Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 228 от 18.11.2021, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 267/2021
Вид
Решение № 228
Подписан
18.11.2021
В сила
18.11.2021
Състав
Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. С., 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20215400500267 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№60780/21.06.2021г.от И.Г. К. ,с ЕГН- **********, ЕЛ. Н. К., ЕГН **********, Н. Д. К., ЕГН **********, Й.

Н. К., ЕГН**********, М. Н. Т., ЕГН **********, С.Г. М. , ЕГН

**********,Р. Д. К., ЕГН **********,З. М. АНГ., ЕГН ********** и Н.М. А.

ЕГН **********,чрез чадв. Б.М. против решение N° 60047 от 11.06.2021 г. гр.д. № 120/2020 по описа на районен съд гр. С..Доверителите му молят въззивния съд да измени обжалваното решение относно размера на обезщетението,което следва да бъде определено по пазарни цени. С въззивната жалба не оспорва фактическите констатации и правни изводи на с ъ д а освен, тези касаещи размерът на обезщетението,което счита, че следва да бъде определено по пазарни цени,а не въз основа на представения договор за добив на дървесина. Твърди ,че съда е възприел правната квалификация на иска съгласно чл.30, ал.З ЗС,според която всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно частта си. Твърди ,че ответника И.К. е добил естествени плодове от общата вещдървесина и дължи на останалите съсобственици съответната част от тези плодове или съответната част от пазарната им цена, която е определена с експертиза по делото. Ответникът - съсобственик е сключил договор с трето лице за извличане на граждански плодове от общата вещ,като съсобствениците имат право на своята част от тези плодовете по силата на 1 правилото на чл.30, ал.З ЗС, като по принцип следва да насочат претенцията си към този съсобственик, който е получил плодовете въз основа на договора.

В този случай размерът на дължимата сума по чл.30, ал.З ЗС счита ,че би следвало да се определи като се вземе предвид уговорената и заплатена според договора цена, както в случая е постановил съдът.Така приложен законът от районния съд при определяне на размера на обезщетението по настоящото дело счита ,че би бил правилен, ако този договор е бил осчетоводен от фирмата изпълнител на сечта по и ако представения РКО за изплатена сума е бил съставен според изискваният на ЗС. Установява ,че по делото е назначена и извършена СИЕ.Районният съд е приел ,че от заключението на същата се установява, че при извършената проверка на счетоводните документи и счетоводните записвания в счетоводството на „Волф 17” Е* за 2018 г. не е установено осчетоводяване на процесния договор от 20.02.2018 г., липсва и информация за осчетоводено количество действително добита дървесина в процесния имот. В представеният от счетоводството на „Волф 17” Е* аналитичен регистър на счетоводна сметка 411 Клиенти на фирмата за 2018 г.твърди ,че няма клиент- ИВ. ИЛ. К..

Представеният по делото разходен касов ордер от 09.05.2018 г. за изплатена сума в размер 2 500 лв. лева от „Волф17” също не е осчетоводен в сметка 501 -каса в левове.След тези констатации районният съд е установил ,че не може да приеме,че следва да се прилагат договорните цени. Твърди ,че такова възражение няма и в отговора на исковата молба, тъй като това е моментът в който следва да е направено от ответника.Независимо от това договорът 20.02.2018 г. и разходен касов ордер от 09.05.2018 г.счита ,че не могат да се ценят като достоверни доказателства само поради това,че не са осчетоводени. Счита ,че в този случай съдът следва да присъди по реда на чл.30, ал.З ЗС сума, определена от вещо лице на база пазарната оценка на добитата по договора дървесина. Пазарна цена счита ,че следва да се присъди, тъй-като се касае за естествени плодове и след като един от съсобствениците сам е добил дървесината въз основа на издадено на негово име разрешение по чл.86, ал.9 ППЗГ.Поради това моли съда да преразгледа делото и постанови изменение на решението на база на пазарните цени на добитата дървесина.

Постъпил е в законният срок писмен отговор с вх.

№60834/26.07.2021г. от ИВ. ИЛ. К. ,с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.С., ул.’’Н.Й.В.“, №1 чрез адв.И.С. ,която намира ,че в обжалваните части решението на районен съд – С. е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено .В жалбата си въззивниците са заявили искане за „изменение на решението относно размера на присъденото обезщетение, като считат че същото следва да бъде определено и присъдено по пазарни цени“.Всъщност, от съдържанието на жалбата и отправеното в нея искане ,счита ,че не става ясно, въззивниците искане на отмяна на осъдителната част на решението в които доверителят и е осъден да плати полагащата се на всеки ищец част от стойността на добитата през 2018г. дървесина в имот с кад.№026024 по КВС на с.Ч. ли искат или отмяна на отхвърлителената част от иска в частта за разликата над уважения размер на обезщетението за всеки един ищец до пълния предявен размер на всеки иск.Поради това счита , че дори и да 2 покрива формалните предпоставки на чл.260, т.4

ГПК, съставлява нередовност във въззивната жалба, която затруднявайки правото на защита на доверителя и поради неяснотата на отправеното до съда искане, следва да бъде отстранено.Приема , че жалбата е подадена против решение №60047/11.06.2021г., пост. по гр.д.№120/2020г. по описа на районен съд – С. за 2020г., в частите в които доверителят и е осъден да плати полагащата се на всеки ищец част от стойността на добитата през 2018г. дървесина в имот с кад.№026024 по КВС на с.Ч., а не в частите в които съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска на всеки един ищец, в частта за разликата над уважения размер на обезщетението за всеки един ищец до пълния предявен размер на всеки иск.Счита, че решението в отхвърлителните му части, както и в частта в която въззивниците са осъдени да платят разноските на доверителя и по водене на делото, като необжалвани са влезли в законна сила, поради което изложените съображения в този отговор ще касаят само посочените като приети от нея , че са обжалвани осъдителни части от решението, предмет на въззивен контрол Претендира разноски за въззивната инстанция.Счита, че жалбоподателя изолирано посочва, без да ги обвързва с останалите доводи и съображения, изложени в мотивите на решението на съда.Счита че не първоинстанционния съд е приложил неправилно закона, а жалбоподателите неправилно интерпретират приложените по делото доказателства, и се опитват да внушават непочиващи на закона правни изводи.За да постанови своето решение в обжалваната му осъдителна част, районният съд е приел за безспорно доказано, че доверителят и е сключил договор за добив на дървесина с фирма „Волф 17“ Е*. Съдът е приел за безспорно доказано ,че за добитата дървесина, на доверителят и е заплатена единствено сумата от 2500.00лв., съгласно приложения на л.125 от делото РКО от 09.05.2018г.За да обоснове решението си и присъди на ищците припадащата им се част от тази сума, а не тази, която е изчислена в заключението на в.лК., СмРС е изложил мотиви ,че вещото лице е работила по вътрешноведомствен ценоразпис на ЮЦДП и липсват доказателства за плащане на доверителя и на цялата стойност на добитата дървесина.В показанията на в.лК. в с.з. от 08.10.2020г. се сочи, че за да бъде по-логично и по- разумно определена стойността на добитата дървесина, тя е осреднила пазарната и продажната цена. Тоест от изложеното в.л. говори за хипотетичност на цената, която би следвало да получи доверителя и, но която цена счита ,че не се доказва да му е изплатена по делото. Навсякъде в обясненията си вещото лице заявява че следва да има договор, за извършване на дърводобивна дейност, в който са договорени цените. Такъв договор по делото е представен от свидетеля В., както и в потвърждение на думите си, че е изплатил всичко по този договор- представи и въпросния РКО. Последния, въпреки че не е съставен в съответствие с изискванията на нормата на чл.6 от ЗСч, така че да обективира плащане на сумата, която св.В. твърди да е платил на доверителя и, съответно получаване на същата от ответника по делото- е приета за платено, съответно получена от доверителя и по договора от20.02.2018г.Изводите на въззивниците, че след като не се доказаосчетоводяване на договора и РКО, то това не е единствено получена 3 сума,счита,че не почиват дори на здравата логика. Ако въззивниците бяха прави в изводите си, то тогава поради неосчетоводяването на РКО, СмРС не би следвало да присъди въобще каквато и да било сума в тяхна полза. В с.з. в което са представени договора и РКО, ищцовата страна не е оспорила доказателствената стойност по процесуално предвидените за това способи, на нито един от двата документа. Счита ,че факта дали са осчетоводени или не, не влияе върху тяхната „достоверност“, както се твърди в жалбата.Претендира разноски.

В съдебно заседание пред окръжен съд –С. жалбоподателите редовно призовани не се явяват с изключение на ИЛ. Г. К. и Й. Н. К. ,които се явяват лично . За всички адв.М. поддържа депозираната въззивна жалба като спорен е момента по какъв начин следва да бъде определен размера на обезщетението като счита ,че това трябва да стане по пазарни цени По делото е изслушана и друга експертиза, която установява пазарната цена на дървесината и това трябва да е базата за определяне на обезщетението.Претендира разноски .

Въззиваемият ИВ. ИЛ. К. редовно призован , не се явява Вместо него пълномощникът му адв.С. поддържа становище ,че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по подробни съображения,които е изложила в писменият отговор на въззивната жалба Претендира разноски по представен списък за въззивната инстанция.

С.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса , срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Пред районен съд –С. са били предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.30,ал.3 ЗС и чл.86 ЗЗД .Не се спори от страните относно фактите по делото . На 20.02.2018 г. между И.К. като възложител и „Волф 17“ Е*, представлявано от Н. В. като изпълнител е сключен договор за възлагане на дейности в горски територии с предмет извършване на мероприятия по усвояване на лесосечен фонд в имот с кад. № 026024, земл. на с. Ч., попадащ в отдел 159а, подотдел 159в, като изпълнителят придобие добитата дървесина с право да се разпорежда с нея след плащане на сумата, получена след приспадане на разходите по изграждане на извозни пътища /т. 4.1./. Според т.1.1. усвояването на лесосечния фонд включва: управление на наследствените гори, възлагане изработването на лесосечни програми и маркиране на насаждения, извършване на добив на дървесина – сеч, обработка и извоз до временен склад, почистване на сечището, изграждане на временни горски пътища, окачествяване, измерване и маркиране с КГМ на добитата дървесина на временен склад, изготвяне, получаване и издаване на превозни билети. В т.

2.1. е договорено дървесината да бъда заплатена в брой по цени, съобразно диаметъра и вида на добитата дървесина. Изпълнителят се е задължил да 4 извърши на свой риск и сметка мероприятията по сечта, извоза, претоварването, транспортирането и други дейности, свързани с усвояването на имота – предмет на договора. Неразделна част от договора са актуална скица на имота, удостоверение за наследници и решение за въвод във владение.

Видно от приложеното по делото позволително за сеч № */21.03.2018 г. са маркирани за добив от св. Уюров 80 плътни куб.м. лежаща маса, от която 30 – смърч за едра строителна дървесина, 35 – бял бор и 15 – смърч за дърва.

От извлечението от системата на ИАГ за издадените превозни билети за дървесина е видно, че за имот ***, отдел 159, буква „а“ е издадено позволително за сеч № */21.03.2018 г. и 6 броя превозни билета - № */12.04.2018 г. за 16,11 пл.куб.м. дървесина, от които 13,59 – едра и 2,52 – дърва; №*/12.04.2018 г. за 14,20 пл.куб.м. дървесина, от които 10,19 – едра и 4,01 – дърва; № */13.04.2018 г. за 16,95 пл.куб.м. дървесина, от които 13,93 – едра, 1,76 – средна и 1,26 – дърва; № */13.04.2018 г. за 14,51 пл.куб.м. дървесина, от които 10,20 – едра, 1,37 – средна и 2,94 – дърва; № */16.04.2018 г. за 33,13 пл.куб.м. дървесина, от които 11,04 – едра, 1,48 – средна и 20,61 – дърва; № */18.04.2018 г. за 16,16 пл.куб.м. дървесина, от които 4,93 – едра, 1,10 – средна и 10,13 – дърва. Общото количество извозена дървесина, добита в наследствения имот е 111,06 пл.куб.м., от които 63,88 – едра, 5,71 – средна и 41,47 – дърва.