Решение № 405 от 30.09.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. София, 29.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д в закрито заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росен Димитров

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско дело № 20211100511349 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 435, ал. 2, т.6 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „С.Г.Г.“АД срещу действия на частен съдебен изпълнител Л.М., от 17,08,2021год., изразяващи се в отказ да прекрати изпълнително дело №20217850400508 по описа на ЧСИ Л.М..

Поддържа се, че изпълнителното дело подлежи на прекратяване, тъй като е образувано по изпълнителен лист от 10,11,2020год., издаден по гр.д.№79000/2017 по описа на Софийски районен съд, с който длъжникът е осъден да заплати на Т.А.И. сума в размер на 365,00лв.-разноски в производството пред СРС, както и сумата от 5,00лв. за издаване на изпълнителен листа. Поддържа сумата по изпълнителен лист да е внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното дело-22,06,2020год., поради което е налице основание за прекратяване по смисъла на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.

Предвид изложеното твърди да не е налице основание за образуване на изпълнителното дело. Съобразно изложеното моли да бъде отменено разпореждане, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното дело.

Взискателят- Т.А.И. в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК излага съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа към момента на внасяне на сумата по ИЛ към 22,06,2020год., адв.В.Т. да не е упълномощен да получи плащане за кредитора, което е налице едва към иницииране на изпълнителното дело.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ Л.М. излага становище за неоснователност 1 на жалбата.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно процесуално легитимирана страна в производството срещу подлежащ на обжалване акт на осн.чл.435, ал.2, т.6 от ГПК и в законоустановения срок по реда на чл.436 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Видно от преписката по делото, изпълнително дело 20217850400508 е образувано по молба на Т.А.И., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 10.11.2020г. от Софийски районен съд, по г.д. №79000 от 2017 г. на СРС, 166 състав, по силата на който длъжникът С.Г.Г. ООД е осъден да заплати на взискателя парично задължение за сума в размер на 365,00лв. и 5,00лв.-разноски за издаване на изпълнителен лист.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 12,08,2021год.С молба от 11,08,2021год. длъжникът е представил доказателства за извършено плащане на сумата по покана за доброволно изпълнение. Отделно от това е заявено искане за прекратяване на изпълнителното производство на осн.чл.433, ал.1, т.1 от ГПК и чл.75 от ЗЗД, тъй като сумата от 365,00лв. е платена за взискателя по банков път преди образуване на изпълнителното дело на 22,06,2020год. с нареждане за кредитен превод, чрез пълномощник адв. В.В.Т.. Плащането е извършено по банкова сметка с титуляр В.Т.. С молба от 23,06,2020год. по гр.д.№73900/2017год., СРС, 166 състав, длъжникът е уведомил съда за извършеното плащане. Към молбата е приложено нареждане за кредитен превод с дата 22,06,2020год. за сумата по 365,00лв., наредител С.Г.Г. ЕАД и с основание за превод- Т.И. с посочено ЕГН и гр.д.№7900/17, 166 състав. Сумата е наредена по сметка №*******, с получател адв. В.В. Т.. Приложен е и договор за правна помощ и съдействие от 27,10,2017год. за представителство по дело срещу С.Г.Г. ООД, по иск отрицателен установителен иск на Т.А.И., сключен с АД Н. и партньори, представлявано от адв.В.В.Т..

Подадено е заявление от адв.Т. до банка ДСК ЕАД от 28,07,2020год., в която е посочено да не е упълномощено лице на лицето посочено в основание за превода, както и да няма банкова сметка открита лично или чрез пълномощник при банка ДСК ЕАД.

С Постановление с изх. № 3580/17.08.2021г., съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника с вх.№2420/11,08,2021год., тъй като е приел „плащането да е направено на ненадлежно лице“.

С отговор на частната жалба са представени доказателства от ответната страна, сумата да е възстановена на С.Г.Г. ЕАД на 05,08,2020год. От извлечение от сметка е видно, че титуляр на сметката е В.В. Т..

По жалбата с пр.осн.чл.435, ал.2, т.6 ГПК.

Основание за прекратяване на производството са хипотезите предвидени в чл.433, ал.1, т.1 –т.8 от ГПК. Според т.1 от текста изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; Спорно в настоящата хипотеза е налице ли е предложение две от посочената алтернатива-сума внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното дело, доколкото не се спори сумата да е върната на длъжника преди 2 образуване на изпълнителното дело. Безспорно основание за прекратяване би било налице, когато сумата е внесена за взискателя и на разположение на последния към момента на образуване на изпълнителното дело. В хипотезата на внесена за взискателя и върната сума, въпросът следва да бъде разгледан на плоскостта на добросъвестно упражняване на права съобразно чл.3 от ГПК. Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В противен случай, то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал от него. В конкретната хипотеза плащането на В.Т., съдът намира да е извършено на лице, което по недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи плащане. Дори упълномощаването от страна на взискателя по гр.д.7900/17 да е в полза на АД Н. и Партньори, както се твърди в отговор на взискателя, то доколкото адв.В.Т. е представляващ дружеството /видно от договор за правна помощ от 27,10,20217год. и молба за образуване на изпълнителното дело/, същият е надлежно легитимиран като представляващ дружеството да получи плащане за взискателя като без значение е кой е титуляр на сметката по която е преведена сумата, предвид наличие на знание за съществуващо задължение. Не съществува житейски обоснована причина за връщане на сумата. Ето защо настоящият състав намира да е налице хипотезата на чл.75, ал.2 от ЗЗД.

Обстоятелството, че титулярът на сметката се е разпоред и л със сумите, внесени за взискателя, поражда вземане на кредитора срещу разпоредилото се лице, но не променя добросъвестното изпълнение на задължението от страна на длъжника. Ето защо съдът намира да е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело по смисъла на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.

Съобразно изложеното жалбата е основателна.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. №17090/16,09,2021год. по описа на СГС, депозирана от „С.Г.Г.“АД постановление от 17,08,2021год. , с което е оставена без уважение молба от 11,08,2021год. за прекратяване на изпълнително дело №20217850400508 по описа на ЧСИ Л.М..

РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн.чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4