Решение № 706 от 23.06.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. П., 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Г.Н.Т. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720101520 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от П.К.Х., ЕГН ********** от гр. П., ***, против „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, представлявано от управителя Б.И..

Ищецът твърди, че в полза на ответника срещу него е издаден изпълнителен лист по гр.д. № *** г. по описа на ПРС. Сочи, че с него е осъден да заплати на „ВиК“ ООД сумата от 704.70 лева, представляваща стойността на доставена и отведена питейна вода през периода 01.08.2010 г. – 30.01.2013 г. ведно с обезщетение за забава върху нея в размер на 92.78 лева, считано за периода 28.10.2010 г. – 15.04.2013 г. и законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2013 г. до окончателното плащане, както и сумата от 25.00 лева, представляваща разноски.

Твърди, че по така издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б., с район на действие ОС – П.. Сочи, че вземането за принудително събиране, на което е образувано изпълнително дело и погасено по давност.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 704.70 лева, представляваща стойността на доставена и отведена питейна вода през периода 01.08.2010 г. до 30.01.2013 г., ведно с обезщетение за забава върху нея в размер на 92.78 лева, считано за периода 28.10.2010 г. – 15.04.2013 г. и законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2013 г. до окончателното плащане, както и сумата от 25.00 лева, представляваща разноски, за които вземания е издаден 1 изпълнителен лист по гр.д. № *** г. по описа на ПРС и е образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – С.Б..

Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника на 14.04.2022 г. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът счита искът за допустим, но неоснователен. Твърди, че изпълнителното дело, образувано за събиране на процесното вземане е прекратено по силата на закона и от взискателя не са предприемани действия за образуване на ново такова. За това счита, че не е дал повод за завеждане на настоящото дело и не дължи разноски. Оспорва размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. П., който поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като му се присъдят сторените по делото разноски.

Представя списък на разноските.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява.

П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

От приложеното електронно копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че на 17.06.2013 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС на основание заповед № 2528 от 14.05.2013 г. в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да заплати на „***“ ООД сумата от 704.70 лева, представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 01.08.2010 г. до 03.01.2013 г., сумата от 92.78 лева, представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от 28.10.2010 г. до 15.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата 704.70 лева, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.05.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25.00 лева, представляваща държавна такса.

По молба на „***“ ООД от 22.08.2013 г. и въз основа процесния изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ С.Б.. В молбата на ответното дружество са посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се извърши принудителното изпълнение.

Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, по същото със запорно съобщение от 16.09.2014 г. е наложен запор върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение, но по делото няма данни същото да е вречено и запора да е бил изпълняван.

2

Видно от поставения върху гърба на изпълнителния лист печат на ЧСИ, с постановление от 16.05.2022 г. образуваното при ЧСИ С.Б. изпълнително дело е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

От приложения изпълнителен лист се установява, че същият е издаден въз основа заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По аргумент от разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.

Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, респ. води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради което и не следва да се обсъждат.

Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по следните съображения:

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 3 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.

Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 17.06.2013 г., когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Б. е образувано изпълнителното дело, която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира, че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея, и в издадения въз основа на

От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 17.06.2013 г. до образуване на изпълнителното дело - 22.08.2013 г. е изминал период от около два месеца, поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 22.08.2013 г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.

Със запорно съобщение от 16.09.2013 г. ЧСИ – С.Б. е наложен запор върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение, за който няма данни да е бил изпълнен.

След тази дата по изпълнителното дело няма извършени други изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Извършвани са множество справки, които по своята същност не представляват същински изпълнителни действия, поради което и не могат да прекъснат давността.

С т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. От друга страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай. В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.

4

В горния смисъл, последното действие по принудително събиране на дълга, годно да прекъсне давността, предприето по изпълнителното дело, е изпратеното от ЧСИ запорно съобщение, за което няма данни да е получено от третото задължено лице, нито пък има данни, запорът да е изпълнен от него.

Както вече бе посочено с обявяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, неговите разрешения се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, и след като със същото е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, то съгласно действието на последното към 26.06.2015 г., давността по изпълнителното производство е спряла да тече. Спирането на давността е преустановено на 26.06.2015 г., когато е обявено Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС. С обявяването на тълкувателното решение на 26.06.2015 г. давността е прекъсната, и от тази дата – 26.06.2015 г. е започнала да тече нова пет годишна давност.

С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д” ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение се прекъсва. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).