Определение № 582 от 19.10.2022, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 582 гр. Сливен, 19.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20222200500439 по описа за 2022 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена о т „Сити Кеш“ ООД, гр.С. чрез пълномощника юриск. К. против Разпореждане №1175 от 20.09.2022г. на Котелски районен съд, постановено по ч.гр.д.№542/2022г. по описа на съда, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на молителя „Сити Кеш“ ООД, гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. А. Б. за възнаградителна лихва в размер на 8,70лв. за периода 22.12.2021г. – 09.03.2022г. и лихва за забава в размер на 12,25лв. за периода 01.03.2022г. - 01.08.2022г.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че дори и съдът да приеме клаузата за неустойка за нищожна, то е налице частична недействителност на договора за кредит, поради което следвало да се присъдят претендираните вземания за главница, възнаградителна лихва и законна лихва за забава. Отделно от това намира изводите по отношение нищожността на неустойката за неправилни. Посочва, че неустойката не се включва в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК и нито един компонент от формулата за изчисляване на ГПР в Приложение №1 на ЗПК не съдържа неустойка за неизпълнение на каквото и да е задължение по договора. Размерът на неустойката е упоменат изначално и в погасителния план е посочен в размера на вноските е с цел улеснение на потребителя, за да може да прецени какъв би бил размера на вноската му, ако неизпълни задължението си за предоставяне на обезпечение. Изтъква, че в конкретния казус имало договорена между страните компенсаторна неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като страните по 1 тази индивидуално договорена клауза акцентирали върху обезщетителната функция на неустойката. Жалбоподателят посочва, че неустойката по кредита е предвидена не като част от възнаграждението за паричния заем, а като неизпълнение на задължението за обезпечаване на същия - именно, за да обезщети липсата на поръчител, който да гарантира изпълнението на договорните задължения и при неизпълнение кредиторът да има право да поиска вземанията си от него. Освен това, заповедният съд неправилно бил извършил и преценка на неравноправните клаузи без да съобрази разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП, според която неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Изтъква, че клаузата за предоставяне на обезпечение е индивидуално договорена между страните и след като кандидат кредитополучателя се запознае с условията по нея следва да ги приеме, за да продължи към сключването на договора за паричен заем. Жалбоподателят посочва, че сключеният с потребителя договор не можел да се квалифицира като договор при общи условия. Изтъква, че размерът на уговорената между страните неустойка при неосигуряването на лице, което да поръчителства за задължението на потребителя се преценява във всеки отделен случай с оглед на всеки отделен потребител, като се вземал предвид и размерът на предоставения кредит, уговорките за погасяването му. В жалбата се посочва, че потребителят имал право по закон на отказ от потребителския си заем и то без да дължи каквото и да било обезщетение, като това негово право било инкорпорирано в договора за паричен заем. Жалбоподателят изтъква, че кредитополучателят не се е възползвал от това свое право в посочения от чл.50 от ЗЗП 14-дневен срок от сключване на договора за паричен заем, в който случай той не би дължал претендираните разноски, лихви и неустойки. Счита, че дори да се приеме, че има нищожни клаузи, те не водят до нищожност на целия договор и следва да бъде присъдена сума, съгласно валидните клаузи на договора. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част и да постанови издаване на заповед за изпълнение относно обжалваните вземания за възнаградителна лихва и лихва за забава, както и направените в заповедното производство разноски.

Претендира присъждане на разноските, направени в настоящото производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Котелският районен съд е бил със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Сити Кеш“ ООД, гр.С. против В. А. Б. за заплащане на следните суми: главница в размер на 200лв. по Договор за потребителски кредит №610293 от 22.12.2021г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението; възнаградителна лихва в размер на 8,70лв. за периода 22.12.2021г. – 09.03.2022г.; договорна компенсаторна неустойка в размер на 31,30лв. за периода 22.12.2021г. – 09.03.2022г.; законна лихва за забава в размер на 12,25лв. за периода 2

01.03.2022г. -01.08.2022г. и неустойка за забава в размер на 50,00лв., начислена еднократно на 01.05.2022г.

Към заявлението е приложен Договор за потребителски кредит №610293 от 22.12.2021г., погасителен план, стандартен европейски формуляр и Тарифа на таксите за допълнителните услуги.

Според параметрите по договора, същият е за главница от 200 лева; срок 11 седмици; размер на вноската по кредита – 1 х 1,56 лв. и 10 х 20.87 лв.; ГПР 50%.

Фиксиран лихвен процент 40,50%. Погасителния план към договора е с разбивки за дата на плащане на вноските, главница, лихва и неустойка. В чл.5 от Договора е посочено, че договора за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения, като в ал.2 е предвидено представяне на обезпечението в срок до 3 дни от сключване на договора. В чл.11, ал.1 от договора е предвидена неустойка при непредставяне на договореното в чл.5 обезпечение в 3-дневен срок от сключването на договора, в размер на 53,74лв.

С Разпореждане №1175 от 20.09.2022г., постановено по ч.гр.д.№542/2022г., Котелски районен съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В. А. Б. за главница в размер на 200лв. по Договор за потребителски кредит №610293 от 22.12.2021г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението и разноски в размер на 75лв.

С Разпореждането е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение в частта относно възнаградителна лихва в размер на 8,70лв. за периода 22.12.2021г. – 09.03.2022г.; договорна неустойка в размер на 31,30лв. за периода 22.12.2021г. – 09.03.2022г; законна лихва за забава в размер на 12,25лв. за периода 01.03.2022г. 01.08.2022г., 50лв. неустойка за забава, начислена еднократно на 01.05.2022г., както и претендираните разноски за разликата от уважената част до пълния претендиран размер. Изложени са съображения за основаване на неравноправни клаузи и нищожни такива по отношение на отхвърлените вземания.

Разпореждането е връчено на заявителя „Сити Кеш“ ООД, гр.С. на 21.09.2022г. чрез системата за сигурно електронно връчване. Частната жалба е подадена чрез ССЕВ на 28.09.2022г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С частната жалба се обжалва разпореждането на РС - Котел в частта, с която е отказано издаване на заповед за изпълнение по отношение на вземането на кредитора – 3 жалбоподателя, за възнаградителна лихва в размер на 8,70лв. за периода 22.12.2021г. – 09.03.2022г. и лихва за забава в размер на 12,25лв. за периода 01.03.2022г. 01.08.2022г.

Съгласно измененията в ГПК, ДВ бр.100/2019г., е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител. В случая са приложими правилата на ЗЗП и ЗПК. При наличие на такава и ако искането е основава именно на неравноправна клауза, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК. Такъв договор е и процесния договор за потребителски кредит, сключен с длъжника В. А. Б., имащ качеството потребител.

Макар, че настоящата частна жалба не касае разпореждането, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по отношение на двете, посочени в него неустойки, съдът ще се спре на тях, тъй като това е от значение за извършване на преценката за действителност на договора за потребителски кредит и вероятността за наличие на неравноправни клаузи, които влияят върху преценката за дължимостта на претендираните вземания.

Въззивният състав споделя напълно изложените от заповедния съд съображения относно клаузите за неустойка и техния неравноправен характер, както и противоречието им с императивните разпоредби на ЗПК.

Вземането по чл.11, ал.1, вр. с чл.5, ал.1 и ал.2 от договора за потребителски кредит, макар и наречено неустойка, според съда няма характера на такава, тъй като видно от клаузите в договора и размера му – 27% от главницата, няма типичната за неустойка обезпечителна и обезщетителна функции. В случая, в чл.11, ал.1 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя, но съда намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото, за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от кредитополучателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави поръчител/поръчители, който/които обаче трябва да отговаря на множество изисквания – за сравнително висок осигурителен доход, да няма лоша кредитна история, да не е поръчител или заемател по друг договор. Освен това следва този поръчител да представи и надлежна бележка от своя работодател. Налагането на толкова къси срокове и специфични изисквания въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да 4 направи опит да потърси поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички посочени условия. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение.

Другата алтернативна опция за обезпечение в договора – безусловна банкова гаранция от лицензирана търговска банка с определени изисквания, също е трудно изпълнима и наличието й дори обезмисля целта на процесния договор за бързо и лесно предоставяне в заем на сравнително малки парични суми. Това налага извод, че всъщност възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, няма дадена. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска, видно от самия погасителен план. При тези трудно изпълними условия и предвид размера й въззивният състав счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора и води до скрито оскъпяване на кредита. Тя противоречи на справедливостта и еквивалентността на престациите, съответно на добрите нрави. Ето защо тя е нищожна.

Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. В договора обаче неустойката не е обявена по този начин на потребителя.