Решение № 2894 от 09.03.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2894

Варна, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДАРИНА РАЧЕВА

Членове:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

ИВАНКА ИВАНОВА

При секретар СВЕТЛА ВЕЛИКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА канд № 20257050702987 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Н. И. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], депозирана чрез пълномощник адв. Р. Б., срещу решение № 1119/12.09.2024 г., постановено по а.н.д.№ 1978/2024 г. по описа на Районен съд - [област], с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 24-8703-000175/06.03.2024 г. на впд началник сектор в ОДМВР - [област], сектор „Специализирани полицейски сили“-[област], с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП.

Решението се оспорва с основанията на чл. 348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК, вр. чл.63в от ЗАНН, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Излагат се подробни доводи във връзка с фактите, при които е извършено процесното деяние, като се оспорва обективната и субективната съставомерност на санкционираното деяние. Твърди се също и нищожност на НП, предвид липсата на доказателства за компетентност на актосъставителя. Направено е искане да бъде отменено решението на районния съд и да бъде отменено НП. В условие на евентуалност, моли делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Районен съд-[област]. Претендира се и присъждане на сторените разноски.

Ответник – впд началник сектор в ОДМВР - [област], сектор „Специализирани полицейски сили“-[област], чрез главен юриск. К. Л.-А., оспорва жалбата. В писмено становище са изложени съображения за нейната неоснователност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – гр. [област] намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд – [област] е приел за установено следното:

На 21.02.2024 г. в 18:50 часа в [населено място] по [улица]в посока от [улица]към [улица]на пешеходната светофарна уредба, работеща в нормален режим, преди кръстовището с [улица], навлиза и преминава на неразрешаващ червен сигнал с личния си л.а. „Пежо 308“ с рег.№ [рег. номер]. Така извършеното нарушение е било възприето лично от старши полицай К. Б. И., който се е движил по [улица]със служебен автомобил зад автомобила на жалбоподателя и който го е спрял и му е съставил АУАН. Копие от акта бил връчен на място на жалбоподателя, което той удостоверил с подпис и написал лично в документа: „Не съм съгласен с направената констатация. Изчаках да се престрой автомобилът пред мен (на дясно) и преминах напред. Не видях светофарна уредба с червен сигнал, може би се е намирала в мъртва зона над моя автомобил.“. В срока за представяне на възражение, такива не са депозирани от жалбоподателя. На 06.03.2024 г. наказващият орган издал НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически и правни констатации и наложил на жалбоподателя предвиденото в чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП наказание „глоба“ в размер 100 лв.

Районен съд – [област] е приел от правна страна, че АУАН и НП съдържат реквизитите изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Правилно е определена нарушената и санкционната норма. От свидетелските показания на актосъставителя И. е установено наличието на нарушението.

Оспореното решение е правилно и законосъобразно.

На първо място видно от представената по АНП Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., в т.2 са изброени длъжностните лица, които имат правомощия да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН. Съобразно т.2.2. определените в т.1.3.3 след успешно положен изпит за познаване съдържанието на ЗДвП и Кодекса на застраховането, а в т.1.3.3. е посочено „звената, осъществяващи охранителна дейност по чл. 14, ал. 2, т. 1 (патрулно-постова дейност) или т. 2 (териториално обслужване на населението) от ЗМВР в СДВР/ОДМВР и в районните управления (РУ)…“. Сектор „Специализирани полицейски сили“ (СПС) към ОДМВР – [област] е част от структурите на Охранителна полиция и изпълнява именно такива функции - охранителна, патрулна и подпомагане на обществения ред. В тази връзка възражението за липса на компетентност на актосъставителя поради непредставяне на доказателства за положен изпит е неоснователно. Компетентността на полицейските органи да съставят актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата произтича от чл.189 ЗДвП и издадените въз основа на него заповеди за оправомощаване. Изискванията относно преминаване на обучение или полагане на изпит представляват вътрешнослужебни правила за организация на дейността в администрацията и липсата на доказателства за изпълнението им не води до извод за липса на материална компетентност. В т.3 от същата заповед са посочени длъжностните лица, които имат правомощия да издават наказателни постановления, като в т.3.7 е посочено, че това са началниците на сектори „Специализирани полицейски сили“ при ОДМВР-[област], какъвто е издателят на процесното НП.

Не следващо място неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че фактическата обстановка не е установена правилно от РС – [област]. Свид. И., заедно с колегата си ст. полицай Я. Ф. (вписан в АУАН като свидетел) са били разпределени по утвърден график и са шофирали по [улица]зад автомобила, управляван от жалбоподателя, като свид. И. е възприел пряко как жалбоподателят е заобиколил от лявата лента спрелия пред него автомобил и е преминал на червен забранителен сигнал на пешеходен светофар. От твърденията на свид. И. се установява, че е имал видимост към светофарната уредба за пешеходците, видял е, че свети червено. Категоричен е, че жалбоподателят е преминал кръстовището при червен светофар. Допълва, че доказателство за червения светлинен сигнал е спрелия пред жалбоподателя автомобил, който той е заобиколил от ляво, за да премине през кръстовището. Законосъобразно от събраните доказателства РС – [област] е извел, че нарушението е установено, чрез преките наблюдения на контролните органи.

Предвид горното настоящият състав намира, че не са налице наведените с жалбата касационни основания, поради което решението на Районен съд – [област] следва да се остави в сила.

Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Съдът съобрази обема на работата на процесуалния представител и конкретната фактическа и правна сложност на спора – от процесуалния представител на ответника по делото е изразено писмено становище по жалбата, без да се яви в съдебно заседание. С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ в полза на ОДМВР – [област] следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро, което трябва да се заплати от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд-[област], ІV-ти тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1119/12.09.2024 г., постановено по а.н.д.№ 1978/2024 г. по описа на Районен съд – [област].

ОСЪЖДА Н. И. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - [област] сумата в размер на 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: