Определение № 3089 от 20.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3089 гр. София, 20.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501775 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответниците Е. Г. П. и И. З. Ш., чрез представителя им, срещу определение № 126/05.03.2025 г., на ОС - Видин, по гр. д. № 128/2024 г., с което е оставена без уважение молбата им за изменение на определението от 17.01.2025 г. по същото дело, с което производството е прекратено, в частта по разноските на основание чл. 248 ГПК. (съдържащо се в т. н. частна жалба вх. № 317/24.01.2025 г.).

Жалбоподателите излагат съображения, че определението е неправилно и необосновано. Поддържат, че неоснователно съдът е приел, че оттеглянето на иска е предприето от ищеца поради новонастъпили обстоятелства, които не зависят от него, а от ответника, свързани с погасяването на спорното право. Производството е било прекратено поради отпадане на интереса на ищеца от иска по чл. 135 ГПК, предвид приключване на изпълнителното производство за вземанията му. Считат, че не са били налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК – ответниците не са дали повод за завеждане на делото и не са признали иска. Оспорват, че са станали причина за завеждане на делото. Молят да се отмени определението, като вместо това ищеца да бъде осъдени да им заплатят разноски по делото в размер на 1 400 лв.

Ищецът П. Ф. Д. не е взема становище по частната жалба.

Като съобрази изложеното в частната жалба и данните по делото, настоящият състав намира следното :

Жалбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима.

Производството е образувано по искова молба на П. Ф. Д., предявена срещу Е. Г.

П. и И. З. Ш., по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД – за обявяване на относителна недействителност спрямо ищеца на договор за дарение № 83, т. V, рег. № 6790, дело № 717 от 12.09.2022 г., с който първата ответница е дарила на сина си, вторият ответник, идеални части от описаните в акта имоти.

1

Ищецът се е легитимирал като кредитор на Е. Г. П. въз основа на изпълнителни листи от 12.04.2023 г., издадени във връзка с влязло в сила решение № 471 от 05.04.2022 г. по гр. д. № 153/2020 г. на Районен съд Видин, с което са уважени искове по чл. 109 ЗС за премахване на незаконни строежи, както и за разноски по делото от общо 3 618 лв.

Ищецът П. Ф. Д. е подал молба от 15.01.2025 г. за оттегляне на иска по чл. 232 ГПК, преди първото по делото съдебно заседание на 17.01.2025 г., като е заявил, че е отпаднал интереса му от делото, тъй като вземането и погасено от първата ответница и изп. дело № 20231320402064, по описа на СИС при РС - Видин, е приключило с разпореждане на ЧСИ от 03.10.2024 г. Ищецът е поддържал, че след вписване на исковата молба по делото пред ОС - Видин - на 19.04.2024 г., ищцата е изпълнила задълженията си по посоченото изпълнително дело.

С протоколно определение от съдебното заседание на 17.01.2025 г. ОС – Видин е прекратил гр. д. № 128/2024 г., на основание чл. 232 ГПК - поради оттегляне на иска.

В определението съдът е приел, че ответниците са дали повод за завеждане на делото и понеже оттеглянето на иска е настъпило по независещи от ищеца обстоятелства поради погасяване на вземането, съдът е осъдил двамата ответници да възстановят направените от ищеца разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

По съществото на жалбата съставът приема следното :

Във връзка с доводите на ответниците в частната жалба следва да се посочи, че съгласно тълкуването на чл. 78, ал. 4, във връзка с чл. 78, ал. 2 от ГПК, разяснено в практика на ВКС - определение № 60297 от 26.07.2021 г. по ч.т.д. 266/21 г., II ТО на ВКС, определение № 50037 от 06.07.2023 г. по ч. т. д. № 1638/2022 г., т. к., ІІ ТО на ВКС - ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството, поради оттегляне или отказ на иска, предприети по незаявена или неустановена причина. В този случай, разноските, включително тези на ответника, се възлагат на ищеца. Според чл. 78, ал. 2 от ГПК обаче, това правило няма да намери приложение, когато заявените оттегляне или отказ от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след предявяването му, независещи от ищеца, а от ответника.

Съгласно приложената от ОС – Видин разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Предпоставките следва да са налице кумулативно. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

По аргумент за противното - ако ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и оспорва иска - разноските се възлагат в полза на ищеца. В многобройна практика, обективирана в определение № 238 от 27.05.2021 г. по ч. т. д.

№ 854/2021 г., ІІ т. о., определение № 843 от 17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г., ІV г. о., определение № 300 от 20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г., ІV г. о., определение № 626 от 20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г., ІV г. о., определение № 277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г., I г. о., определение № 60295 от 2.08.2021 г. по ч. гр. д. № 1495/2021 г., ІІІ г. о., определение № 2841 от 31.10.2024 г. по ч. т. д. № 1660/2024 г., т. к., І т. о. на ВКС и др. се приема, че когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, каквото представлява например заплащане на претендираната сума, независимо дали 2 доброволно или принудително, ищецът има право на направените разноски по делото.

В обобщение на изложеното съдът намира, че само поведението на първата ответница Е. Г. П., е станало причина за предявяване на иска по чл. 135 ГПК, доколкото вземанията, които легитимират ищеца да предяви иска, са възникнали само срещу нея. Във връзка с възраженията в частната й жалба следва да се посочи също, че в хода на производството тя е оспорила изрично правата на ищеца.

Поради изложеното съдът намира, че по отношение на ответника И. З. Ш. определението е незаконосъобразно и следва да се отмени и вместо това, молбата за изменение по чл. 248 ГПК на определението от 17.01.2025 г. за прекратяване на делото, да се уважи - като се отхвърли искането за заплащане на разноски от страна на този ответник в полза на ищеца. Съдът приема, че с поведението си този ответник не е станал причина за завеждане на иска по чл. 135 ЗЗД.

В останалата част оспореното определение № 126/05.03.2025 г., на ОС - Видин, по гр. д. № 128/2024 г., с което е оставена без уважение молбата на ответниците по чл.

248 ГПК - за изменение на определение от 17.01.2025 г. по същото дело (с което производството е прекратено), по отношение на ответницата Е. Г. П., следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 126/05.03.2025 г., на ОС - Видин, по гр. д. № 128/2024 г., в частта, с която е оставена без уважение молбата им по чл. 248 ГПК за изменение на определението от 17.01.2025 г. по същото дело в частта по разноските, присъдени в тежест на И. З. Ш. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ протоколно определение от 17.01.2025 г., постановено по гр. д. № 128/2024 г. на ОС - Видин, на основание чл. 248 ГПК, като:

ОТХВЪРЛЯ искането И. З. Ш., ЕГН ********** да заплати на П. Ф. Д., ЕГН ********** разноски в размер на 1 488, 87 лв., на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 126/05.03.2025 г., на ОС - Видин, по гр. д. № 128/2024 г., в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3