Решение № 1541 от 01.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1541 гр. Варна, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Н. мл.с. С. Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100501804 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на С. С. Й., ЕГН **********, чрез процесуален представител срещу решение № 260090 от 14.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 13246 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата С. С. Й., с детето В. С.а С.а, ЕГН **********, както и в частта, с която е осъден бащата да изплаща в полза на детето В. чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка за разликата над 200лв. до 250 лв.

В жалбата се излага, че съдът неправилно не е съобразил факта, че бащата живее в друго населено място, което е твърде отдалечено, поради което и определяйки режим на лични контакти без преспиване, е постановено незаконосъобразно решение. Моли да бъде определен по-разширен режим на лични отношения, тъй като от СПЕ по делото безспорно се установява добрия родителски капацитет на бащата. Досежно издръжката се излага, че детето няма такива потребности, които да обуславят определения от съда размер. Твърди, че освен редовното плащане на издръжка бащата купува и необходими за детето вещи. Моли решението да бъде отменено в атакуваните части и постановено ново, с което да бъде определен разширен режим на лични котакти с преспиване при бащата, както и издръжка в размер на 200 лв.

В срока за отговор по чл.263 ГПК е депозиран отговор от Д. Д. Д. чрез процесеален представител адв. Д., с който жалбата се оспорва. Излага се, че решението е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено. Твърди се, че освен това са налице нови обстоятелства, а именно: бащата при срещите си с детето представлява опасност за живота и здравето му, тъй като не е монтирал столче в автомобила си, а превозва детето, седнало в него на шофьорското място. Освен това бащата е изпадал неколкократно в ярост и изблици на гняв пред детето по отношение на ищцата, на нейната 1 майка и сестра й. Твърди се, че въззивникът се държи твърде строго към детето- не му разрешава да се хване за него, определя облеклото на детето, агресивен е пред него, когато изискванията му не се изпълняват. Твърди, че е налице необходимост от ограничаване в още по-голяма степен на режима на лични отношения. По изложените съображения е депозирана и насрещна въззивна жалба от ищцата срещу решението в частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата и детето В., като моли ограниченията за режим без преспиване да бъдат определени до навършване на четиригодишна възраст от детето.

Твърди се в насрещната жалба и ново обстоятелство, че в присъствието на детето бащата е проявил не само словесна агресия по отношение на неговата баба по майчина линия, но и физическа такава, като замахнал с тротинетката на детето срещу първата. Разкрещял се е, че детето е разглезено, защото се е оплаквало, че не може да върви, настанил е детето в себе си, докато шофира въпреки съпротивата на баба му. Сочи, че детето е твърде повлияно от това поведение и след случката многократно е възпроизвеждала същата на братовчедка си.

Твърди, че с това свое поведение ответникът демонстрира липса на родителски капацитет и представлява опасност за физическото и емоционалното здраве на детето. Направени са доказателствени искания за допускане на двама свидетели за установяване на посочените нови обстоятелства. Освен това моли за снабдяване с две съдебни удостоверения, които да послужат пред ВРП с снабдяване с материалите по прокурорските преписки, образувани по жалби на ищцата за множество актове на насилие по отношение на нея ичленовете на семейството й, както и по жалбата на бабата на детето Ив. Д.. Моли да бъде дадена възможност да бъде представен абсурден сигнал срещу ищцата, подаден от ответника в ДСП.

В срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от С. Д. чрез процесуален представител. Насрещната въззивна жалба се оспорва. Излагат се твърдения, че майката по всякакъв начин саботира режима на бащата с детето. Твърди, че не съдейства за провеждане на срещите, нито лично, нито по вайбър. Сочи, че бащата не получава информация за детето, а последното става жертва на конфликтните отношения между родителите си. Моли да бъдат допуснати двама свидетели за установяване на твърденията му, като не е посочено кои факти и обстоятелства ще се установяват.

Контролиращата страна ДСП-Варна не е изразила становище по жалбите.

По предмета на така предявените искове с правно основание чл.127 ал.2 СК се излагат следните твърдения от страните:

РС-Варна е бил сезиран от Д. Д. Д. с предявени срещу С. С. Й. искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от съжителството на страните дете В. С.а С.а, ЕГН **********, на майката, определяне местоживеенето на детето на адреса на майката, определяне режим на лични контакти на ответника с детето и осъждане на ответника да заплаща в полза на детето чрез майката, месечна издръжка в размер на 250 лева, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от датата на подаване на исковата молба.

В исковата молба Д. твърди, че с ответника са родители на детето В. С.а С.а. Твърди се, че връзката им е започнала през 2017 г., като двамата не живеели заедно, тъй като Д. Д. пребивавала в гр. Варна, а С. Й. работел в гр. Дупница. Още по време на бременността ищцата била подложена на системен физически и психически тормоз от страна на ответника, като от началото на 2020 г. проявите на агресия от страна на Й. зачестили.

Заявява се, че към датата на подаване на исковата молба детето се отглежда само от неговата майка, като помощ в грижите оказват роднините по майчина линия. Твърди се, че ответникът има неконтролируеми прояви на агресия. В исковата молба се описват конкретни събития, за които ищцата сочи, че са причинили истински стрес, тъй като тя не подозирала, че ответникът бил способен на толкова силна агресия. Ищцата отправя искане 2 упражняването на родителските права по отношение на детето да бъде предоставено; на бащата да бъде определен обичаен режим на лични отношения, както и същият да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в полза на детето си, чрез неговата майка, в размер на 250 лева.

В срока по чл.131 ГПК ответникът С. Й. не представя отговор на исковата молба. В съдебно заседание същият признава основателността на предявения иск в частта относно претенцията на ищцата за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на В. и определяне местоживеенето на момичето в дома на майката.

Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане"- Варна, редовно уведомена не изпраща представител. Депозира социален доклад.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за раждане №0020191111 от 31.12.2019г., издадено въз основа на акт за раждане №1111 от 31.12.2019 г. на Община Варна, страните са родителите на детето В. С.а С.а, ЕГН **********.

В изпълнение на задълженията си по чл.15 ал.6 ЗЗДт Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е изготвила социален доклад, от който се установява, че детето В. се отглежда от своята майка, при която живее в ***********, и която полага преките и непосредствени грижи за нея. Ответникът Й. живее и работи в гр. София. Социалните работници са констатирали, че майката познава потребностите на детето си и ги задоволява адекватно. Отбелязано е, че ищцата не ограничава контактите на момичето с неговия баща, като намира за правилно двамата да поддържат добри отношения. Изразено е становище, че е в интерес на В. да продължи да бъде отглеждана от своята майка, като на бащата бъде определен подходящ режим на личен контакт, както и месечна издръжка, платима в полза на детето.

По искане на страните са събрани гласни доказателства, чрез разпит на водените от тях свидетели – Ив. Д. Д. – майка на ищцата и С. Ж. Д. – без родство и дела със страните.

В показанията си св. Д. описва отношенията между страните по негативен начин. Заявява, че съжителството между ищцата и ответника продължило не повече от един месец, като твърди, че след като дъщеря започнала връзка с ответника, животът пропаднал. Сочи, че ищцата продала собствения си апартамент в гр. Варна за да закупи жилище в гр. София, в което да живеят двамата с ответника и роденото от връзката им дете. Твърди, че проблемите между страните започнали след като ищцата отказала ответникът или неговата майката да бъдат вписани като съсобственици на имота в гр. София. Заявява, че ответникът е проявявал агресия към ищцата, а и към нея, още по време на бременността на дъщеря . Описва случай в гр. София, при който, след скандал между страните, ответникът свалил пътните чанти на ищцата, която била бременна и нейната майка от автомобила си и ги оставил сами. Тъй като двете жени не познавали града, дълго се лутали. Заявява, че ответникът бил много избухлив и непредсказуем. Сочи, че последният бил взел в заем от дъщеря сума в размер на 10000 лева, но при връщане на част от същата, изплатил по банкова сметка на св. Д. сумата от 1500 лева, с основание издръжка за детето В.. Не била виждала ответникът да се грижи за дъщеря си. Определя последния като човек, който винаги налага своето мнение и не се съобразява с никого. Посочва случаи, при които ответникът е упражнявал вербална и физическа агресия срещу ищцата. Заявява, че е удрял дъщеря и че е насочвал вилица към шията . Описва случай, когато ответникът умишлено съборил на земята ищцата, която била в напреднала бременност и я оставил там без да помогне да стане. Заявява, че ищцата не ограничавала ответника в срещите му с детето им. Последният идвал веднъж месечно в гр. Варна за по два дни и си тръгвал, като твърдял, че имал ангажименти. Майката на детето не била давала 3 съгласие бащата да вземе детето за да гостува на своята баба по бащина линия, в с. Г.с..

Ответникът бил предоставил сума на ищцата за закупуване на жилище в гр. София – между десет и петнадесет хиляди лева, която сума му била върната, според свидетеля, в двоен размер. Пред настоящата инстанция свидетелката Д. е разпитана повторно за установяване на новонастъпили обстоятелства. Същата излага, че бащата продължава да проявава агресия спрямо нея и то в присъствието на детето, което се отразява зле на последното. Сочи, че бащата обижда и майката в присъствието на детето при осъществяване на срещите им чрез вайбър. Твърди, че в колата на бащата няма детско столче, че бащата кара с детето, седнало в него. Детето се разстройва от отношението на бащата към отглеждащите го. Свидетелката сочи, че по принцип детото се забавлява с баща си, когато играят на детска площадка, като от време на време търси баба си. Ако не я види, започва да плаче. Твърди обаче, че бащата иска детето да играе активно- кара тротинетка, бяга, пуска го да ходи само и след срещите детето се чувства много изморено. Свидетелката П. Д.- сестра на ищцата, сочи, че веднъж е била придружител на детето при среща с бащата. Възникнали са спорни ситуации, тъй като бащата не е давал детето да се води за ръка, тъй като смятал, че трябва да е самостоятелно.

Започнал да крещи, да ходи напред-назад, не е можел да владее емоциите си. Детето се е напрегнало от поведението на баща си и е започнало да плаче и да стиска свидетелката за ръката. После бащата е искал свидетелката да ги остави сами, тъй като няма работа там.

След като тя е отказала, като е посочила, че ще го стори след като детето се залиса, той се е успокоил. Впоследствие обаче при опит да разговарят за споразумението между бащата и майката за режима на детето, С. отново се е изнервил, станал агресивен и обидил свидетелката и ищцата, като ги нарекъл „тъпи селянки“. Свидетелката сочи, че детето няма страх от баща си, по-скоро дългият период на раздялата е бил причина за нежеланието на детето да остане с баща си. От показанията на св. Д. се установява, че същата е станала случаен свидетел на упражнено физическо насилие от ответника над ищцата. През пролетта на 2020 г., свидетелката била на разходка с приятели в к.к. „Св. Св. Константин и Елена“, когато видяла, че ответникът скубел ищцата, а последната плачела и викала за помощ.