Определение № 32874 от 10.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 11258/2026
- Вид
- Определение № 32874
- Подписан
- 10.09.2026
- В сила
- 10.09.2026
- Състав
- ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 167 - 169 · Наказателен кодекс
- чл. 167 - 169 · Наказателен кодекс
- чл. 167 - 169 · Наказателен кодекс
- чл. 219 · Наказателен кодекс
- чл. 220 · Наказателен кодекс
- чл. 282 · Наказателен кодекс
- чл. 301 - 307 · Наказателен кодекс
- чл. 301 - 307 · Наказателен кодекс
- чл. 301 - 307 · Наказателен кодекс
- чл. 301 - 307 · Наказателен кодекс
- чл. 301 - 307 · Наказателен кодекс
- чл. 301 - 307 · Наказателен кодекс
- чл. 301 - 307 · Наказателен кодекс
- чл. 321 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 32874 гр. София, 10.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20261110111258 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на И. Г. К. срещу Й. М. М..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът намира последната за нередовна поради липса на представен екземпляр от магнитния носител тип „флаш-памет“ за ответницата. Тия твърдения са относими към събирането на доказателствата, а не към редовността на исковата молба.
Разпечатките на електронни публикации и други документи, приложени към исковата молба, трябва да приети като доказателства по делото. Доказателственото искане от исковата молба за допусканета на общо четирима свидетели при режим на довеждане е относимо и допустимо и следва да бъде уважено. По формулираните с отговора на исковата молба доказателствени искания първостепенният съд ще се произнесе в първото открито съдебно заседание, след като предостави възможност на ищеца да се запознае с тях и да изрази съответно становище.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за възможно най-ранната дата.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гр. дело № 20261110111258 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2026 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 19. 10. 2026 г. от 10, 30 часà, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПУСКА разпит на двама свидетели при режи на довеждане на страната на ищеца, които да установяват твърдените от него неимуществени вреди. ДОПУСКА разпит на още двама свидетели при режим на довеждане на страната на ищеца, които да установяват авторството и разгласяването на електронните публикации.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако не доведе някой от допуснатите му свидетели за разпит в първото открито съдебно заседание без да представи доказателства за 1 наличието на уважителни причини, то съдът ще отмени определението за допускането на разпита му.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищецът твърди, че е утвърден учен и обществено значима и разпознаваема личност, заема академичната длъжност „професор“, притежава образователната и научна степен „доктор“ и е действащ ректор на МГУ „*******“, като се ползува с високо обществено доверие и признание в професионалната гилдия и минната индустрия. Твърди, че има богат практически опит като инженер, активно развива научноизследователска дейност, участва в научни форуми, членува в редица престижни професионални организации, активно си сътрудничи с водещи минни компании, които го разпознават като висококвалифициран експерт и надежден партньор. От друга стана, ответницата е бивша служителка на МГУ „*******“, която е била назначена на длъжността „асистент“ от ищеца в началото на 2025 г. Ищецът я освободил със заповед от 30. 05. 2025 г., считано от 02. 06. 2025 г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ в срока за изпитване. Твърди, че ответницата разгласила в два профила в т.нар. социална мрежа „*******“ (***) обидни думи и клеветнически изявления по отношение на ищеца. По-точно обидните думи и клеветническите изявления били следните: „Г-н *** К.“, „Да спасим МГУ от лицето К.“, „Да се спре с тормоза“, „Че съм заплашвана от г-н К.“, „Добър вечер, г-н К.. Обръщам се специално към Вас да ви уведомя, че всички действия по линия на заплахи, тормоз и уволнения в МГУ ще бъдат следени и ще бъдат популяризирани“, „Знаем каква е цената от него към вас, както финансова – 1 000 лева , така и безпроблемно завършване, участие в програми по *** и т.н.“, „Потока на Кеша в МГУ“, „МИСТЪР КЕШ“, „финансови потоци пред подставени фирми“ , „директни договори със себе си“, „източване на договори“, „глава на организираната група“, „ДА ПОМОГНЕМ НА (…) ДА СИ КУПИ ОЩЕ ДВА МАНДАТА, ЧЕ ПО ЗАКОН НЯМА КАК – ПОЛАГАТ СЕ ДВА НА ЧОВЕК. НО ВСЕ ПАК
СМЕ В Б. И ЗНАЕМ, ЧЕ С ПАРИЧКИ ВСИЧКО СТАВА“, колаж с лика на ищеца и заглавие „Държавен тарикатски университет“, „Как се унищожава и приватизира университет“, колаж с лика на ищеца и заглавие „ВНИМАНИЕ, ВНИМАНИЕ !!!
ВИЖДАМ ВСИЧКО !“, колаж от 06. 01. 2026 г. с лика на ищеца и апокалиптичен образ във връзка с изборите в съответното висше училище, колаж с лика на ищеца и на министъра на образованието и текст „К., ти нали ми обеща да ми подпишеш назначението за Ректор на МГУ?!?!“, видеоклип и снимков материал от 11. 01. 2026 г., на които ищецът бил представен окарикатурен и унизен като злоупотребяващ с алкохол и мислещ за жени, публикация от 13. 01 2026 г. със заглавие „ПОТОКА НА СТУДЕНТСКИТЕ ОБЛАГИ!“, в който ищецът отново бил окарикатурен, както и публикация от 14. 01. 2026 г. с лика на ищеца и заглавие „МОИТЕ ХОРА!“, в който ищецът отново бил окарикатурен. Ищецът обобщава, че с тези публикации ответницата принизила и уронила личното му достойнство и му приписала редица престъпления (подкуп и търговия с влияние по чл. 301 – 307 НК, злоупотреба със служебно положение по чл. 282 НК, безстопанственост по чл. 219 НК, сключване на неизгодни сделки по чл. 220 НК, престъпления, свързани с изборни процеси, по чл.
167 – 169 НК, както и участие в организирана престъпна група по чл. 321 НК).
Ищецът заявява, че е претърпял неимуществени вреди вследствие на тези публикациии, изразяващи се в отрицателни емоционални преживявания от публичното засягане на доброто му име, като накърняването на честта и достойнството му било с 2 висок интензитет. Изтъква, че публикациите били направени публично пред неопределен кръг лица, като злепоставили и продължавали да го злепоставят пред близки, колеги и приятели, при което на ищеца му се наложило да ги убеждава, че публикациите били неверни. Развива подробни доводи във връзка със свободата на словото, като се позовава на решения на КС и ВКС, като достига до извода, че поведението на ответницата е обективно противоправно. Иска от съда да осъди ответницата да му заплати паричната сума в размер на 5 000 евро, част от общо 50 000 евро, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за обиди и клевети, нанесени и разгласени посредством електронни публикации на интернетстраниците ***, ведно със законовата лихва от 13. 12. 2025 г. (датата на публикуването на първата публикация) до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.
Развива доводи за нередовност на исковата молба. По същество оспорва предявения иск като неоснователен. Отрича посочените в исковата молба профили в т.нар. социална мрежа „*******“ да са били създадени от нея, съответно отрича да е авторът на описаните в исковата молба електронни публикации в тях. Оспорва истинността и на самите приложени към исковата молба разпечатки на публикации. Изтъква общоприетото значение на думата „***“, като прави извод, че тя нямала утвърдено вулгарно значение, нито била псувня или цинизъм. По отношение на публикацията за организирана (но не и престъпна) група, парични потоци и „Мистър Кеш“, изтъква, че не представлявали груба и обществено неприемлива форма на изразяване, която да е насочена срещу ищеца, а твърденията в исковата молба за корупционни практики, злоупотреба със служебно положение и конфликт на интереси били оценъчни съждения, основаващи се на възприемането на конкретни обстоятелства от страна на самия ищец. По отношение на публикацията „Коледна кауза“ и „Държавен тарикатски университет“ изтъква, че съдържали една лична позиция на неизвестния й автор, като не било ясно до кого се отнасяла. Не бил посочен изрично и университетът, за който публикацията се отнасяла. Развива доводи и относно публикацията „Как се унищожава и приватизира университет“. По отношение на публикацията „Внимание! Внимание ! Виждам всичко!“ изтъква, че и в нея било посочено неопределено лице без име, длъжност и индивидуализиращи данни, но то било във видимо добро физическо здраве, с мускули и спортен екип, като не били ползвани обидни квалификации. По отношение на публикацията „Ти избираш“ намира, че отново било посочено неопределено лице без име, длъжност и индивидуализиращи данни, а самата публикация съдържала една само оценка, която не била крайно груба, нито обществено неприемлива. Изтъква, че тази публикация не съдържала и нито едно позорящо обстоятелство, като агитацията не била позоряща. По отношение на публиканцията с ангели изразява становище, че според християнското богословие ******* няма физически образ или форма, защото Той е дух, като идеята за министъра на образованието като „Бог“ била изразена единствено в исковата молба на ищеца. Допълва, че в представите на съвременните хора ангелите символизирали невинност и имали положителен образ, поради което липсвала каквато и да е обида или клевета. Що се отнася до публикацията „БАРДАК В МГУ“, според ответницата абревиатурата „МГУ“ могла да се отнася и до МДУ „М. В. Л.“, не било ясно кои били лицата на изображението, а наличието на чаша в изображението не означавало непременно, че се илюстрирала употребата на алкохол (течността могла да бъде безалкохолна бира или комбуча). Освен това изразява несъгласие с интерпретацията на изображението от страна на ищеца, че в главата на централната фигура се въртели единствено мисли за жени. Дори и да се приемела тази интерпретация, мисленето за 3 лица от противоположния пол било естествено и не можело да съставлява нито обида, нито клевета. Във връзка с публикацията „Поток на студентските облаги“ било посочено „корумпирани студентчета“ без да е ясно от кой университет били те, а речевия балон „Блажиш ли, блажиш ли дядо попе“ съдържал закачлив народен израз, отправен към друго лице. Ищецът сам интерпретирал тази публикация като съдържаща крайно негативна оценка за злоупотреба с ресурси и корупционно поведение. Във връзка с публикацията „Моите хора“ също било посочено неопределено лице без име, длъжност и индивидуализиращи данни, като не било ясно кои били лицата на изображението. Ищецът отново правел собствена интерпретация на изображението, с която ответницата изразява несъгласие. Изтъква, че той сам използвал думите „корупционни практики“, а от самото изображение не могъл да се направи извод за „раздаване на пари“ и не могло изобщо да се определи дали били изобразени пари. Освен това изразът „моите хора“ не представлявал каквато и да била отрицателна оценка или отношение в крайно груба форма, което да е обществено неприемливо. Отрича ищецът да е претърпял твърдените с исковата молба неимуществени вреди, във връзка с което се позовава на представените от него доказателства (изборни документи), разкриващи значителна подкрепа. Ищецът не бил посочил каква конкретна вреда му била причинила всяка отделна публикация.
Изразява несъгласие и с началната дата, от която ищецът претендира законовата лихва върху обезщетението, предмет на иска. Иска от съда да отхвърли подадената искова молба. Претендира разноски.
Ищецът предявява осъдителен иск с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 45 ЗЗД, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да установи при условията на пълно и главно доказване публикуването на описаните в исковата молба материали, че техният автор е ответницата, претърпяването на описаните в исковата молба неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинна връзка между твърдените неимуществени вреди и публикуването на описаните в исковата молба материали.
УКАЗВА на ответницата, че при установяването на горните обстоятелства в нейна тежест ще бъде да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във връзка с което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че настоящият съд и следващите инстанции ще следят служебно за нищожността на правните сделки или отделните техни уговорки, които са от значение за спора, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становища и да посочат доказателства във връзка с възможната нищожност на съответните сделки и уговорки до края на първото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд.