Решение № 8 от 23.02.2024, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Велики Преслав, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Д. Петрова при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно наказателно дело № 20233610200295 по описа за 2023 година

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Х. Г. Х. с ЕГН ********** с адрес гр.******, чрез пълномощник адв.С. Т. от ШАК срещу Наказателно постановление №23-0323-000626/25.09.2023 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД МВР-Шумен.

В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Отрича се извършване на нарушението, поради липса, както на обективните, така и субективните признаци на нарушението.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с редовно упълномощен защитник.

Защитникът поддържа изложеното в жалбата и счита че са допуснати, сочените процесуални нарушения при съставяне на АУАН и при издаване на обжалваното НК, които са съществени, освен това от събраните доказателства не се установяват по безспорен начин обективните и субективните признаци на нарушението, поради което моли НП да бъде отменено изцяло и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Жалбоподателят, поддържа изложеното то защитника и заявява, че не е видял пострадало лице при ПТП.

Въззиваемата страна се представлява от процесуалния си представител-юрисконсулт, счита че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение.

1

Не се спори по делото и от доказателствата безспорно се установи, компетентността на наказващия орган. Спорни са обстоятелствата установени от административнонаказващия орган и дали е осъществен състава на вмененото нарушение.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 15.07.2023г. в 14.30 часа в Община Велики Преслав на път първи клас № 7, км.143+200 в посока от гр.Върбица към гр.Шумен, жалбоподателят управлявал лек автомобил „ЛАДА 4х4 УРБАН“ с рег.№******. При движението на посочения пътен участък автомобила на жалбоподателя и насрещно движещия се мотоциклет „Хонда“ с рег.№******* се ударили от странично, като вследствие на удара, се счупило лявото странично огледало на лекия автомобил.

Жалбоподателят вместо да спре и да установи какви са последиците от произшествието продължил пътя си към гр.В.Преслав. В следствие на удара, след като двете ППС се разминали, водачът на мотопеда св.И. А. изгубил контрол върху него и паднал в страни от платното за движение. Непосредствено след мотоциклета се движел друг мотор, управляван от приятеля на св.Т. С.. След като видели, че А. изгубил управление и паднал, двамата спрели и С. подала сигнал на тел.112. На 15.07.20243 г. около 14.00 – 14.30 часа св.В. В.-мл.оперативен дежурен в РУ – В.Преслав, получил сигнал от оперативния дежурен в РУ-Шумен за настъпило ПТП със самокатастрофирал моторист на пътя след „Омуртагов мост“ в посока от гр.В.Преслав към гр.Върбица. Незабавно изпратил полицейски екип - свидетелите Р. Г. и М. Х.. След около 15-20 минути при В. в сградата на РУ-В.Преслав дошъл жалбоподателя и съобщил, че е бил участник в ПТП на посоченото в сигнала място, в следствие на което било счупено страничното огледало на служебния му автомобил, като заявил че на мястото не е имало обхват на мобилния оператор, за да се обади и затова е дошъл в полицията. В. го инструктирал да се върне на мястото на произшествието, където бил изпратен полицейски екип. След което оперативния дежурен на РУВ.Преслав се обадил в РУ-Шумен, за да установи самоличността на водача на мотора и какво е здравословното му състояние. От там го уведомили, за самоличността на лицето и че се намира в ЦСМП при МБАЛ – Шумен. При пристигането на полицейския екип/свидетелите Г. и Х./ на местопроизшествието около 15.00 часа, установили само падналия мотоциклет „Хонда“ с рег.

№******, пластмасови парчета от същия и каска на моторист. Свидетелите направили снимки, през това време на мястото дошъл жалбоподателя с автомобила „ЛАДА 4х4 УРБАН“ с рег.

№******, който е управлявал по време на ПТП, показал счупеното огледало на автомобила и мястото на удара. Свидетелката Х. съставила на място План-схема на ПТП. След събиране на данни по случая /свидетел, информация за пострадал, причини за възникване на ПТП и др./ и приключване на проверката на 04.09.2023 г. св.М. Х. съставила Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2023-1038-321 за ПТП, към който приложила изготвената план-схема. На 04.09.2023 г. на жалбоподателя от Х. бил съставен АУАН за нарушение по чл.123, ал.1, т.2 б.“б“ от ЗДвП, изразяващо се в това, че като участник в ПТП с пострадало лице не е останал на мястото на произшествието да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.123, ал.1, т.2 б.“б“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.

Описаната фактическа обстановка, съдът счита установена от гласните доказателства – 2 показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие, от приложените към администратвнонаказателната преписка и приетите в хода на съдебното следствие документи.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели-служители на РУ-В.Преслав: Х., Г. Д., както и на свидетелката С., като не констатира наличие на противоречия, както между тях, така и с писмените доказателства, поради което такива не следва да бъдат обсъждани.

Съдът кредитира частта от показанията на св.В., в която описва подадения до РУВ.Преслав сигнал, изпращане на екип на местопроизшествието, пристигането на жалбоподателя в сградата на РУ-В.Преслав, в тази им част кореспондират с останалите доказателства. Настоящият състав не кредитира показанията на св.В., в които твърди, че лично жалбоподателя му е казал, че след ПТП е намалил, видял е че мотоциклета пада след удара, но е помислил че движещите се след него мотористи са негови приятели. Това не се установява от показанията на останалите свидетели Г. и Х., които заявяват че не е имало видимост от мястото на ПТП до мястото където е паднал мотора, че са разбрали за пострадалия моторист по-късно, това не се установява включително и от показанията на св.С., която заявява че произшествието е станало на завой и моториста не е паднал веднага, а през това време автомобила на жалбоподателя е продължил пътя си. Според настоящият състав причината за такова твърдение в показанията на В. е изминалия период от време, натрупаната служебна информация, установена при проверката и направените собствени изводи от свидетеля.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в установения от закона четиринадесетдневен срок от връчването на НП.

Относно основателността на жалбата:

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. При съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалния закон. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 и ал.3 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя, като същите притежават необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Нарушението е описано подробно с посочване на всички елементи от фактическия му състав и обстоятелствата, при които е извършено. Поради, което възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения направени от жалбоподателя са неоснователни.

Съдът счита за неоснователно въведеното от защитата възражение свързано с неточното и неясно описание на нарушението в обстоятелствената част на НП, като се сочи, че не било 3 посочено пострадалото лице от ПТП, както и мястото на настъпване на ПТП. В действителност, в описателната част на НП не са посочени тези обстоятелства, които според настоящия състав не са част от състава на нарушението и доколкото всички други посочени съставомерни елементи са налице, това непосочване настоящия състав не намира за съществено такова, водещо до пълна невъзможност лицето да разбере какво нарушение е извършило и коя относима норма от действащото законодателство, следва да бъде приложена и не е бил лишен от възможността да организира своята защита и да подаде възражения както срещу съставения АУАН, а в последствие - жалба срещу НП.

Протокола за ПТП е съставен на основание чл.125а от ЗДвП , но не отговаря на всички изисквания на чл.3 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (Загл. изм. – ДВ, бр. 19 от 2017 г.), издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на Комисията за финансов надзор, обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г., доп., бр. 94 от 30.11.2010 г., изм. и доп., бр. 19 от 28.02.2017 г., а именно изготвен е след срока по чл.3, ал.2 от Наредбата.

Допуснатото нарушение на процесуалните правила не е съществено, т.к. протокола съдържа всички реквизити по чл.3, ал.1 от Наредбата и отразява действителната фактическа обстановка, установена от органите на реда и план – схемата към него е изготвена на местопроизшествието на 15.07.2023 г. в 15.00 часа, като изложеното в него изцяло кореспондира със схемата. Присъствието на участниците в ПТП при съставяне на протокола, съответно наличието на техен подпис и запознаване със съдържанието на протокола не са реквизити на същия, нито са посочени, като императивни правила в Наредбата. Допуснатото нарушение не е нарушило правото на защита на жалбоподателя.

Не представлява процесуално нарушение обстоятелството, че посочения в АУАН свидетел не е присъствал при извършването на проверката на място, т. е. при установяване на нарушението. В разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е регламентирана възможност АУАН да се състави в присъствието на други свидетели, като това обстоятелство следва да бъде отбелязано в акта. В случая акта е съставен в присъствието на един свидетел П. Д., който не е присъствал при установяване на нарушението, но за него в акта е посочено, че е свидетел по съставянето на АУАН, с което е изпълнено изискването на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и следователно, липсва допуснато нарушение. За спазването на разпоредбата на чл.

40, ал. 3 от ЗАНН не е необходимо да бъдат посочени причините, поради които присъствалите при извършване или установяване на нарушението не присъстват при съставянето на АУАН. Дори да се приеме наличието на такова процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените - не е довело до ограничаване на процесуалните права на санкционираното лице, тъй като, видно от доказателствата по делото, правото му на защита е било гарантирано и той максимално се е възползвал от него.