Определение № 5 от 09.01.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. Шумен, 09.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20243600900034 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е образувано по депозирана искова молба от Н.

П. К., ЕГН **********, с. Осмар, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „.... №1, със съдебен адрес гр. Шумен, пл. „.... №7, ет.2, оф.4 против „Осмарагро“ ООД, ЕИК 127558482, със седалище и адрес на управление с. Осмар, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „....

№1. Твърди, че при кандидатстване за финансиране за изграждане на фотоволтаична инсталация, било установено, че на адреса, на който живеел имало регистрирани две търговски дружества. Това би представлявало пречка да получи финансиране при изграждане на инсталацията. Същевременно подобни дружества нямали в действителност седалище там. Ето защо на основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че обстоятелството, че на адреса в с. Осмар има седалище и адрес на управление дружеството „Осмарагро“ ООД, е несъществуващо.

Ответникът редовно уведомен не е депозирал отговор.

Формално обосноваването на претенцията изпълнява условията за допустимост на иск по реда на чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. В исковата молба, предявена от трето лице е обоснован правен интерес от воденето на установителен иск, производството е предявено срещу надлежната страна – дружеството, чието седалище и адрес са на твърденият адрес.

Същевременно съдът приема, че искът преследва непозволена от закона цел, поради което предявяването на подобен иск от трето лице се явява недопустим.

Искът с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ („Всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.“) е установителен, т.е. има за цел със сила на пресъдено нещо да установи, че едно вписано в Търговският регистър обстоятелство е или нищожно, или недопустимо, или несъществуващо. При уважаване на подобен иск настъпват последиците предвидени в чл.30, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ – вписването се заличава от агенцията по вписванията (АВп) служебно.

В конкретният случай установителният иск по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ е предявен, за да се признаят за несъществуващи вписаните по партидата на „Осмарагро“ ООД, ЕИК 127558482 1 обстоятелства – седалище и адрес на дружеството, тъй като в действителност дружеството вече не помещава свои органи на този адрес – т.е. не пребивава реално на адреса. Тъй като, за да се приеме, че едно обстоятелство е несъществуващо следва да се установи, че то или не се е осъществило (изначално) или след като е било осъществено, то е било опорочено от други осъществили се в последствие факти, които са го опорочили, като с оглед твърденията в ИМ следва да се приеме, че ищецът твърди втората хипотеза – стр.97-98 от „Закона за търговски регистър, коментар“, авторство – екип, 2007 г., изд. „Център за изследване на демокрацията“.

Седалището и адресът на един търговец са съществени негови правноиндивидуализиращи белези. Нормативно те са закрепени с нормите на двете алинеи на чл.12 от Търговският закон – „Седалището на търговеца е населеното място, където се намира управлението на дейността му.“ (ал.1), „Адресът на търговеца е адресът на управлението на дейността му.“ (ал.2). Безспорно е, че тези норми са императивни и не дават основание да се приеме, че който и да е търговец може да избегне при регистрирането си задължението да впише седалище и адрес на управлението си. В подобен смисъл и Решение от 11.04.2008 г.по т.д. №686/2007 г. на І ТО на ВКС – „Императивното изискване н а чл. 115, т. 1 ТЗ е дружественият договор да съдържа, както фирмата, така и седалището, а също и адреса на управление на всяко едно ООД.“ Подобни на чл.115, т.1 от ТЗ, касаещ ООД, норми има относно всички посочени в ТЗ видове търговци – чл.58, ал.1, т.3 от ТЗ – за ЕТ, чл.78, т.2 от ТЗ – събирателно дружество, чл.102, т.2 за командитното дружество, чл.165, т.1 от ТЗ за акционерното дружество и т.н.

От друга страна седалището и адресът на търговците и въобще юридическите лица имат нормативно битие, което обвързва с тях различни, съществени материалноправни и процесуалноправни последствия. „Съгласно чл.68 от ЗЗД изпълнението на парични задължения се извършва по седалището на търговеца кредитор в момента на изпълнението, а изпълнението на всички останали задължения (без тези за предаване на определени вещи) се извършва по седалището на търговеца длъжник в момента на възникване на задължението.“ – л.172 на „Търговско право, обща част“, трето издание, проф. Ангел Калайджиев, 2015 г., ИК „Труд и право“. Седалището на търговеца определя общата местна подсъдност в гражданския процес – чл.105 от ГПК, подсъдността при производства по несъстоятелност (чл.613 от ТЗ) и по стабилизация (чл.765 от ТЗ) и т.н.

Адресът има значение за призоваването на търговците, тъй като чл.50, ал.1 от ГПК предвижда, че търговецът се призовава по последния вписан в ТР адрес. Според чл.13 от ТЗ – „Търговецът е длъжен да посочва в търговската си кореспонденция и в Интернетстраницата си, ако има такава: … седалището и адреса на управлението …“ Предвид изложеното съдът намира, че правноиндивидуализиращите белези седалище и адрес на управление са съществени за търговците до степен последните да не могат да се отклонят изискването за наличие на такива, както и предвид обстоятелството, че законът обвързва множество и материалноправни, и процесуалноправни последици с наличието на седалище и адрес на управление. Тъй като с оглед правилото на чл.30, ал.1 от 2

ЗТРРЮЛНЦ решението по чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ може да доведе до заличаване на вписването на седалище и адрес на управление в ТР подобно решение би имало действие erga omnes, а не само в отношенията между ищец и ответник. С оглед на това съдът намира, че с подобен иск се преследва непозволена от закона цел – заличаване на седалището и адреса на управление на ответника посочени като обстоятелства в ТР, както и че предвид това такъв иск се явява недопустим.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. №33/2024 г. по описа на ШОС, по искова молба на Н. П. К., ЕГН **********, с. Осмар, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „....

№1, със съдебен адрес гр. Шумен, пл. „.... №7, ет.2, оф.4 против „Осмарагро“ ООД, ЕИК 127558482, със седалище и адрес на управление с. Осмар, общ. Велики Преслав, обл.

Шумен, ул. „.... №1 с искане на основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ да бъдат признати за несъществуващи обстоятелствата, вписани в ТР а именно, че „Осмарагро“ ООД има седалище и адрес на управление в с. Осмар, общ. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „.... №1, като недопустимо.

ВРЪЩА исковата молба на Н. П. К., ЕГН **********.

Определението подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от узнаването пред Апелативен съд – гр. Варна.

Копие от определението да се изпрати на ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

3