Решение № 626 от 26.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 626 гр. Пловдив, 26.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330103775 по описа за 2021 година

Производството се движи по реда на чл. 235 от ГПК.

Образувано е по искова молба на “Синджента България „ ЕООД , ЕИК 200423493 , със седалище и адрес на управление в София , бул „Цариградско шосе „ № 145 бл. сграда „София офис център“, бл. 6, депозирана против Г. Д. И., ЕГН **********, от ....., и с иск с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 538 от Търговския закон, във връзка с чл. 485, вр. чл. 463 от Търговския закон.

Според изложените в исковата молба факти, трето на спора лице , „Хил Агро „ ООД , ЕИК 204728446, издало в полза на ищеца запис на заповед от датата 20.12.2018г . , с който поел безусловно и неотменимо задължение да плати на последното дружество сумата от 40 000 лева. Записът на заповед бил авалиран от ответника , който по този начин се задължил да поръчителства за изпълнението по него. Задължението по записа на заповед не било платено. С оглед качеството на записа на заповед на документ по чл. 417 т. 7 от ГПК , ищцовото дружество се снабдило със заповед за незабавно изпълнение на сума от 6002.24 лева, част от пълния размер на вземането, против която обаче ответникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Затова се иска от съда да постанови решение ,с което да признае за установено по отношение на И. , че дължи на ищеца плащане на сумата от 6002.24 лева остатък от вземането по този менителничен ефект, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на заявлението в съда, 17.11.2020г до окончателното изплащане на вземането, и да се осъди тя да плати разноските по спора.

Ответникът оспорва иска, отрича да се е задължавал по процесният запис на заповед, 1 който не бил подписан от нея. Моли иска да бъде отхвърлен.

Вещото лице по проведената графологична експертиза дава заключение , че подписите в процесният запис на заповед не са положени от ответника.

Искът е допустим като установителен , има идентичност между вземането , така , както е индивидуализирано в заповедта за плащане , и това , предмет на исковата молба. Спазени са сроковете по чл. 414 от ГПК и чл. 422 от същия кодекс.

По същество , съдът съобрази следното :

Процесната ценна книга е представена по делото в оригинал, на л.13 от частното гр. дело № . Записът на заповед разполага със необходимите според чл. 535 от ТЗ реквизити, но не е подписан от ответника, като в това отношение, съдът кредитира заключението на вещото лице по проведената графологична експертиза, на което не противоречат никакви данни по делото. Затова процесната ценна книга не съставлява волеизявление на ответника , и не може да задължи И. да плати обещаното. В тази връзка съдът следва да отбележи и това , че подписи на ответника липсват и в договора, представяляващ твърдяната от ищеца каузална сделка. Само заради казаното, искът следва да се отхвърли.

Разноските остават и се присъждат в тежест на ищеца, предвид изхода на спора.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

Отхвърля като неоснователен частичния иск на “Синджента България „ ЕООД, ЕИК 200423493 , със седалище и адрес на управление в София , бул „Цариградско шосе „ № 145 бл. сграда „София офис център“, бл. 6, да бъде установено по отношение на Г. Д. И., ЕГН **********, от ....., съществуването на задължение за плащане на сума от 6002.24 лева по запис на заповед от дата 20.12.2018г., който тя е авалирала , за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение № 262057 по частното дело № 15197 по описа на ПРС за 2020г., ( при пълен размер на иска от 40 000 лева)

Осъжда “Синджента България „ ЕООД , ЕИК 200423493 , със седалище и адрес на управление в София , бул „Цариградско шосе „ № 145 бл. сграда „София офис център“, бл.

6, да заплати на Г. Д. И., ЕГН **********, от ...., сумата от 1920 лева разноски по двете дела.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

2