Решение № 23 от 14.04.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Бургас, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. И. при участието на секретаря Елена П. Г.а в присъствието на прокурора Й. Цв. Д. Т. като разгледа докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600216 по описа за 2025 година Настоящото въззивно производство е четвърто по ред. Образувано е пред Бургаски апелативен съд, след отвод на всички съдии от Варненски апелативен съд и изпращане на делото за разглеждане от БАС с определение №385/12.09.2025г. по к.ч.д. №772/25г. на ВКС, Второ н.о.

Първоначално по обвинителния акт е постановена присъда № 260006/04.09.2020 г. по н.о.х.д. № 134/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна, с която подсъдимите Н. В., Р.С. и Т. Й. са признати за виновни и осъдени за престъпление по чл. 123 НК, като са уважени и предявените солидарно срещу тримата подсъдими граждански искове за неимуществени вреди и са присъдени обезщетения в размер на по 60 000 лева за всеки от двамата граждански ищци. Присъдата е отменена с въззивно решение № 260070/09.07.2021 г., по в.н.о.х.д. №12/2021 г. по описа на Апелативен съд Варна и делото е върнато на ОС - Варна за ново разглеждане.

В ОС - Варна е образувано н.о.х.д. № 766/2021г. В разпоредително заседание съдебното производство по делото е прекратено и същото е върнато на ОП - Варна за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство, като наказателното производство, водено срещу подсъдимия Р.Ж.С., е прекратено поради смъртта му.

Впоследствие е внесен нов обвинителен акт в ОС - Варна, по който е образувано н.о.х.д. № 669/2022 г. С присъда № 13/21.03.2023 г., постановена по същото дело, ОС-Варна е признал подсъдимия Н. Д. В. за виновен в това, че 1 като управител на „ЕН ЕР ГРУП“ ООД на строеж „Жилищна сграда“, намираща се в гр. Варна УПИ ХL VI - 13, кв. 19 по плана на ж. к. „Бриз“ с идентификатор .. по Кадастрална карта за гр. Варна, в условията на независимо съпричиняване с Р.Ж.С., като управител на „ЕН ЕР ГРУП“ ООД и изпълняващ функциите на координатор по здравословни и безопасни условия на труд на обекта, причинил смъртта на Т.К.Т., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - строително - монтажни работи /СМР/, представляваща източник на повишена опасност, като:

- допуснал Т.К.Т. до извършване на самостоятелна работа в строителния обект, без да му е проведен начален инструктаж, инструктаж на работното място и ежедневен инструктаж, в нарушение на чл. 3, чл. 11, ал. 1, чл. 12, ал.1 и ал. 2, чл.13, ал. 1, чл. 15, ал.1 и ал. 3 от Наредба № РД - 07 - 2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /обн. ДВ, бр. 102 от 22.12.2009 г./;

- не осигурил на Т.К.Т. на длъжност „работник - строител изолация“ специално облекло от две части и гащеризон, и лични предпазни средства за работа на височина - защитна каска, защитни обувки, защитен колан /сбруя/ с осигурително въже, в нарушение на чл. 284, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място /ДВ, бл. 46 от 2001 г./ и чл. 60, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително - монтажни работи;

- не извършил проверка на Т.К.Т. на длъжност „работник строител изолация“ за ползване на специално облекло от две части и гащеризон и лични предпазни средства за работа на височина - защитна каска, защитни обувки, защитен колан /сбруя/ с осигурително въже, в нарушение на чл. 16, ал.

1, т. 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ДВ, бр. 124 от 23.12.1997 г./;

- допуснал изграждането и пускането в експлоатация на рамково скеле, без паспорт/проект на фасадно скеле, без то да отговаря на изискванията за безопасност, в нарушение на чл. 87, ал.1 и ал. 2 и чл. 89, т.1, б. „а“ и „б“, т. 5 и т. 6 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, поради което и на основание чл. 123, ал. 1, вр. с чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, изпълнението на което, съобразно чл. 66, ал.1 НК, е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като е оправдан по обвинението да е извършил деянието в условията на независимо съпричиняване с подсъдимата Т. Х. Й..

С присъдата на подсъдимия В. е наложено на основание чл. 123, ал.1, вр. с чл. 160, ал. 1 НК наказание лишаване от право да заема ръководна длъжност, 2 свързана със строително - монтажни работи, за срок от една година.

Осъден е да заплати на гражданските ищци К. С. и С. С. обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.

123 НК, в размер на по 55 000 лева за всеки, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, като гражданските искове до пълните предявени размери от по 100 000 лева са отхвърлени. Подсъдимият е осъден да заплати държавната такса върху уважените искове и разноските по делото.

Със същата присъда подсъдимата Т. Х. Й. на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 123 НК, като изцяло са отхвърлени гражданските искове, предявени срещу нея.

Срещу присъдата на ОС - Варна е подаден протест от ОП - Варна с искане за осъждане на подс. Й. и увеличаване на наказанията, наложени на подс. В. до средния размер в закона за лишаването от свобода, а лишаването от право да заема ръководна длъжност, свързана със строителномонтажни работи – на три години; признаването му за виновен да е извършил деянието в условия на независимо съпричиняване с Т. Й.. Претендирано е изменение и в частта за разноските, които да бъдат платени по сметка на Окръжна прокуратура-Варна и да се увеличи размера на определената държавна такса. Съображенията са доразвити в подадено писмено допълнение към протеста.

Присъдата е обжалвана и от подсъдимия В., който е намерил съдебния акт за незаконосъобразен и неправилен. Отправена е молба за отмяна и признаването му за невинен по обвинението за престъпление по чл.123 НК. В допълнително писмено изложение е доразвито становището, че първоинстанционният съд не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички доказателствени материали според действителното им съдържание, и са направени противоречиви фактически изводи. Сочи се налична заповед в дружеството, с която дейността по провеждане на инструктаж на работниците е възложена на покойния управител С., а Й. като технически ръководител е имала вменено такова задължение по силата на Наредби. Такъв извод следва да се направи и от приложения договор от 03.04.2018г. между двете търговски дружества. Изтъкнати са противоречия в приетото място на работа на пострадалия, което рефлектира върху относимите правила и задължения за безопасни условия. Намират за неустановена причинната връзка между приетите нарушения и настъпИ. вредоносен резултат. Сочи се липса на доказателства В. да е извършил деянието, за което е признат за виновен и се потвърждава желанието за оправдателен въззивен акт.

С въззивно решение № 43/30.03.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 210/2023 г., АС - Варна изменил първоинстанционната присъда, като намалил срока на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия Н. В. от една година на осем месеца. В останалата част /включително и по отношение на оправдаването на подс. Й./ присъдата е потвърдена.

По касационна жалба на защитника на подс. В. с искане за оправдаването му, във ВКС е образувано н. д. № 528/2024 г. С решение № 494/14.10.2024 г., 3 постановено по същото дело, ВКС е отменил изцяло въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание.

Касационният съд счел, че при постановяване на въззивния съдебен акт, в частта, с която подс. В. е признат за виновен, са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК- липса на мотиви, както и че са нарушени разпоредбите на чл. 14 и чл. 107 НПК при осъществяване на доказателствената и аналитичната дейност от въззивната инстанция.

В решението е посочено, че спрямо Й. оправдателната присъда е влязла в сила.

След връщане на делото на въззивната инстанция е постановена въззивна присъда № 2/24.01.2025 г., по в.н.о.х.д. № 359/2024 г. по описа на Апелативен съд Варна, с която подс. Н. В. е оправдан изцяло по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 123, ал. 1 НК.

С решение №279/12.06.2025г. по н.д. №395/25г. на ВКС, Първо н.о., присъдата по в.н.о.х.д. №359/24г. на АС-Варна е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебно заседание. Констатирано е, че контролирания съд не е изпълнил в пълнота указанията, дадени с предходно решение на ВКС. Доказателствените източници не са обсъдени детайлно, анализът им е повърхностен и незадълбочен, като една част от тях са игнорирани, а на съдържанието на други е придаден смисъл какъвто те нямат. Указано е при новото разглеждане на делото да бъдат изпълнени указанията за извършване на задълбочен, подробен и обективен анализ на доказателствената съвкупност, като се изложат ясни и непротиворечиви фактически изводи и правни съображения относно субектите на престъплението по чл.123 НК и тяхната отговорност; да се отговори на въпроса имало ли е реално фактическо или юридическо разпределение на дейностите по оперативното управление на юридическото лице между неговите управители; ако е имало такова, какви са били конкретните задължения на всеки от двамата управители, както и освобождава ли то някой от тях от нормативните му задължения като представляващ дружеството-работодател, свързани с осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд на работниците на същото дружество. Изясняването на всички тези обстоятелства е необходимо, за да се прецени дали подс. В. е бил длъжен и дали е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, т.е. дали е осъществил състава на чл.123 НК. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се произнесе и по предявените срещу подс. В. граждански искове.

Въззивните протест и жалба са подадени в срока по чл.319, ал.1 от НПК, от легитимирани да обжалват лица, срещу обжалваем първоинстанционен съдебен акт и отговарят на изискванията в чл.320, ал.1 и ал.2 от НПК.

В хода на настоящото въззивното производство бе проведено съдебно 4 следствие, при което отново бе разпитан св. Ч. М. и бяха приобщени показанията му, дадени пред различни съдебни състави по НОХД №134/20г. и НОХД №669/22г. на ВОС, както и по ВНОХД №359/24г. на ВАС. Приобщени чрез прочитане бяха показанията на св. К. Д. от ВНОХ №359/24г. на ВАС и на вещото лице В. С. от НОХД №669/22г. на ВОС и ВНОХД №359/24г. на ВАС. В качеството на свидетел, чрез видеоконференция беше разпитана Т. Й., по отношение на която делото е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, като бяха приобщени чрез прочитане и обясненията й по НОХД №134/20г. и по НОХД №669/22г. на ВОС.

Представителят на Апелативна прокуратура - гр.Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и неговия защитник, както и не поддържа подаденият от ОП-Варна въззивен протест. Прокурорът намира за законосъобразен доказателствения анализ, направен от окръжния съд, като счита, че фактическата обстановка е безспорно установена по делото. Единственото му възражение по фактите е относно обстоятелството от кой етаж е паднал пострадалия, тъй като съпоставката на доказателствените източници сочи на извод, че пострадалият е паднал от скелето не от площадката между третия и четвъртия етаж, а от последния етаж. Към такъв извод водят показанията на свидетелите Ч. М. и М. М., които за последно са го видели там; заключението на СМЕ и разпита на ВЛ д-р С., който приема, че травмите са от падане най-малко от четвърти етаж; показанията на приятелите на пострадалия свидетелите А.,Х.,Г.,К.иИ. и предоставените от същите снимки, снимките от протокола за оглед, от които е видно, че по фасадата на сградата е била поставена цялата външна изолация, с изключение на недовършения ъгъл на последния етаж. Като изяснено прокурорът приема и обстоятелството, че вина за настъпването на инцидента и смъртта на пострадалия носят и двамата управители на дружеството възложител „Ен Ер и Джи Груп“ ООД и дружеството изпълнител „Ен Ер Груп“ ООД - подсъдимият В. и починалият Р.С.. Излага доводи, че разпределението на функциите между двамата управители не е било строго разграничено, поради което подсъдимият В. не е бил освободен от нормативните му задължения като представляващ дружествата. Намира наложеното на подсъдимия В. наказание за справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и на дееца.