Решение № 75 от 09.04.2024, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 506/2023
- Вид
- Решение № 75
- Подписан
- 09.04.2024
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Руменова Йорданова-Момова, Теодора Енчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 75 гр. Шумен, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:
Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно гражданско дело № 20233600500506 по описа за 2023 година
Производство по чл. 250 от ГПК.
С подадена в срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК молба, пълномощникът на жалбоподателя ТП „Държавно горско стопанство Върбица“ на СИДП ДП – Шумен – адв. С. Г. моли съда да постанови допълнително решение по делото. Сочи, че съдът не се е произнесъл по искането за отмяна на първоинстанционното решение в частта му за присъдената законна лихва върху обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ. Моли, решението да бъде допълнено, като първоинстанционият съдебен акт бъде изрично отменен в тази му част.
Въззиваемият М. М., след връчване на препис от молбата, не подава отговор в едноседмичния срок.
Съдът, като разгледа молбата за допълване на решението, материалите по делото ведно с постановеното по него решение № 7 от 23.01.2024 г., установи следното:
На първо място: не е налице необходимост от разглеждане на молбата в открито заседание. Не е необходимо изясняване на обстоятелства по посочената като неразрешена част от спора. Жалбоподателят сочи единствено непълно произнасяне на съда по част от претенция за законна лихва върху главница. Ето защо, молбата следва да бъде разгледана в закрито съдебно заседание.
На второ място, по същество на молбата: видно от решение № 162/11.10.2023 г. по описа на ВПРС е, че съдът е уважил предявената претенция на М. И. М. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, като осъдил ТП „ДГС Върбица“ на „СИДП“ ДП гр.
Шумен да му заплати сума в размер на 8189,92 лв., представляваща сборът от обезщетението за оставане без работа в резултат на признатото за незаконно уволнение, 1 ведно със законната мораторна лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 02.08.2023 г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил претенцията в останалата й част до пълния предявен размер – 15621,60 лв. С постановеното по настоящото дело решение № 7/23.01.2024 г., първоинстанционното решение е отменено в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, както и претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за сума в размер на 8189,92 лв., както и в частта за разноските, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1419,61 лв., както и държавна такса и направени разноски от бюджета на съдебната власт в общ размер 532,45 лв. Вместо отменените части, настоящият състав се е произнесъл с отхвърлителни диспозитиви.
Предвид така установеното, съдът намира, че подадената молба се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което следва да бъде отхвърлена. Налице е произнасяне на съда по целия спорен предмет на делото. Присъждането на законна лихва върху вземането следва изцяло уважено искане по предявен иск, като тази лихва не съставлява отделен иск, а следва главното вземане. С отмяната на първоинстанционното решение по иска за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ и постановеното вместо него отхвърляне на претенцията, не съществува вземане на работника за обезщетение, респ. за следващата го законна лихва. Тоест, с отмяната на решението на ВПРС в частта, с която претенцията е уважена и произнасяне на въззивния съд за отхвърляне на иска, съдът се е произнесъл по спорния предмет и молбата за допълване на решението се явява неоснователна.
Поради изводите за неоснователност на молбата, в настоящото производство не следва да бъдат присъждани разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Върбица“ гр. Върбица на „Североизточно държавно предприятие“ ДП гр. Шумен за допълване на решение № 7/23.01.2024 г., постановено по настоящото в.гр.д. № 506/2023 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, чрез отмяна на решение № 162/11.10.2023 г. по гр.д. № 363/2023 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав в частта му относно „законната мораторна лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба – 02.08.2023 г. до окончателното й изплащане“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението, на основание чл. 250, ал. 3 от ГПК, може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
2
1. _______________________
2. _______________________
3