г., в която заявява, че не оспорва предявения от ********************** иск и счита същия за основателен и доказан.

Твърди, че дяловото разпределение за аб.№ ******/ Инсталация № ********** е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Б., която поддържа депозираната искова молба. Ответникът се представлява от адв. Ж., който оспорва исковите претенции като неоснователни и напълно недоказани; поддържа възраженията, посочени в отговора. Моли да бъдат отхвърлени исковете в цялост.

Страните нямат възражения по проектодоклада и молят същият да бъде приет за окончателен.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, 2 приема следното:

Исковете са допустими, подадени в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК.

За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; предоставяне на услугата по дялово разпределение от дружеството топлинен счетоводител. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността. За уважаване на исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия и на услугата по ДР. В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Между страните е безспорно, а и се установява от нотариален акт № **, том ****, общ регистър ****** от 2003 г., че в процесния период М. К. Р. е собственик на топлоснабден обект: апартамент №1, находящ се в *********************************** с абонатен № ******. Ето защо, като съобрази нормативната уредба , цитирана по-горе, ответникът несъмнено има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 3

ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / за топлоснабдения имот, като между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор". Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Следователно в случая, общите условия са влезли в сила. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответникът не твърди и не установява да е упражнил това право срещу Общите условия на ******************** от 2016 г., поради което следва да се приеме, че същите са приети.

По делото са изслушани и приети заключения на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, неоспорени от страните, които съдът намира за обективно и компетентно изготвени, поради което ги кредитира, освен заключението на съдебно-техническата експертиза в частта, с която вещото лице дава правен извод относно недължимост на сумата поради отмяна на формулата за определяне на топлинна енергия за сградна инсталация, доколкото това е правен въпрос.

От съдебно-техническата експертиза вещото лице А. Ж. установява, че ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за топлинна енергия, разпределена на аб. № ******, квтч. за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. в общ размер на 2 157,69. В процесния имот, радиаторите са демонтирани, не е потребявана топлинна енергия за отопление на имот, нито топлинна енергия за БГВ. Стойността на потребената от ответника топлинна енергия за сградна инсталация за процесния период възлиза в общ размер на 326, 26 лв, като е посочил и месечни стойности в Таблица № 4 от СТЕ.

Ищецът доставчик на ТЕ – ********************** редовно, ежемесечно е отчислявала за своя сметка технологичните разходи /загуби/ на ТЕ в абонатната станция. Общият топломер, монтиран в абонатната станция е преминал метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност от оторизирани юридически лица. С крайното си заключение, заявява, че в резултат от извършените аналитични пресмятания и проверени информационни източници, вещото лице определя, че през процесния период 05.2021 г. – 04.2024 г. сумата за потребена топлинна енергия възлиза в размер на 326, 26 лв., представляваща стойността на потребената от ответницата топлинна енергия, без включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива.

От заключението на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните задължения не са платени, като общо дължимите суми, са както следва: 305,41 лева - главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. и 37,20 лв. за услуга дялово разпределение в периода от м.

08.2022 г. до м. 04.2024 г, както и 69, 04 лв. начислени лихви. За периода 4

21.03.2022 г. – 30.04.2024 г., след приспадане на всички суми за покрития от погасителната давност период: за топлинна енергия и дялово разпределение сумата е в общ размер на 325, 56 лв., от които 278, 65 лв. главница и 46, 91 лв. лихви. Установява, че за отоплителния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. изравнението между прогнозните данни и реално потребената топлинна енергия е сума в размер на 3.65 лв. за доплащане, за периода 09.2022 г. сумата от 3,30 лв., за отоплителния период 01.05.2022 до 30.04.2023 г. изравнението е 4.65 лв., като през м. 09.2023 г., след издаване на общата фактура е извършена корекция, която увеличава задължението – общо 19, 96 лв.; за периода 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. – изравнението между прогнозните данни и реално потребената топлинна енергия е сума в размер на 12, 47 лв. за възстановяване.