Определение № 354 от 05.06.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 354 гр. Перник, 05.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500306 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. В. М. срещу Определение № 1157/ 31.03.2025 г., постановено по гр.д. № 6769/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 188/ 27.02.2025 г. в частта за разноските, като й бъдат присъдени съдебни разноски, сторени в производството.

Жалбоподателят излага съображения, че атакуваното определение е неправилно, тъй като при предявен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е неприложима нормата на чл.

78, ал. 2 ГПК. Твърди, че отричането на правото на принудително изпълнение се осъществява чрез предявяването на иск по чл. 439 ГПК и позоваване на погасителна давност пред съда, в която хипотеза не е приложимо правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като липсва предпоставката ответникът да не е дал повод за предявяване на иска. Счита, че в случая е без значение обстоятелството, че изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа, че перемирането на делото не означава, че са вдигнати наложените запори, че са заличени възбраните, както и че това обстоятелство се отразява в КЧСИ и ЦКР. В жалбата е посочено още, че преди предявяването на установителните искове Д. В. М. е изпратила покана до ответника да отпише задълженията й, като изрично го е предупредила, че в противен случай ще заведе исково производство.

Въпреки поканата „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не отписало задълженията. С оглед на тези съображения е отправено искане Определение № 1157/ 31.03.2025 г., постановено по гр.д. № 6769/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, да бъде отменено, а Решение № 188/ 27.02.2025 г. да бъде изменено в частта за съдебните разноски, като в полза на Д. В. М. бъдат присъдени сторените от нея разноски според представения пред първоинстанционния съд списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът по жалбата - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изразява становище, че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото. Поддържа, че в продължение на седем години не са искани и извършвани изпълнителни действия, насочени към принудително събиране на вземанията.

1

Сочи, че по делото не са ангажирани доказателства за твърдението на ищеца, че е поискала извънсъдебно отписване на задълженията и се е позовала на изтекла в нейна ползва погасителна давност. Твърди, че дори погасено по давност вземането продължава да съществува, а кредиторът има право да го търси и претендира извънсъдебно, а това не представлява повод за завеждане на делото. При условията на евентуалност, ако съдебният състав приеме, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар и излага съображения, че при преценка за неговата основателност съдът не е обвързан от предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да вземе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, като в тази връзка се позова на Решение на СЕС по дело С-438/22.

Окръжен съд - Перник, като обсъди доводите на страните и материалите по делото, приема за установено следното:

Гр.д. № 6769/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник, е образувано въз основа на искова молба на Д. В. М., с която са предявени отрицателни установителни искове по чл.

124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност сумите 1317,36 лева – главница по договор за кредит, сключен между Д. В. М. и „Кредибул“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез договор за цесия от 25.10.2012 г., 527,66 лева – обезщетение за забава за периода от 31.01.2009 г. до 01.02.2013 г., 295 лева – юрисконсултско възнаграждение и 50 лева – разноски за водене на делото, за които е издаден изпълнителен лист от 18.11.2013 г. по т.д. № 7223/ 2013 г., по описа на Софийски градски съд, VI-10 състав, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 173/ 2015 г., по описа на ЧСИ С.Д. с рег.№ *** на КЧСИ. В исковата молба е изложено, че изпълнителното дело е образувано срещу ищцата на 04.02.2015 г., а на 12.07.2017 г. било извършено последното изпълнително действие. С оглед на това е направено твърдение, че вземанията са погасени по давност в периода след 12.07.2017 г. до предявяването на исковите претенции.

С молба от 24.02.2025 г. ответникът е заявил, че признава предявените искове, тъй като процесните вземания са погасени по давност.

С Решение № 188/ 27.02.2025 г. предявените искове по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал.

1 ГПК са уважени, като е признато за установено, че Д. В. М. не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите 1317,36 лева – главница по договор за кредит, сключен между Д. В. М. и „Кредибул“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез договор за цесия от 25.10.2012 г., 527,66 лева – обезщетение за забава за периода от 31.01.2009 г. до 01.02.2013 г., 295 лева – юрисконсултско възнаграждение и 50 лева – разноски за водене на делото, за които е издаден изпълнителен лист от 18.11.2013 г. по т.д. № 7223/ 2013 г., по описа на Софийски градски съд, VI-10 състав.

С решението първоинстанционният съд не е присъдил разноски в полза на нито една от страните по спора. В тази връзка е приел, че от последното изпълнително действие по изпълнителното дело са изминали повече от 7 години без да са налице данни в този период да са предприемани действия по принудително събиране на вземанията, а делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Освен това е посочил, че няма доказателства за обстоятелството, че ответното дружество е поискало връщане на изпълнителния лист, което би било индиция за намерението му да предприеме нови принудителни действия. В решението е добавено, че ответникът е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото, а според съдебната практика е налице правен интерес от предявяването на установителен иск за ищеца, поради което не се дължат разноски на нито една от страните по делото.

С молба от 25.03.2025 г. ищцата е поискала на основание чл. 248 ГПК изменение на решението в частта за разноските, като й бъдат присъдени сторените от нея в производството съдебни разноски по представен списък по чл. 80 ГПК и е изложила 2 съображения, че при предявен иск по чл. 439 ГПК нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима.

С атакуваното Определение № 1157/ 31.03.2025 г. Районен съд – Перник е оставил искането на Д. В. М. по чл. 248 ГПК без уважение, като е препратил към изложените мотиви в съдебното решение.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Подадената частна жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и изхожда от лице, което има интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Следователно предпоставките за освобождаване на ответника от отговорност за разноски са кумулативно изискуеми: ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска.

Според последователната практика на ВКС, обективирана в Определение № 441 от 11.02.2025 г. по ч.т.д. № 2721/ 2024 г., I т.о., Определение № 1220 от 05.12.2023 г. по ч.т.д. № 1809/ 2023 г., II т.о., Определение № 157 от 16.01.2025 г. по ч.т.д. № 2611/ 2024 г., I т.о., Определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч.гр.д. № 2062/ 2018 г. IV г.о. и Определение № 3252 от 01.11.2023 г. по ч.гр.д. № 3618/ 2023 г., ІІІ г.о. не е налице първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК, когато предявяването на иска е условие за упражняване на субективните права на ищеца. В хипотезата на иск по чл. 439 ГПК възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само в исковия процес, като наличието на изпълнителен лист в полза на ответника поражда за длъжника интерес да иска да се отрече вземането със сила на пресъдено нещо след изтичане на срока на погасителната давност. Самото съществуване на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който последният разполага с възможност по своя преценка да поиска пристъпване към принудително изпълнение, представлява повод за предявяване на отрицателен установителен иск, чрез който да бъде установено, че правото на принудително изпълнение е погасено поради изтекла погасителна давност. Тоест самият факт, че ответникът разполага с изпълнителен лист (независимо дали е образувано изпълнително производство или същото е прекратено) поражда право за длъжника да поиска да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност със сила на пресъдено нещо и представлява повод за завеждане на делото, което налага извод за липсата на една от кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК (ответникът да не е дал повод за предявяване на иска) и съответно за неприложимост на тази норма.

Обстоятелството дали длъжникът се е позовал извънсъдебно пред кредитора преди образуване на делото на изтекла в негова полза погасителна давност е без значение в случая, тъй като, за да породи правни последици възражението следва да бъде направено пред съда в рамките на производството по чл. 439 ГПК. Това обстоятелство се взема предвид при разпределяне на отговорността за съдебните разноски само ако кредиторът не разполага с изпълнителен титул за вземането.

В случая ответникът е признал основателността на предявените искове, тоест налице е първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Липсва обаче втората, а именно ответното дружество да не е дало повод за завеждане на делото. Съществуването на изпълнителен титул в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, въз основа на който дружеството би могло по всяко време да поиска предприемане на изпълнителни действия срещу ищцата, чрез които да пристъпи към принудително събиране на погасените по давност вземания, представлява по същността си повод за предявяването на отрицателните установителни искове по чл. 439, ал. 1 ГПК. Обстоятелството, че към момента на подаване на исковата молба изпълнително дело № 173/ 2015, по описа на ЧСИ С.Д., е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е без значение, тъй като ответникът има възможност да поиска образуване на ново изпълнително производство.

3

Мотивиран от горното Окръжен съд – Перник приема, че в случая отговорността за съдебните разноски в процеса следва да бъде разпределена според общото правило на чл. 78, ал. 1 ГПК, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски.

С молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и съответно с частната жалба Д. В. М. е поискала присъждане на всички разноски, посочени от нея в представения пред първоинстанционния съд списък на разноските по чл. 80 ГПК. В последния са включени следните суми: 550 лева – адвокатско възнаграждение, 85,60 лева – държавна такса и 1,20 лева – банкова такса за превод на държавната такса по сметка на съда, като по делото е представен и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че ищцата е заплатила в полза на процесуалния си представител сочения в списъка адвокатски хонорар от 550 лева.

Доколкото банковата такса не представлява съдебни разноски по смисъла на ГПК, не следва да бъде присъждана.