Решение № 2493 от 02.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2493 гр. Варна, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20233110115382 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на В. П. С., ЕГН **********, с адрес гр.***срещу „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

*** да заплати на В. П. С., ЕГН **********, с адрес гр.*** сума в размер на 152,65 лв., представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., който е нищожен ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 29.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 03.05.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** По силата на Договора ответното дружество се задължава да предостави на кредитополучателя В. П.

С. потребителски кредит в размер на 800лв., а кредитополучателя В. П. С. се задължава да върне предоставената сума в срок до 03.08.2022 г. на 3 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36,99 % и годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ -49,65%.

В глава V, чл.10 от Договор за потребителски кредит № *** от 1

03.05.2022 г. е предвидено, че кредитополучателя дължи неустойка с обезщетителен характер, в случаи, че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл.20 от Договора. Неустойката е в размер на 6,94 лв. плюс 0,289 % от усвоения размер на кредита, за първият ден на забава и 0,289 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Обезпечението, което се предвижда да предостави В.

П. С., уговорено в чл.20 от Договора е поръчителство за пълния размер на кредита.

В чл.20,ал.2 от Договора е посочено, че кредитополучателя В. П. С. се задължава в срок от 3 /три / работни дни от сключването на Договора, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, което следва да е одобрено от Кредитора и да отговаря на описаните в чл.20, ал.3 от Договора изисквания, като кредиторът не може да откаже необосновано одобрение на физическо лице, което отговаря на тези условия.

Общата дължима сума, която В. П. С. следва да върне е в размер на 849,81 лв., от които 800 лв. главница и 49,81 лв. лихва, изчислена при лихвен процент от 36,99 % и при условие, че предостави в срок до 3 работни дни от сключване на договора поръчителство. В случай, че не представи обезпечението по чл.20, то съгласно чл. 10 от Договора, В. П. С. дължи на Кредитора „***" АД неустойка в размер на 215,02 лв.

Към датата на подаване на исковата молба В. П. С. е погасил предсрочно задължението си по Договор за потребителски кредит № *** от 03.05.2022 г., като на 07.07.2022 г. е заплатил сума в размер на 994 лв. Твърди, че с посочената сума В. С. е погасил задължението си за главница по договора за кредит в размер на 800 лв. и договорна лихва за периода 03.05.2022 г. 07.07.2022 г. в размер на 41,35 лв., като остатъка до платените 994 лв., в размер на 152,65 лв. ответното дружество е задържало без основание.

Навеждат се твърдения за нищожност на договора на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, предвид претендираната неустойка, която е извън своята обезпечителна функция.

Твърди се, че не е изпълнено изискването на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т.12 и т.20, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 от ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, 2 потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради това се иска връщане на сума в размер на 152,65 лв., която ищецът неоснователно е заплатил на ответника.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.

В него се заявява, че предявения иск е основателен. Признава се иска и се моли да бъде уважен.

Моли се на ищеца да не се присъждат разноски, в евентуалност да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на страните не се явява, в писмена молба ищеца поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Заявява, че не желае съдът да се произнася с решение при признание на иска. Ответникът в писмено становище признава иска и моли в случай, че не са налице основанията на чл.78, ал.2 от ГПК да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приетите по делото доказателства договор за потребителски кредит № *** г. и разписка за превод се установява, че , че на 03.05.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***. По силата на Договора ответното дружество се задължава да предостави на кредитополучателя В. П. С. потребителски кредит в размер на 800лв., а кредитополучателя В. П. С. се задължава да върне предоставената сума в срок до 03.08.2022 г. на 3 месечни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36,99 % и годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ - 49,65%.

В глава V, чл.10 от Договор за потребителски кредит № *** от 03.05.2022 г. е предвидено, че кредитополучателя дължи неустойка с обезщетителен характер, в случаи, че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл.20 от Договора. Неустойката е в размер на 6,94 лв. плюс 0,289 % от усвоения размер на кредита, за първият ден на забава и 0,289 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Обезпечението, което се предвижда да предостави В.

П. С., уговорено в чл.20 от Договора е поръчителство за пълния размер на 3 кредита.

В чл.20, ал.2 от Договора е посочено, че кредитополучателя В. П. С. се задължава в срок от 3 /три / работни дни от сключването на Договора, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, което следва да е одобрено от Кредитора и да отговаря на описаните в чл.20, ал.3 от Договора изисквания, като кредиторът не може да откаже необосновано одобрение на физическо лице, което отговаря на тези условия.

Общата дължима сума, която В. П. С. следва да върне е в размер на 849,81 лв., от които 800 лв. главница и 49,81 лв. лихва, изчислена при лихвен процент от 36,99 % и при условие, че предостави в срок до 3 работни дни от сключване на договора поръчителство. В случай, че не представи обезпечението по чл.20, то съгласно чл. 10 от Договора, В. П. С. дължи на Кредитора „***" АД неустойка в размер на 215,02 лв.

В. П. С. е погасил предсрочно задължението си по Договор за потребителски кредит № *** от 03.05.2022 г., като на 07.07.2022 г. е заплатил сума в размер на 994 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на „***" АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.

***да заплати на В. П. С., ЕГН **********, с адрес гр.*** сума в размер на 152,65 лв., представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № *** от 03.05.2022 г., който е нищожен ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба 29.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Съдът е обявил за безспорно между страните, че са сключили Договор за потребителски кредит № ***от 03.05.2022 г., че ответникът е изпълнил задължението си по договора като е дал в заем на ищеца сума в размер на 800 лева, че ищецът е заплатил на ответника по кредита на 07.07.2022 г. сума в размер на 994 лв., от които главница - 800 лв. и договорна лихва за периода 03.05.2022 г. -07.07.2022 г. в размер на 41,35 лв., като остатъка до платените 994 лв., в размер на 152,65 лв. ответното дружество е получило без основание.

Нарушено е изискването на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК за дължимото 4 съдържание относно определяне размера на годишния процент на разходите по кредита, в който не е включена дължимата по договора неустойка.

Съгласно чл. 19, ал.1 и ал. 2 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а изчисляването му става по специална формула. Уговорената неустойка следва да се включена в процента на ГПР.

В случая при липсата на включени на предвидени от закона компонентни, а именно размера на неустойката е налице неправилно посочен ГПР, което съдебната практика приравнява на липсващ ГПР.

С решението на СЕС по дело *** е отговорено, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени разходи, този договор се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница, откъдето се извлича и твърдяната от ищеца нищожност на целия договор за кредит на основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 т.10 от ЗПК.

Уговорената неустойка, съдът намира за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, тъй като условията, при които тя може да се избегне посочени в чл.20 от договора са почти невъзможни за изпълнение от страна на длъжника. Поради това така уговорената неустойка надхвърля своята обезпечителна функция и се превръща в още едно сигурно вземане в полза на кредитора за сметка на длъжника.

Предвид всичко изложено съдът намира, че сключения между страните договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 т.10 от ЗПК.

Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при нищожност на договора за потребителски кредит потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита. В случая ищеца следва да върне на ответника сума в размер на 800 лева, което е сторил на 07.07.2022г. Заплатеното от ищеца над тази сума, в случая 194 лева се явява платено без основание по нищожен договор за кредит. Ищецът е претендирал, че му се дължат само 152,65 лева като платени без основание и предвид диспозитивното начало в гражданския 5 процес и основателността на предявения иск ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер на 152,65 лева.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца държавна такса по делото в размер на 50 лева.

Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.П. Н. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Съобразно цената на уважения иск в полза на адв.Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева с ДДС.

Не са налице основания за прилагане на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответника с поведението си по приемане на заплатените без основание суми над чистата стойност по кредита е дал повод за завеждане на настоящия иск.

Воден от гореизложеното Варненският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „*** със седалище и адрес на управление гр. ***да заплати на В. П. С., ЕГН **********, с адрес гр.*** сума в размер на 152,65 лв., представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски кредит № *** от 03.05.2022 г., който е нищожен ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 29.11.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „*** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

*** да заплати на В. П. С., ЕГН **********, с адрес гр.*** държавна такса по делото в размер на 50 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА „***, със седалище и адрес на управление гр. ***да заплати на адв.П. Й. Н., член на ВАК, ЕГН **********, с адрес гр.*** сумата от 400 лева представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.