Решение № 445 от 18.07.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Враца, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20241400500296 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 2589/04.04.2024г., подадена от Й. И. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. И. П. И. от АК Враца, против решение № 106/29.02.2024 г. постановено по гр.д. № 20231420102474 от 2023 г. по описа на Районен съд - Враца, в неговата цялост, с което е допуснато извършването на съдебна делба между В.

И. Г., ЕГН: ********** и Й. И. Т., ЕГН: **********, на правото на собственост върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца, Община Враца, Област Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43 от 16.09.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект - няма, с адрес на имота: ***, представляващ ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 6 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: апартамент в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение, с посочена в документа площ: 48.21 кв.м., заедно с прилежащите части: избено помещение № 23 - 3.41 кв.м. идеални части от общите части и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***, под обекта: *** и над обекта:

***, при ДЯЛОВЕ: 1/2 ид. част за В. И. Г., ЕГН: ********** и 1

1/2 ид. част за Й. И. Т., ЕГН: **********.

Жалбоподателката твърди, че първоинстанционното решение е неправилно, поради неправилно кредитиране на свидетелските показания събрани по делото. Поддържа, че районният съд изцяло е кредитирал показанията на доведените от ищцата свидетели, въпреки наличието на съществени противоречия в тях и дискредитирал показанията на свидетелката П. Т. в частта, в която през 2011 г. нейната майка - въззивницата Т., е заявила на въззиваемата, че е единствен собственик на процесния имот, без да посочи защо приема същите за достоверни и без да анализира в пълнота тези изнесени факти от свидетелите с целия събран доказателствен материал.

Счита, че показанията на доведените от ищцата свидетели В. М. и И. Й. са недостоверни и не отговарят на обективната истина като същите дори противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Посочва, че съда не взел в предвид, че К. И. Т. през 2007 г. е направил отказ от наследство, останало след смъртта на К. Г. Т.. Изтъква, че от разпита на допуснатите свидетели от негова страна са потвърдени изцяло изнесените факти и обстоятелства, изложени в отговора на исковата молба: от показанията на св. П. Т. и св. И. Н. са установени владението и ползването на имота през период от време, надвишаващ предвидения от законодателя десетгодишния срок, в който е придобила по давност идеалните части от имота на ищцата. Твърди, че съда не е извършил обективен анализ на събраните доказателства пред него, в т.ч. свидетелските показания. На следващо място поддържа, че първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на представени писмени доказателства по делото - НА № 162, том III, per. № 3433, дело 514 от 13.08.2013 г. и НА № 164, том III, peг. № 3438, дело 515 от 13.08.2013 г., и двата на нотариус А. К. с район на действие PC Бяла Слатина, от които ясно се забелязва, че въззиваемата В. И. Г. не е присъствала на продажбата на земеделски имоти, представлявала се е от пълномощник и не е влизала в контакт с нея. На следващо място счита за неправилен извода на съда, че не е доказано по безспорен и категоричен начин, че е превърнала държането на идеалните части на въззиваемата В. Г. във владение. Твърди, че от проведената среща през лятото на 2011 г. е манифестирала явно пред ищцата своето намерение за своене и владеене на нейните идеални части и от този момент от съсобственик-съвладелец се е превърнала в съсобственик-владелец и по отношение на нея е започнал да тече десетгодишния срок за придобивна давност, който е изтекъл към момента на завеждане на иска за делба. За пълнота отбелязва, че ищцата никога не е влизала в имота, никога не е имала ключ и достъп до него и никога не е упражнявала владение. Счита, че при неуважение на възражението за изтекла придобивна давност при допускането на делба на процесното жилище, следва да получи в дял 2/3 идеални части собствеността от процесния имот, тъй като правната логика навежда на извода, че периодите и двата брака сключени между едни и същи лица следва да се вземат в предвид сумарно като общ период от време. Навежда доводи и за допуснати процесуални нарушения от 2 първоинстанциония съд: не уважаване на направените от нея доказателствени искания за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с информация за момента на деклариране от въззиваемата на право на собственост върху процесния имот и за подадените от нея декларации, както и за издаването на справка за заплатени от нея местни данъци и такси за процесното жилище; за изслушване на въззиваемата по реда на чл. 176 ГПК и за даване на обяснения от нея. Моли съда, да приеме за основателно и доказано направеното от нея възражение за изтекла придобивна давност и придобИ.ето на собствеността върху целия недвижим имот, да отмени първоинстанционното решение като неправилно и да отхвърли предявения иск за делба като неоснователен и недоказан, а в случай, че приеме, че е налице съсобственост върху имота между страните, моли съда да измени решението като допусне делба на същия при размер на дела за нея от 2/3 идеални части.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата В. И. Г., ЕГН: **********, чрез пълномощника й адв. И. С., в който изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение. Счита за неоснователно направеното от въззивната страна възражение, че съдът неправилно е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели и смята, че съдът е извършил подробен и задълбочен анализ на показанията на свидетелите и е стигнал до правилни заключения, относно изложените от свидетелите обстоятелства. За неоснователни счита и изложените доводи, че съдът е извършил неправилен анализ на представените по делото писмени доказателства, като твърди, че съдът е извършил правилен анализ на събраните писмени доказателства и е стигнал до правилни изводи.

Посочва, че не са налице твърдените от въззивната страна нарушения на процесуалните правила - отказът на съда да уважи направените доказателствени искания не е процесуално нарушение, тъй като искането е преклудирано, защото не е направено с отговора на исковата молба, каквото е изискването на ГПК; исканията не са направени и при обявяването на доклада по делото, а едва след разпита на свидетелите по делото, като исканията са могли да бъдат направени в срок, тъй като не са за нововъзникнали обстоятелства. Моли съда, да потвърди обжалваното решение на PC-Враца, както и да й присъди сторените в настоящото съдебно производство деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и моли съдът да я уважи, като в съдебно заседание и представена писмена защита подробно обосновава искането си; въззиваемата В. И. Г., чрез процесуалния си представител, оспорва същата и моли съда да не я уважава.

Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна 3 страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.69 ЗН вр. с чл.34 ЗС за делба на наследствен недвижим имот – ***, находящ се в ***.

В исковата молба ищцата В. И. Г., ЕГН: **********, чрез адвокат И. С., твърди, че с ответницата са съсобственици при равни дялове на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище - апартамент в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение, находящ се в ***, с площ 48.21 кв.м. и идентификатор ***, като съсобствеността помежду им възникнала по наследство от К. Г. Т., б.ж. на гр.Враца, починал на *** Поддържа, че К. Т. е придобил имота по време на първия му брак с ответницата Й. Т., който брак е бил прекратен с развод по взаимно съгласие на 20.01.1993г. и наследодателят е обявен за едноличен собственик на имота, а на 08.11.1994 г. К. Т. е сключил втори брак с ответницата Й. Т.. Посочва, че след смъртта на наследодателя преживялата съпруга - ответницата Й. Т., е получила 1/2 ид.ч. от имота, на основание чл. 9, ал 1 от ЗН, тъй като наследява заедно с низходящите на брата на К. Т. и наследството е открито преди навършването на десет години от сключването на брака – бракът е сключен на 08.11.1994 г., а наследството е открито на *** Изтъква, че от своя страна тя също получава в наследство 1/2 ид.ч. от процесния имот, тъй като брат й К. Т. е направил отказ от наследството, който отказ е увеличил само нейния дял.

Иска от съда да допусне съдебна делба между страните по делото по отношение на гореописания недвижим имот при равни квоти – по ½ ид. част от правото на собственост за всяка от тях.

По реда на чл.131 от ГПК ответницата Й. И. Т., чрез адв. И. И. от АКВраца, е подала писмен отговор, в който оспорва предявеният иск за делба като неоснователен. Навежда твърдения, че след смъртта на *** на общия наследодател К. Т., тя и нейните деца единствени владеят и ползват процесното жилище и че владението им е трайно и необезпокоявано до лятото на 2011 г. (месец юли или август), когато ищцата В. Г. ги посетила на адреса.

Посочва, че не е поддържала връзка и контакт с ищцата, тъй като същата не била близка със своя чичо К. Т. и двете не били в добри отношения. Поддържа, че при посещението си ищцата й заявила, че си е наела адвокат, с който е проучила въпроса за наследството на своя чичо, и че има претенции към процесния апартамент и към останалите в наследство земеделски земи.

Изтъква, че била възмутена от заявеното от ищцата и казала на същата, че след смъртта на съпруга й апартамента е лично нейна собственост и няма да й даде дял от него, нито пари за дела й, тъй като за този апартамент са се трудили двамата с починалия й съпруг като не са имали подкрепа от никого. Отказала 4 да пусне ищцата в апартамента и й заявила, че за земеделската земя е съгласна да бъде продадена и ще се включи в продажбата й, но апартамента си остава за нея и няма да й плати дял за него. Изтъква, че след емоционалния разговор на висок тон е изгонила ищцата. Посочената среща и разговорът между двете е проведен на входната врата на процесния апартамент в присъствието на дъщеря й П. Д. Т.. Твърди също, че след посещението през лятото на 2011 г. ищцата не е отправила повече претенции по отношение на собствеността на процесното жилище, нито е отправяла искания за ползването му. Поддържа, че от проведения разговор между двете през 2011г. до завеждането на настоящата искова претенция през 2023г. са изминали повече от 10 години, в който период е налице пълно бездействие и незаинтересованост към процесния апартамент от ищцата, поради което е придобила по давност идеалните части от имота на ищцата. Посочва също, че до проведената среща през лятото на 2011 г. е упражнявала фактическа власт върху съсобствен имот, съсобствеността върху който произтича от наследяване, че е владеела само своята идеална част от имота, а по отношение на идеалните части на ищцата е била в качеството на държател; от проведената среща помежду им през 2011 г. и изявената от нея воля ясно и недвусмислено може да се счете за действие, което обективира спрямо ищцата намерението й да владее нейните идеални части за себе си с намерение да ги свои, като това изрично е доведено до знанието й. Счита, че на срещата помежду им през 2011г. е манифестирала явно пред ищцата своето намерение за своене и владеене на нейните идеални части и от този момент по отношение на нея е започнал да тече десетгодишния срок за придобивна давност, който срок е изтекъл към момента на завежда на настоящето дело в съда. Твърди, че в посочения период (повече от десет години) е упражнявала явно, необезпокоявано, непрекъснато владеене върху недвижимия имот и от съсобственик-съвладелец се е превърнала в съсобственик-владелец. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че е налице съсобственост между страните, счита, че дяловете следва да са 1/2 ид.ч. за ищцата и 2/3 ид.ч. за нея, тъй като брачните й отношения с наследодателя К.