Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14419 от 18.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 10544/2026
Вид
Решение № 14419
Подписан
18.07.2026
Състав
КАЛИНА ВЕНЦИСЛАВОВА СТАНЧЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14419 гр. София, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110110544 по описа за 2026 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от ЗД „ЕВРО ИНС“ АД, ЕИК 121265113, искова молба против Столична Община, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 231,30 евро - изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0500943040/22.12.2025 г. с включени ликвидационни разноски по обработка на щетата, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на делото – 15.04.2026 г. (дата на пощенско клеймо) до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 20.12.2025 г. при движение от гр. София, на булевард „Александър Пушкин“, ул. „Дъбова гора“ е настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/. При последното л.а. „Мерцедес С 200 Д“ с рег. № СВ 75 29 ВЕ, управляван от Й. Г., се движи по ул. „Александър Пушкин“ с посока от 1 ул. „Стоян Попандреев“ към ул. „Дъбова Гора“, като на кръстовището лекият автомобил попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Местопроизшествието е посетено на място и събитието е освидетелствано от компетентните органи на сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР – София, с удостоверение, в което са описани видимите щети по автомобила. Уточнява, че водачът на автомобила е правоспособен такъв, който е управлявал същия без да е употребил алкохол към момента на ПТП, спрямо него не е образувана административна преписка, доколкото същият няма вина за инцидента. Уточнява, че настъпилите вреди са описани като вид и степен на увреждане в описа от извършения оглед. На следващо място, сочи, че ПТП е настъпило на територията на Столична община и съгласно разпоредбите на българското законодателство дърветата на общинските пътища са общинска собственост, като поддържането им се осъществява от общините – чл. 31 от ЗДвП, които следва да осигуряват сигурно придвижване, в това число и при наличието на опасности да поставят необходимите за това знаци. Уточнява се в тази връзка, че според удостоверението от МВР- София вина за пътния инцидент има Столична община, която не е взела мерки по стопанисването на паднало дърво на пътя, станало причина за инцидента. Най-сетне, цитира нормата на чл. 410 от КЗ и претендира, че по силата на този законов текст застрахователят ищец, който е платил обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ на собственика на увредения лек автомобил „Мерцедес Ц 200 Д“, като е приспаднал сумата от дължима от застрахования вноска по застраховката, е встъпил в правата на удовлетворения застрахован срещу причинителя на вредата. При тези аргументи, счита исковата молба за основателна и моли искът да се уважи. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответното дружество, с който исковата претенция се оспорва по основание и размер.

Твърди се, че липсва валидно застрахователно правоотношение между ищеца и застрахования. Застрахователят не е доказал, че увреждането е резултат от покрит застрахователен риск и представя доказателства, които пряко да доказват причинно-следствената връзка между реализираната щета и отговорността на ответника. Липса описание на твърдяното препятствие, на следващо място неясно било дали автомобилът попаднал в дупка или се натъкнал на паднало дърво на пътя. Липсват доказателства за скоростта на автомобила. Оспорва се приложения по делото протокол за ПТП от 20.12.2025 2 г. Оспорва подадената от водача декларация за изплащане на обезщетение.

Намира, че поведението на водача на процесното МПС е несъобразено с условията на пътното платно, респ. инвокира се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Моли съда да отхвърли иска, в условията на евентуалност да намали размера на уважената претенция, като съобрази въведеното оспорване за съпричиняване на увреждането. Претендира разноски и прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и в светлината на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие, на служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, вид и размер на претърпените вреди.

При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса положителния факт на погасяване на дълга, респ. възраженията си за съпричиняване.

Още с доклада по делото, приет с оглед правилата на чл. 140, вр. чл. 146 от ГПК, като безспорен и ненуждаещ се от доказване е отделен фактът, че във връзка с процесното произшествие, при ищеца е образувана преписка по щета № 0500943040/22.12.2025 г., във връзка с която е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 231, 30 евро, на собственика л.а.

„Мерцедес С 200 Д“ с рег. № СВ 75 29 ВЕ.

Макар ответникът да оспорва това обстоятелство, по делото се доказа наличие на валидна облигационна връзка между ищеца и застрахованото лице, видно от приетата като писмено доказателство застрахователна полица № 00500100614399/17.04.2025 г. към момента на настъпване на събитието между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил марка „Мерцедес С 200 3

Д“ с рег. № СВ 75 29 ВЕ е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско на МПС“.

В синхрон с така описаните доказателства е експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че на 20.12.2025 г. около 21:40 часа л.а. „Мерцедес С 200 Д“ с рег. № СВ 75 29 ВЕ се движи по ул. „Александър Пушкин“ с посока от ул.

„Даскал Стоян Попандреев“ и на кръстовището с ул. „Дъбова гора“ при маневра ляв завой, превозното средство преминава през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Според експерта така описания механизъм на ПТП напълно кореспонедира с нанесените увреждания, ерго последните са резултат именно на този пътен инцидент от 20.12.2025 г. в гр.

София.

От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че се установява настъпването на застрахователното събитие в описания в исковата молба механизъм, а именно – поради наличието на неравност (дупка), необозначена по начин, позволяващ избягването, като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства, сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието.

Съобразно ОУ към застраховка „Каско“ при клауза „Каско на МПС“, застрахователят покрива щети, причинени от пътно-транспортно произшествие /ПТП/ (чл. 4, Клауза „В“, б. „а“ от ОУ). Предвид изложеното съдът намира, че ищецът-застраховател е дължал изплащането на обезщетение за вредите настъпили вследствие на попадането на лекия автомобил в дупка. Ето защо възражението на ответника за изплащане от ищеца на обезщетение по непокрит риск е неоснователно.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства – преписка по щета № 0500943040/22.12.2025 г., заедно с декларация и опис на щетите /4 бр./, след извършен оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил, ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на 231,30 евро. Сумата е приспадната от дължимата застрахователна премия.

Тези обстоятелства са прочие безспорни между страните по делото.

След плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу третото лице са преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП 4 на общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

Между страните не е спорен въпросът, че пътят, на който се твърди да е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника Столична община. От обстоятелството, че на пътната настилка на общински път към момента на настъпване на произшествието е имало необозначена дупка, което се установява от събраните в производството писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел, преценени съгласно чл. 172 ГПК в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, както и заключението на САТЕ, се налага изводът, че общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа. Установената дупка, представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото се установи, че тази неравност не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, то ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, съдът намира за неоснователно, тъй като по делото не се установява поведение на водача, с което същият да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП.

В тази насока неоснователно е възражението на ответника, че водачът на застрахованото при ищеца МПС не е съобразил поведението си с пътната обстановка, като е избрал неподходяща скорост на движение – чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Данни за негово противоправно поведение не са налични по делото. Необозначената и несигнализирана неравност не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.