Разпореждане № 485 от 14.02.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 485 гр. Разград, 14.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330100228 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 410 и сл. от ГПК.

Депозирано е заявление от „Агенция за събиране на вземания ” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу Т. С. И. с ЕГН-********** от гр.

Стара Загора, ***, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, за задължения по Договор за паричен заем № 5163452 от дата 03.07.2024 г. за заплащане на следните суми: 255,22 EUR главница до погасяване на кредита ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението на 28.01.2026 г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 22,58 EUR за периода от 19.09.2024 г. до 06.12.2024 г., мораторна лихва в размер на 16,44 EUR за периода от 20.09.2024 г. до 28.01.2026 г., както и разноските по делото.

Във връзка с дадени от съда указания заявителят е посочил, че длъжникът е погасил 100,84 лева (51,56 евро), които са отразени при формиране на претенциите в заявлението. Извършеното плащане от 100,84 лева е отнесено към главницата.

За да се произнесе, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 03.07.2024 г. между Т. С. И. с ЕГН-********** като заемател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател, бил сключен Договор за паричен заем № 5163452, по силата на който на длъжника е отпуснат кредит в размер на 600 лв., който е следвало да бъде върнат на двуседмични вноски – общо 11 броя до 06.12.2024 г. ведно с договорна лихва, представляваща печалба на кредитодателя, общо за връщане сумата от 664,07 лева, при уговорен ГЛП 45,00 % и ГПР 54,74 %, който включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва. В погасителния план е предвидено размерът на погасителната вноска да включва и сума в краен общ размер на 248,93 лв., представляваща възнаграждение за предоставяне на гаранция. Между заемателя и „Файненшъл България“ ЕООД бил сключен и договор за предоставяне на гаранция във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.

Заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на определени от 1 заемодателя изисквания, като поръчителят следвало да подпише договор за предоставяне на поръчителство; 2. банкова гаранция с бенефициер заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 3. одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.

В погасителния план е посочената и дължимата сума за възнаграждение за предоставяне на гаранция.

На 04.08.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който вземането на „Файненшъл България“ ЕООД срещу Т. С. И., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 5163452 от дата 03.07.2024 г., било прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Файненшъл България“ ЕООД с уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ФБИАМ/5163452 от дата 07.08.2025 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството и на пълномощник на цедента.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Договорът, на който заявителят се позовава, изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.

1 от ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни за индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и за установяване на изискуемостта му.

Същевременно съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от представените материали по делото, за процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за 2 потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Съдът намира, че от представения договор за потребителски кредит би могло да се изведе обоснована вероятност за недействителност на същия по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Основание за този извод е, че съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. За клаузи, с които се предвиждат възнаграждения, респ. такси за различни услуги или за неизпълнение на главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност да са неравноправни, имащи за цел единствено да заобиколят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. В случая при отпуснат кредит в размер на 600 лв., длъжникът следва да върне 913 лева (със заплащане на предоставеното възнаграждение на гаранта). В Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-714/22 г. се сочи, че годишния процент на разходите следва да са включени всички разходи по чл. 3 б.“ж“ от Директива 2008/48, вкл. за лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги свързани с договора за кредит, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия. Когато това условие не е изпълнено по отношение на ГПР следва да се счита, че договорът е освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител само на предоставената в заем главница. Имайки предвид горното, изводът на съда е, че посоченият в договора ГПР не отразява действителния, поради което е нарушено изискването на чл. 11, т. 10 ЗПК.

Същевременно, за да се приложи предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, при която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорени други такси за услуги, съдът следва да има информация относно извършените плащания, с които да се намали размера на неплатената главница и съответно да се присъди разликата.

В тази връзка и доколкото заявителят твърди, че са извършени плащания по договора, следва да се присъди за погасяване само сумата в размер 255,22 EUR, равностойността на 499,16 лева.

По разноските:

Претендираното вземане за разноски произтича от заплатена държавна такса в размер на 2% върху материалния интерес, дължима на основание чл.

12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и възнаграждение за юрисконсулт, което на основание на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът прецени, че следва да бъде присъдено в размер на претендирания 25,56 EUR. Общо направените разноски, съразмерно на уважената част от заявлението, следва да бъдат присъдени такива в полза на заявителя до размера на 31,59 EUR, от които 9,42 EUR за държавна такса и 22,17 EUR за възнаграждение за юрисконсулт.

3

Предвид гореизложеното, Районен съд – Разград

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Зорница Сергеева Банкина, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Т. С.

И. с ЕГН-921115752, с настоящ адрес: гр. Габрово, обл. Габрово, ***, постоянен адрес: гр. Стара Загора, обл. Стара Загора, ***, заявения от заявителя адрес: гр. Стара Загора, ***, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, за заплащане на следните суми: 255,22 EUR (двеста петдесет и пет евро и 22 евроцента), представляващи главница по Договор за паричен заем № 5163452 от дата 03.07.2024 г., сключен със „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя на 04.08.2025 г. с подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението на 28.01.2026 г. до окончателното и изплащане, както и за направените разноски по делото: 9,42 EUR (девет евро и 42 евроцента) за държавна такса и 22,17 EUR (двадесет и две евро и 17 евроцента) за възнаграждение за юрисконсулт.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ЕИК 203670940, представлявано от Зорница Сергеева Банкина, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. С. И. с ЕГН-921115752, с настоящ адрес: гр. Габрово, обл. Габрово, ***, постоянен адрес: гр. Стара Загора, обл. Стара Загора, ***, заявения от заявителя адрес: гр. Стара Загора, ***, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, за заплащане на следните суми, претендирани като дължими по Договор за паричен заем № 5163452 от дата 03.07.2024 г., сключен със „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя: договорна лихва в размер на 22,58 EUR за периода от 19.09.2024 г. до 06.12.2024 г., мораторна лихва в размер на 16,44 EUR за периода от 20.09.2024 г. до 28.01.2026 г., както и съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя на основание чл. 413, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4