Определение № 39 от 17.01.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер39/17.1.2019г.Град Варна

Варненският окръжен съд

Наказателно отделение

На петнадесети януари Две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЖУЛИЕТА ШОПОВА

СТОЯН ПОПОВ като разгледа докладваното от съдия Асен Попов

ВЧНД № 33 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХII-ра от НПК и е образувано по депозиран частен протест от Районна прокуратура София срещу постановено определение в разпоредително заседание от 19.12.2018г. на ВРС 45-ти състав по НОХД №1306/2018г., с което по реда на чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК производството по делото е било прекратено и делото върнато на прокурора поради констатирано допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение.

По делото в срок е била депозирана и частна жалба от пострадалия от деянието Г.Г., чрез процесуалния му представител - адв.Вълчев от ВАК.

В депозирания протест се навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, като прокурорът счита, че на първо място акта е противоречив доколкото от една страна съдът е приел, че разследващите са предприели нужните действия за установяване местонахождението на обв.Н., а от друга в крайна сметка приема наличие на съществено процесуално нарушение. Освен това са изложени доводи, че в конкретния случай са били налице всички предпоставки за провеждане на задочно производство по реда на чл.269, ал.3 от НПК. Счита също, че участието на служебен защитник в производството е осигурило нормалното упражняване на правото на защита на обвиняемото лице.

В подадената жалба се споделят в голяма степен доводите на прокурора, като освен това се навежда довода, че издаване на ЕЗА или искане за международно издирване на обвиняемата би могло да се стори и в съдебна фаза на производството. Сочи се още, че към м.10.2019г. изтича абсолютната давност за търсене и реализиране на наказателна отговорност на Н..

След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за установено следното:

Протестът на СРП и жалбата на пострадалия са процесуално допустими, подадени в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледани по същество, настоящата инстанция ги намира за неоснователни, поради следното:

Производството по делото пред ВРС е образувано, след определение на ВКС №30/16.03.2018г., с което образуваното пред СРС по внесен обвинителен акт от СРП срещу М.А.Н. за деяние по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209,ал.1 от НК е изпратено за разглеждане.

С атакуваното определение ВРС в разпоредително заседание е приел, че в хода на досъдебното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, с оглед обстоятелството, че същото е било проведено задочно, без да е налице доказан отказ на Н. да се яви по делото и да се защити, или бягство от правосъдие.

Съдът се е позовал на нецитирано конкретно практика на ЕСПЧ, сочеща нарушение на чл.6.3 б.“а“ и“с“ от ЕКЗПЧ.

Макар не достатъчно мотивиран извода на първата инстанция е правилен.

Освен сочената практика, налице са и произнасяния на ВКС, в които категорично се възприема, че при развитие на съдебно производство при тази установеност са на лице предпоставките на чл.423, ал.1, пр.2 от НПК, за отмяна на постановената присъда./напр. решение по наказателно дело № 732/2018г. II нак.отд. ВКС./.

Налице е и конкретна практика на ЕСПЧ залегнала при произнасянето на ВКС - решението на ЕСПЧ по делото Kolozza v Italy; решение №164 от 04.07.2018г. по н.д.№1189/2016г. на ВКС, второ наказателно отделение и цитираната в него практика, както и решението на ЕСПЧ от 26.02.2013 г. по дело С-3999/11 (Мелони v Испания).

ВОС споделя становището на първата инстанция, че в кориците на делото не се съдържат категорични доказателства обвиняемата да се е укривала умишлено от правосъдие във връзка с повдигнатото коментирано обвинение, манифестирайки по този начин нежелание да участва в наказателното производство, след надлежно уведомяване за стартирането му.

Правото на обвиняемия/подсъдимия да участва лично в наказателното производство е основен елемент от правото на справедлив процес. Задочното производство е допустимо, само в ситуация на несъмнен отказ на обвиняемия да се яви по делото и да се защитава. Обвиняемата Н. не е привлечена лично в това качество, като досъдебната фаза е протекла изцяло неприсъствено, при условията на чл.269, ал.З от НПК. В нейните рамки, обхващащи период от повече от десет години тя е дала обяснения единствено на 23.01.2006г..

При тази установеност

ВОС намира, че крайния извод на първостепенния съд по отношение на въпросите по чл.248, ал.1,т.3 от НПК е правилен и е в съответствие , както с практиката на ВКС, така и тази на ЕСПЧ.

С оглед гореизложеното, настоящия въззивен състав намира, че съдебният акт на ВРС следва да бъде потвърден, поради което, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение, постановено в разпоредително заседание от 19.12.2018г. на ВРС 45-ти състав по НОХД №1306/2018г., Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.