Определение № 35308 от 02.09.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35308 гр. София, 02.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110165043 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от С. И. П. срещу У. Е. УНГАРИЯ Црт. - клон България КЧТ, ЕИК 200830927, за сумите, по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 42629/2023г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за сумата на сумата от 250.00 евро, представляваща обезщетение за закъснял повече от три часа полет № W63153 от 10.04.2023г., изпълнен по направление от Букурещ Х. Коанда, Румъния, до Неапол, Италия, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 28.07.2023г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.7, т.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за сумата от 250.00 евро, представляваща обезщетение за отмяна на полет от 14.04.2023г. по направление от Неапол, Италия до Букурещ, Румъния, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 28.07.2023г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл.

1

82 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за сумата от 600.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, притеснения и неудобства вследствие на неизпълнение на задължения на ответника, произтичащи от договор за превоз за полет № W63153 от 10.04.2023г. по направление от Букурещ Х. Коанда, Румъния, до Неапол, Италия, и договор за превоз за полет от 14.04.2023г. по направление от Неапол, Италия до Букурещ, Румъния, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 28.07.2023г., до окончателното плащане.

Ищецът – С. И. П., твърди, че с ответника – „У. Е. УНГАРИЯ Црт.“ АД – клон България, е сключил договор за превоз, като е имал резервация на самолетен билет за полет W63153 на „У. Е. УНГАРИЯ Црт. на дата 10.04.2023 г., по направление от Букурещ Х.

Коанда, Румъния, до Неапол, Италия, с час на излитане – 7:40 ч. и час на пристигане – 08:45 ч., който е изпълнен от авиопревозвача „У. Е. У. Ц. – клон България със закъснение по-голямо от три астрономически часа, като самолетът излетял в 11:31 ч. и пристигнал в 12:08 ч. Твърди, че на 10.04.2023 г. ищецът заедно с петима свои спътници, които били закупили билети за същия полет, не били предварително уведомени от ответника за закъснение на полета, като прекарали на летището над три астрономически часа преди излитане на самолета, като от страна на авиопревозвача им била отказана безплатна вода и храна. Вследствие на допуснатото забавяне на полета ищецът пристигнал в резервирания за престоя му хотел с няколко часа закъснение, пропуснал цял ден с планирани и заплатени предварително екскурзии и организиран трансфер от летището до хотела, което му причинило безпокойство и притеснения. Твърди, че планираният на 14.04.2023г. полет по направление от Неапол, Италия до Букурещ, Румъния, бил отменен от ответника, като ищецът и неговите спътници били настанени в хотел, като през нощта на 15.04.2023г. били транспортирани с автобус до летището, където пристигнали в 03:45 ч. без никой от авиокомпанията да им окаже съдействие и да им даде информация за предстоящи полети и съответно за прибирането им, като вследствие на соченото неизпълнение на задълженията на авиокомпанията ищецът изпитал изключителен стрес, притеснения, неудобства и не желае да пътува изобщо след всичко, което е преживял. Ищецът бил силно притеснен и за малолетната си дъщеря, която е била лишена от възможността да се наслади на очакваната ваканция. След дългите часове, прекарани в чакане на аерогарата, ищецът и неговите спътници се прибрали в България за своя сметка, във връзка с което ищецът сторил разходи за билети, както и за храна и напитки.

Препис от исковата молба е изпратен за писмен отговор на ответника– У. Е.

УНГАРИЯ Црт. - клон България КЧТ. Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва допустимостта и основателността на предявения иск.

Ответникът не оспорва факта, че между страните са сключени договори за въздушен превоз за сочените от ищеца дестинации. Навежда възражение за липса на компетентност на българския съд предвид разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, поддържайки, че на основание същата претенцията на ищеца е от компетентността на съда в 2 гр. Будапеща, Унгария. Релевира и аргумент, че местно компетентен да се произнесе по иска по настоящото дело е компетентният съд в гр. Букурещ, Румъния или в гр. Неапол, Италия, като се позовава на даденото с решение на Съда на ЕС от 9.07.2009 г. по дело № С-204/08 тълкуване, в което е прието, че компетентен е съдът, в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета. По изложените доводи прави искане за прекратяване на настоящото производство.

Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира следното:

Съдебният състав намира, че българският съд в случая е компетентен да се произнесе по така предявените искове.

Според решение на СЕС по дело С-204/08, образувано по преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, посочената разпоредба от регламента (идентична с разпоредбата на чл. 7, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела), текстът трябва да се тълкува в смисъл, че при превоз по въздух на лица от една държава членка до друга държава членка, извършен на основание договор, сключен само с една авиокомпания, която е действителният превозвач, компетентният съд да разгледа искане за обезщетение на основание на този договор за превоз и на Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, е съдът — по избор на ищеца — в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета, така както тези места са договорени в посочения договор.

В настоящия случай полетите, за закъснението и за отмяна на които се претендира заплащане на обезщетение, е следвало да се извършат по направление от Букурещ, Румъния, до Неапол, Италия, и съответно от Неапол, Италия, до Букурещ, Румъния, т.е. нито мястото на излитане, нито мястото на пристигане са разположени на територията на Република България, поради което българският съд не разполага с компетентност да разгледа настоящия правен спор на това основание. Без значение е също обстоятелството, че седалището и адреса на управление на клон на превозвача е на територията на Република България, доколкото вземането за обезщетение, което е възникнало и се претендира, касае полет по дестинация извън територията на страната (не случайно и същото се претендира в размер, съобразно дължината на полета между тези две дестинации), като в този смисъл е решение по дело С-464/2018 на СЕС, защото мястото на седалището или основното място на стопанска дейност на въпросната авиокомпания няма необходимата тясна връзка с договора за въздушен превоз. Неприложими се явяват специалните разпоредби относно компетентност по потребителски спорове, предвидена в раздел 2 - 7 от Регламент № 1215, 3 тъй като в настоящия случай, въпреки някои общи белези, спорът не се характеризира като потребителски. Доколкото искът се отнася до обезщетение за закъснял полет в предварително определен размер, то следва да бъде квалифициран съгласно чл. 5, 7 и чл. 9 от Регламент № 261/2004, в който случаи съдът, който е сезиран трябва да провери собствената си компетентност в съответствие с Регламент № 1215/2012 г. В това отношение, с цел засилване правната защита на лицата, които са установени в Съюза, е създадена възможност за ищеца да определи лесно съд, който може да сезира, а на ответника — разумно да предвиди пред кой съд може да бъде призован, а правилата за компетентността се съдържат в цит. Регламент № 1215/2012.

При все това, обаче, в cлyчaи като настоящия - иcĸът e зa oбeзщeтeниe във фиĸcиpaн paзмep cъглacнo чл. 7 oт Peглaмeнт (EO) № 261/2004 г.; oтвeтниĸ нe e лицeтo, ĸoeтo пpeдлaгa opгaнизиpaнo тypиcтичecĸo пътyвaнe; oтвeтниĸът имa мecтoживeeнe нa тepитopиятa нa Cъюзa, и иcĸът нe e пpeдявeн пpeд cъдa, oт тepитopиятa нa чийтo paйoн e излeтял или e тpябвaлo дa излeти, или e ĸaцнaл или e тpябвaлo дa ĸaцнe пoлeтът, бългapcĸитe cъдилищa мoжe дa ca ĸoмпeтeнтни в тpи cлyчaя, сред които мaĸap и oтвeтниĸът дa нямa мecтoживeeнe в Бългapия, a в дpyгa дъpжaвa oт Eвpoпeйcĸия cъюз, тo aĸo тoй e peгиcтpиpaл ĸлoн или пpeдcтaвитeлcтвo в Бългapия, ĸoмпeтeнтни дa paзглeдaт cпopa щe бъдaт бългapcĸитe cъдилищa, aĸo пoлeтът e ocъщecтвeн или билeтът e зaĸyпeн чpeз тoзи ĸлoн. Πocлeднoтo ycлoвиe e oт гoлямo знaчeниe, тъй ĸaтo ce изиcĸвa вpъзĸa мeждy пpeдмeтa нa дeйнocт нa ĸлoнa и cĸлючeния дoгoвop зa пpeвoз cъглacнo тълĸyвaнeтo, дaдeнo oт Cъдa нa Eвpoпeйcĸия cъюз в т. 33 oт Peшeниe oт 11 aпpил 2019 г. пo дeлo С-464/18 Rуаnіаr. Koмпeтeнтнocт нa бългapcĸитe cъдилищa би мoглa дa ce oбocнoвe caмo тoгaвa, ĸoгaтo oтнoшeниeтo e възниĸнaлo c ĸлoнa ĸaтo мяcтo, oт ĸoeтo caмocтoятeлнo ce cĸлючвaт дoгoвopи, или ĸaтo мяcтo нa дeйнocт, ĸoeтo oбcлyжвa изпълнeниeтo нa дoгoвopa – пpeдмeт нa дeлoтo. Именно това изключение е налице по делото, което обуславя компетентност на българския съд, което изключение е обосновано от ищеца в изпълнение на дадените указания с молба вх. № 200185/18.06.2024г. и се свежда до закупуването на билетите от България от български гражданин с регистриран адрес в страната чрез електронната система на превозвача, което логично следва от гражданството на пътника и предлагането на билети единствено онлайн, и получена информация за условията на пътуване от клона на превозвача в страната, с което изведеният критерий от посоченото по-горе решение е налице, макар случаят в него да е различен до известна степен от настоящия – в него ищецът в главното производство не живее или не пребивава в Испания, поради което от значение е смисъла на даденото тълкуване и директната му приложимост не би била допустима, без да се държи сметка за различията в казусите.

Съобразно чл. 33, т. 1 от Конвенцията от Монреал, дело за обезщетение трябва да се заведе по избор на ищеца на територията на една от държавите - страни по конвенцията, било пред съда по постоянно седалище на превозвача, или по неговото основно място на дейност или по мястото на дейност на превозвача, чрез което е сключен договорът, или пред съда в местоназначението. С решение по дело C-213/18 СЕС е приел, че от текста на член 33 4 от Конвенцията от Монреал следва, че той позволява на ищеца да предяви иск срещу съответния въздушен превозвач на територията на една от държавите — страни по Конвенцията, било пред съда по постоянно седалище на превозвача, или по неговото основно място на дейност, или по мястото на дейност на превозвача, чрез което е сключен договорът, или пред съда по местоназначение на съответния полет. След като съдебният състав приема, че договорът е сключен чрез участието на клона, то това обуславя компетентност на българския съд да се произнесе и по този иск.